Психология на възрастните


Категория на документа: Психология


2. Противоречието - генеративнсот или стагнация се изразява в сблъсъка м/у това личността да бъде полезна на другите,социално да се изявява,да генерира добри дела или да се ориентира към себезадоволяване,към доминиращо запазване на своето спокойствие здраве и други.
3. Душевната криза - цялостност на аз-а или отчаяние е свързана със самооценяването,при напредване на възрастта,на изминатия жизнен път.

26. Разводът - причини и следствия
Един от начините да се разрешават кризи свързани с брака е разводът. Той е твърде разпространен. Статестически данни свидетелстват , че на всеки 3 брака един е неуспешен. Последствията в повечето слувай са неблагоприятни и за двамата бивши съпрузи. Тревожността обхваща значителен брой хора. Снишава тяхната работоспособност. Децата - бъщети членове на производствени колективи получават дължимото възпитание , образование , развитие , трудно се вграждат в социалните общности и са носители често на противообществени прояви. Причини за развода:
1- Непълноценна ориентация при избора на съпруг или съпруга. Осъществява се по отделни признаци , а не по съвкупност по съществени показатели. Еднопосочният избор в последствия крие опасноси от разочарование.
2- Отсъствие за подготвеност за брак. Той е особено характерно в съвременните условия на живот. на 1-во място майката и в определена степен бащата поемат всички задължения. Момчетата в повечето случай получават всичко наготово. момичетата рядко умеят да готвят.
3- Неверни очаквания. В действителност семейния живот не се състой и не се изчерпва със свободата и независимостта. Той е многообразен и сложен комплекс.
4- Невъздържаност и нетактичност. В живота печели онзи който умее да се владее в различните обстоятелства , не се потдава на натиска им и не прибягва до неправомерни действия. Като се съобразява с условията , намираверни и ефективни подходи на влияние. Когато те липсват , малки поводи могат да предизвикват взривно поведение да създават конфликтни ситуации , да засягат самочувствието и да нараняват достойнството на другата страна.
5- Различни стереотипи на живот. Всеки от съпрузите има свои навици придобити в родителското семейство. Те могат да са положителни и отрицателни - навици за ред и чистота , неорганизираност , непотдържане на хигиена и др. Когато навиците на съпрузите са противоречиви и нямат готовност за самоизменения , неизбежно в семейството възникват конфликти.
6- Несподелена любов. Любовта има характерни проявления.
7- Намеса в семейните взаимоотношения на странични лица. Спречквания м/у съпрузите , проявена нетактичност , различия в грижите и други , на които едните или другите родители са свидетели , пораждат у последните много по силни и траини преживявания на болка, тревожност и разочарования.
8- Ревност. Тя е разбивала много семейства и е погубвала не малко хора в разцвета на техните сили и способности. Ревноста е присъща на мъже и жени. Изразява се в болезнена подозрителнист , във въображаеми изневери в мъчителна и дълбока вътрешна депресия.
По често до мисълта за развод стигат жените а реализирането му е дело на мъжете. Най - много са разводите в първите години след брака. Това показва , че един от начините за закрепването и утвърждаването му е изчакването , неприбързването , привикването. Желателно е както е в много страни в света , новото семейство да е самостоятелно извън общо съжителство с родителите. Пренебрегнатия партньор в брака преживява силан обида. Ако има дете , което продължава да свързва нещата още повече се усложняват. И проблемът не е в изплащане на материална издръжка. Единият от съпрузите губи най - голямата радост в живота си , колкоти и да се старае да се отдалечи , да я пренебрегне. Стресът от развода неминава лесно и оставя следи за цял живот. едва след две три години , а някой дори след 10 си позволяват да милсят отново за брак. По склонни да повярват са мъжете. Потребно им е някои да се грижи за тях. При по късните разводи много от жените въобще остават неомъжени. Разведените са по предпазливи и по колебливи в бъдеще при избора на партньор. И към тях обаче , са по внимателни тези , които биха се решили да ги вземат за съпруг или съпруга. За мъжа повторният брак означава отпадане на грижи за битово самообслужване. Има кой да се грижи и за децата ако са му присъдени. Момчетата по лесно приемат новия родител за разлика от момичетата.

27. Модели на поведение
Всеки в своя живот постъпва по начин който му носи успехи във взаимодействията с околните. Изработва се модел или стил на поведение. Той отразява цели , ценности от които се ръководи личността , анализа на ситуациите , опита или по своята същност е сложно психологическо образоване , което се отличава с определа трайност. Тя може да бъде по кратка или продължителна в зависимост от равновесието което осигурява на личността в социалната среда. Типове поведение :
1- Неустойчиво поведение. Личността е непредсказуема в своите постъпки , неуравновесена , непоследователна. Този тип поведение е присъщ еднакво на мъже и жени. Те се заемат с различни дейности , но нищо не довежда до край. Звързват нетрайни запознанства , приятелства.
2- Нестъпващи в брак мъже и жени. Това са хора , влюбени в своята професия. Тя им отнема цялото време и запълва живота им. Живеят с мисълта , че бракът със своите задължения би ги отклонил от онова , на което са се посветили. Сред мъжете това са около 5% а сред жените около 10%.
3- Вечни деца. Осигуреният конфорт в родителското семейство задоволява някой мъже и жени. Те материално подпомагат родителите си и разчитат на техните грижи.
4- Интегративно поведение. Изявява се в усилия на личността да съчетава желания и задължения , лично благополучие и щедрост , оптимизъм и съчувствие , съсрадание.
5- Поведение на въздържане. Сблъскала се е с трудности в различни възрасти , личноста не се решава да рискува. Предпочита да отлага решаването на проблемите. Изчакването обаче не винаги е полезно.
6- Поведение на случайностите. Личността избягва да мисли в/у проблемите. Живее с надеждата че всичко ще се реши от самосебе си че в живота всичко се нарежда извън нашата воля.
7- Напътстващо поведение. Личността приема за модел на своето поведение примера на някой от родителите или на други авторитетни за нея хора. Подражанието е водещо.
8- Аналитико - прогностично поведение. Изправена пред трудности личността се заема съзнателно и целенасочено да ги решава , да вниква в причините за тяхното появяване , мислено да проиграва различни варианти на постъпване и да избира обтималните , тези които й осигуряват настоящи и бъдещи успехи. За някой хора това поведение е основно. Трудно сътрудничат с други. Геил Шихи нарича хората с такова поведение вундеркинди.

Геил Шихи разграничава някой специфични женски модели на поведение:
1. Себеотдаденост на семейството. Момичета от този тип се омъжват рано със силно желание да се отдадът на домакинството. Изпитват удовлетворение да правят нещо добро за другите , да им помагат , да живеят с техните проблеми и да допринасят за разрешаването. Техните мечти са да помагат на съпруга. Във всичко са склонни да му отстъпват.
2. Поведение или - или. В 20-тата си година тези жени чувстват потребност да направят избор м/у любовта и децата и м/у работата и образованието. Съществуват два типа такива жени. Едните отлагат мисълта за кариера , за по късно. Предпочитат най - напред да се омъжат , но за разлика от себеотдадените жени на семейството , не се отказват в бъдеше да осъшествят своите професионални намерения. Другите отлагат омъжването и дават преднина на професионалното образувание. Жизненият път на двете групи жени има свои особености. Тези които в младите години предпочитат брака са с по - широко поле за избор на партньор , по силни са изживяванията на интимната близост.
При отлагане на брака , с оглед на професионалната подготовка и напредване в кариерата , жената се чувства свободна , независима. Очакванията и успехите в професията я вдъхновяват и извисяват личното АЗ. Материалната осигуреност също допринася за това. Друг подход е наскоро след завършване на образуванието да се сключи брак и след първата година на детето , жената да започне работа. Съпругат да и помага , а при възможност да и съдеистват и близки. Добре е ако съпрузите могат да работят по половин ден , така че когато единият е на работа , другият да поема домакинството. В моделите или в типовете поведение се проявяват потребностите , мислите , чувствата на личността. Многообразни са типовете на поведение и още повече - техните особености. Това ги прави интересни за изучаване.

Глава 5
28.Роля на общуването и на народностното самоосъзнание
Общуването е дейнсот за предаване и приемане на информация. То се осъществява основно с речта , но се съпътства и от други изразени средства - поглед , мимики , пози , движения. Служи за самоизмерване на личността с другите , за социално значимо самоизграждане. Ето защо в всички възрасти общуването е неогходимост. То особено се засилва с годините по обективни и субективни причини. Общуването бива няколко вида - пряко , опосредствено и мисловно. Първото се осъществява чрез комуникативни взаимодействия м/у две и повече лица. Стимулира се от двете страни активността , обменя се и се обогатява информацията. Ето защо непосредственото общуване неможе да бъде заменяно със други. Без него личността се чувства самотна , социално изолирана и това руши душевното и физическото и здраве. Опосредственото общуване се изразява в душевно обогатяване с помоща на определени носители - преса книги театри , радио , телевизия. Чрез този вид общувания личността се свързва с по широки общности , получава разнообразно по съдържание информация , естетически преживявания. Този вид общувания , постижения на съвременните комуникативни системи , се наложи като необходимост за днешният човек. Привикналите на младини да четат , да посещават театрални представления , концерти , изложби , състезания , макар и в не същата интензивност , запазват тези свои влечения и това поддържа душевния им статус , а от тук забавя процесите на психофизическо отпадане. Ако преди са привличали по динамичните предавания , то по късно вниманието се отправя към драматични събития , към емисиите новини. Що се отнася до мисловното общуване , то е присъщо на всеки и е неотменна страна в душевния му живот. всичко което предвижда и планира личността , в/у което разсъждава , което я вълнува , безпокои или радва се извършва при мисленото присъствие на друг човек или на други хора. Съобразява се с потребности , желания , отценки с очаквани отношения , следствия. Ако първоначално мисленото й общуване е с посока на предстоящето , то по късно все повече се намесва ретроспективният поглед в/у изживяното. Той се обуславя от 3 причини :
1. Постепенно се стеснява кръгър на актуалните социални взаимодействия. Естествено е в тези условия , мисловната активност да се осъществява в по широкото поле на минали общувания.
2. Практическите взаимодействия обединяват. От тук и мисловните общувания нямат размаха на предишни връзки и зависимости.
3. Изживяното време на младостта и на професионалната трудова активност е изпълнена с много спомени , от които с времето излизат на преден план положителните , свързано е с скъпи хора. Възпроизвеждането им подържа желан емоционален тонус на личността и е своеобразен източник на душевна енергия.
Мисленото общуване като важна връзка на личността са света е изключителна ценност. Тя потдържа самочувствието й за свързаност с света , за функциониртането и за това че живее. Колкото и удовлетворяващи да са опосредственото и мисловното общуване, те немогат да заменят непосредственото. Дефицитът от него е още повече отсъствието му утежняват психофизическото състояние на оставения в самота човек , обричат го на ускоряващо се в времето предизвестено загиване. Обикновенно едни хора са по общителни а други са по затворени. Тези характеристики със възрастта до голяма степен се запазват , но настъпват и известни изменения. У някой се повишава словохотливостта , желанието да са активната страна в общуването. Такива хора се измъчват да изчакват и да изслушват събеседника или събеседниците и се намесват в разговора. От съществено значение за психофизическото здраве е тематиката на общуването. По време на трудовата активност на човека тя има позитивни и негативни отражения т.е. динамична окраска , но по същество преобладява бодрото, жизнерадосното , оптимистичното. В по редки случай доминиращите ориентации са към отрицателното в живота и подобни нагласи като угнетяват и потискат личността , пречат тя да разгърне интелектуалните и физическите си възможности , а с това да бъде максимално полезна за себеси и за другите. С напредването на възрастта обективно в общуване започват да се намесват темите за заболявания , за загуба на роднини и близки , за икономически затруднения след пенсионирането и други. Всичко това смръчава обстановката , насища я с отрицателни емоции и в крайна сметка води до душевни и физически овреждания на общуващите , до ускоряване движението на "стрелата на времето". Потребна им е помощ и тя следва да се изразява в общувания , които да отправят вниманието към нови , светли перспективи.. През последните години се отвърждава един нов вид общуване на възрастните хора - с животни. В селата тези взаимодействия са естествени и там рядко има възрастни , които нямат и не полагани грижи за прици , бозайници. Не винаги се съзнава но се чувства че грижите за животни са грижи за самоте себеси. Източник са на радост , спокоиствие и сили за личността на цели задачи , на перспективи и очаквания на обективна необходимост да подържа собственото си здраве , за да гарантира пълноценнота съществуване.

29. Роля на образованието
Понятието образование по своята етимология означава предаване на определен образ на човека, на неговата душевност. Или образованието изпълнява изключително важна психологическа функция. Както предметните средства , така и идеалните - знанията предявяват изисквания към психиката - от повишено внимание, гъвкаво мислене ,планиране, предвиждане и др. Колкото повече и по - сложни са знанията с които си служи личността , толкова по-високо е психическото и знание. За да бъде пълноценен участник във възпроизводствения процес на обществото потребно е постоянно да се учи , да се обогатява с нови знания и умения , да развива способностите си. Образуванието в днешно време се е превърнало в непрекъснат процес. То стана естествен експеримент за изучаване на възможностите от възходящо изменение на психиката на хората от различни възрасти и за диагностика на псотиженията. Позволява да се опознаят характерни особености на ученето на възрастните , свидетелстващи за мобилността и усложливостта на психическите процеси. Изследванията показват че:
1) Хората с по високо образувание , което означава и по добро равнище на интелектуално развитие , по лесно се образоват в различни периоди на възрастност. Те проявяват образувателна и културна активност през целия си живот.
2) Възрастните в производствената си дейност са субекти т.е. главни действащи лица. Пасивното присъствие в формите на образование ги оморева , изключва ги от познавателния процес.
А. Шопенхауер констатира че онези които винаги са били ограничени , в късна възраст все повече се превръщат в автомати. Ниската степен на образованост се отразява негативно в/у равнището на интелекта. Изследвани от Е. И. Степанова и нейни сътрудници били няколко групи лица с различно образование. Изследваните от 1-ва група отстъпвали на всички останали по развитието на интелекта. м/у 2-рата и 3-тата група различия почти нямало, както м/у 4-тата и 5-тата т.е. при студентите и хората с висше образование резултатите били най - високи.

30. Роля на труда
Трудът е най - сложната от всички дейности и това я прави основна в различните периоди на възрастност. Той предявява високи изисквания към личността. Осъществява се по образци с помоща на материални и идеални средства. Точното възпроизвеждане на образеца налага мобилизиране на психическите и физическите сили - на вниманието ми сленето , волята и т.н. Характерът на труда влияе целенасочено за формирането на общи и специални способности. Една от важните придобивки при навлизане на хората във възрастност е спициализирането на психически функсции - изграждането на способности. Периодичните изменения на труда във съвременното общество правят психиката на личността по мобилна , издигат я на по - високо равнище. Потребностите на обществото са се изменяли вав времето в зависимост от постиженията в науката ,техниката , изкуствата и т.н. Днес потребностите и възможностите за тяхното удовлетворяване прогресивно растът , а с това и професиите. Разбира се , пазарът на труда има свои особености , динамика. Намирането на работа и още повече на подходяща , е съществен стимул за производствена активност на личността , за самоусъвършенстване. Понятието "подходяща професия" не е еднозначно. Без да се пренебрегва материалното възнаграждение , предпочитат се професии , в които водещ е умственият пред физическият труд , творческият пред изпълнителския , разнообразният пред монотинния. Държи се професията да е в полето на интересите на личността , на нейните способности. От значение са възможностите за професионално израстване , за подобряване на квалификацията , чрез очастие в курсове и школи , със и без откъсване от производството , мждународни семинари и т.н. , чрез общуване със специалисти в страната и извън нея. Неудовлетворените от професионалното осъществяване са възбудени , припряни в работата , конфликтни във взаимоотношенията с колегите. Развитието на личността в професията минава през няколко основни етапа:
1- Подготвителен етап 16 -23 г. Като цяло начало на професионалната подготовка е към 16 г. и основното й осъществяване към 23г. Личността се самоопределя като част от дадена професионална общност. Всичко това се допринася за социална зрялост на личността , за вграждането и като създател на ценности в обществото.
2- Въвеждащ етап 20/30 - 25/30 г. Каквато професионална подготовка и развитие да е получила личността , започването на работа я поставя в нова проблемна ситуация. Наложително става установяването на определени взаимоотношения и сътрудничество с други участници в професионалната дейност. Всичко това представлява трудности за личността , , преодоляването на които издига по високо психическото й развитие. Постепенно изискванията се превръщат във самоизисквания.
3- Етап на напредване 26/31 - 40 г. С овладяване на професията естествено възниква потребност а и възможност за по активно изявяване в нея , за постигане на майсторство. Подкрепяща роля имат по високото материално възнаграждения и завоюваният все по висок статус в колектива. Възможни са задоволяване със постигнатото равнище на професионално изявяване и не достатъчно оважително отношение към опита и постиженията на други.
4- Етап на оптимална професионална активност 41- 60 г. Натрупъл знания , опит , престиж в социалното изявяване , достигнал разцвет на общите и специалните способности , специалистът е в състояние не само да създава ценности , но все повече да проявява творчество в този процес , да се утвърждава като рационализатор , новатор. Движещо противоречие е "творчески цели - творчески решения". Те се мотивират от потребността на личността да бъде максимално полезна на обществото , да даде свой принос , да остави социална диря в живота си.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на възрастните 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.