Психометрично измерване на личността


Категория на документа: Психология


 Психометрично измерване на личността (основни групи, методи и тестове).

ВЪПРОСНИЦИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Разновидност на тестовете като методи за психологическо изследване са личностните въпросници.

Личностните въпросници, като метод на психометрично измерване, са предназначени за описване и оценка на човека от самия себе си. Те са построени на основата на самоотчета. Основната идея на този метод се състои в това, че чрез многобройните положения, изразяващи едни или други характеристики на личността изобщо, и които са предоставени под формата на въпроси на изследваното лице, може да се разкрият различни негови личностни страни, които се счита, че намират в израз в посоченото отношение към въпросите-психологически съждения.

Разглеждайки въпросниците като методи на психологическото изследване, построено на самооценката, е нужно да се има предвид, че те не издържат на предявените към психологическите методи за изследване най-строги изисквания по отношение на тяхната надеждност и валидност, защото крият сериозни ограничения поради липсата на достатъчна обективност, т.е. налице е значителна субективност. Елементите на субективност се коренят преди всичко в начина на отговорите, които не винаги могат да се проконтролират за добросъвестност по отношение на изследваното лице, както и доколко изследваният разбира самите въпроси и може адекватно да отговори на тях. Също така тълкуването и обясняването на резултатите много силно зависи от вида и степента на психологическата теоретическа и практическа подготвеност, и от качествата на самия експериментатор. Обаче от това не следва, че те не трябва да се създават и използват. За сега по-добри методи от тях за изследване на различни страни на личността не са създадени и затова те се използват масово в изследователската практика.

Масовото им използване се е наложило от относително лесната процедура на прилагането им, от възможността да се стандартизират данните получавани от тях, от това, че те могат да се използват, както за индивидуални изследвания, така и за групови такива. Масовото прилагане на личностните въпросници е продиктувано и от факта, че обработката им може да става чрез ЕИМ (компютри) и, че освен на листове-бланки, е възможно (и това става доста често понастоящем в практиката) за въпросниците и отговорите на тях да се използват също компютри.

При психологическите изследвания най-често се използват създадени и в определена степен апробирани личностни въпросници. Разбира се това следва да става само след тяхното валидизиране, ако не са направени за конкретната популация от хора, която е обект на изследването.

Обаче не са редки случаите, когато е необходимо изследователят сам да съставя въпросници за изследване, и това се налага преди всичко, когато няма такива, които да са приложими за конкретния обект на изследването и/или те не отговарят на целите на изследването. Най-често в приложни изследвания за осъществяване на професионален психологически подбор е налице необходимост самият изследовател да съставя въпросници, тъй като обикновено за конкретния подбор не съществуват съответни въпросници.

Съставянето на личностните въпросници изисква доброто познаване на някои основни методически правила. А именно. Въпросникът - това е набор от въпроси, всеки от които трябва да бъде логически свързан с основния проблем на изследването. Тук трябва да се отчита фактът, че формулировката на въпросите (без да засягаме тяхната собствена психологическа страна) силно влияе върху съдържанието на отговорите давани от изследваните хора. Затова основното изискване, което се предявява към формулирането на въпросите е те да бъдат пределно ясни и точни. Текстът на въпросите трябва да бъде достатъчно прост, разбираем за всички изследвани, т.е. в максимално възможната степен да бъде съобразен с възрастовите, образователните, половите, демографските и други характеристики на изследваните. Сложните и трудни за разбиране думи, а също така двусмислените и многозначните не следва да бъдат използвани. Това е важно за да се намалят грешките, възникващи заради невярното разбиране на въпросите. Надеждността на изследването зависи, в известна степен, от това качество на текста на въпросите. Всеки въпрос е необходимо да съдържа една мисъл или да изказва само едно твърдение, или да описва само една ситуация, защото многозначната интерпретация на въпроса води до това, че отговорите на изследваните по него ще съдържат разноплановост в разбирането му от различните хора и няма да бъдат пригодни за анализ и еднозначна оценка.

Нужно е, доколкото това е възможно, да се избягва употребата на думи, определящи честотата на дадени действия. Това обикновено е толкова субективно, че внася голяма неопределеност. Даденото положение може да се илюстрира със следните примери.

Пример I. "Често ли имате сънища?" Тук всичко зависи от значението на думата "често" за конкретния човек. Някои изследвани могат да изпитват такова чувство, ако сънуват веднъж в месеца - за тях това е често, и да отговорят на този въпрос утвърдително. Други могат да възразят, че един сън на нощ - това не е често, защото има изследвания, които показват, че някои хора сънуват три-четири съня за една нощ, и ще отговорят "не". Въпросът, по такъв начин поставен, става безсмислен. Отговорите ще показват противоположното на онова, което става на практика. По-добре е въпросът да бъде формулиран така: "Сънувате ли вие сънища два пъти на седмица или по-често?"

Пример П. "Изпитвате ли вие понякога безпричинно безпокойство?"

Очевидно този въпрос поражда същият проблем, който и преходния. Обаче той е още по-лош, защото "понякога" буквално означава "по-често, отколкото един път". Следователно всички изследвани са принудени, ако отговарят искрено, да отговорят на този въпрос положително. Обаче, този въпрос може да бъде много полезен, доколкото на всички е известно, че хората действително се различават по честотата на своето безпокойство. Работата не е в съдържанието, а във формата на въпроса. Как може да се формулира този въпрос по-точно, тогава, когато честотата е толкова съществена? По-добре е да се каже: "Изпитвали ли сте вие безпокойство без особени причини в последните две (четири) седмици?" Доколкото е възможно трябва да се избягва включване във въпросите на термини, които изразяват някакви чувства, защото в понятийно отношение думите, обозначаващи дадени чувства се възприемат твърде субективно. Вместо това е нужно (при наличие на възможност разбира се) да се формулира въпроса в контекста на поведението на хората. Така например думите "изпитвате ли безпокойство", може да бъдат заменени с такива, които описват поведение - "Често ли вашето сърце бие бързо и устата ви пресъхват без всякакви причини?" Не бива да се формулират и включват във въпросника насочващи въпроси, внушаващи определен отговор, а също така и такива със стереотипни формулировки, предполагащи стереотипни отговори.

Често срещана грешка при формулирането на въпросите е тази, че се задава от изследователя някакъв общ въпрос, тогава, когато трябва да се получи отговор по частен проблем. Нужно е въпросите да бъдат задавани много точно и прецизно, те трябва да отразяват конкретни, а не общи аспекти на изучаваната област от поведението на хората. Например въпросът: "Харесва ли ви спорта?" е много общ, тъй като термина "спорт" е неопределен, както и термина "харесва". В даденият случай е необходимо да се зададе по-конкретен въпрос от типа: "Вие занимавате ли се редовно с някой вид спорт?" или "Вие редовно ли следите играта на вашият любим спортен отбор?". Или друг пример на общо (неопределено твърдение), който още по-добре илюстрира проблема за конкретизацията на твърденията, изказвани във въпросите: Въпросът "Харесвате ли музика?" е безполезен, защото тук думата "харесва" може да съответства на разнообразни чувства - от тези, които изпитват големите композитори и изпълнители, когато слушат, пишат или изпълняват музика, до чувствата на човек, който обича да слуша популярни песни докато работи. Освен това, термина "музика" означава огромно разнообразие от различни направления: например джаз, поп, народна музика, фолк, рок, класическа музика и т.н., а също може да има отношение към слушане и изпълнение. Така че идентичните отговори на различните изследвани, например с "да", могат да отразяват съвършено различни страни на поведението им. Въпросите трябва да бъдат формулирани така, че тяхното съдържание да бъде безпристрастно (т.е. да не изразяват пристрастията на изследователя към онова, което го интересува в изследването) и доколкото това е възможно, социално неутрално (т.е. в тях да не личи социалната принадлежност на съставителя на въпросника).

Въпросите по своята формулировка не бива да дават възможност на изследваните да проникнат в същността на това, което се изучава с помощта на въпросника. Това следва да се прави не за да бъдат въведени в заблуждение хората, а затова, защото ако те се досетят, че даденият въпросник е предназначен за измерване на чертата (качеството, свойството) на тяхната личност, то отговорите им ще отразяват тяхната гледна точка за степента на изразеност на дадената черта, а не реалното положение на нещата. Това е така, защото представите на някои изследвани за своята личност могат да бъдат значително изкривени. Или както казва Гилфорд, идеално би било да се оценява изследвания по черти, за които той не знае, задавайки му въпроси за това, което той отлично знае.

Ако изследването засяга предмет, с който изследваният не е достатъчно запознат или няма необходимия запас от термини, е желателно да се направи обяснително предисловие преди задаването на въпроса. Следва да не се допуска включването във въпросника на думи, които сами по себе си могат да предизвикат негативно отношение у изследваните към работата с него, а също така и към изследователя. Въпросите трябва максимално да са съобразени с етническите, религиозните, националните, демографските, половите, възрастовите и други особености на изследваните лица. Във въпросника е желателно в зависимост от целите на изследването и особеностите на обекта да има и безлични въпроси, защото лично формулираният въпрос може да смути изследвания и той да откаже да отговаря на него. Полезно е да има проективни въпроси, чрез които се изисква изследваният да отговаря не от свое име, а от името на въображаем човек, т.е. върху който да проектира личното си отношение за това, което го питат. Също така е нужно удачно да се съчетае; преки с косвени въпроси (например въпросът "Устройва ли ви сегашната специалност?" е пряк, а въпросът "Иска ли ви се да преминете в друга специалност?" е косвен).

В практиката на психологическите изследвания е забелязана една особеност, която следва да се отчита при съставянето на въпросниците и при анализа на резултатите на отговорите по тях. Тази особеност се изразява в това, че някои хора охотно отговарят с "да", а други предпочитат отговори с думата "не". Затова при съставянето на въпросниците е необходимо да се следи за това, че числото на въпросите, на които отговорът "да" се оценява позитивно, да бъде равен на числото на въпросите, на които отговорът "не" също се оценява позитивно, и обратното разбира се. Затова е нужно внимателно да се избират и префразират въпросите, за да се получи нужния баланс. Въпроси, които са насочени за разкриване на една и съща страна на личността не бива да бъдат групирани, а разместени по целия въпросник и с това да се избегне до известна степен преднамереното насочване на вниманието на изследвания към определен, очакван от експериментатора отговор.

При разработването на въпросниците е необходимо да се отчитат някои проблеми, които, ако не намерят своето решение, могат да доведат до ниската им валидност. Като основни могат да се посочат проблемите, произтичащи от създаването на определени нагласи у изследваните хора:

- Нагласа към съгласие. Намира израз в тенденция на изследвания да съгласява с твърденията или да отговаря на въпросите с "да" независимо от тяхното съдържание. Тази тенденция най-често се проявява, когато твърденията (въпросите) са нееднозначни и неопределени.

- Нагласа към социално одобрявани отговори. Това е тенденцията изследваните да отговарят на въпросите на теста така, че да изглеждат "социално положителни". Ако е възможен "социално желан" отговор, то е доста вероятно, че изследваните ще избират него.

- Нагласа към неопределени или средни отговори. Ако във въпросника е представена средна категория отговори, отразяваща нерешителност или неувереност в отговора (например - "не зная", "не съм уверен", или "затруднявам се да отговоря"), то много изследвани са склонни да прибягват до тях, като към безопасен компромис.

-Нагласа към "крайни" отговори, разположени по краищата на рейтинговата скала. Тази нагласа може да се прояви при използването на многоелементна рейтингова скала. Някои изследвани, независимо от съдържанието на въпроситепредпочитат да избират крайните отговори.

Влиянието на посочените нагласи върху отговорите на въпросите може в определена степен да бъде отстранено при самото конструиране на въпросника.

Нагласа към съгласие. Един от начините за отстраняване на тази нагласа е разработването на балансирана скала на отговорите. Балансирана се нарича тази скала, в която равно количество въпроси имат като ключови отговори "да" или "не", "вярно" или "невярно".

Друг начин за отстраняване влиянието на нагласата към съгласие е като бъдат формулирани в равна степен съдържателни, недвусмислени и подбуждащи към определен отговор въпроси, които имат както положителни, така и отрицателни ключови отговори.

Нагласа към социално одобрявани отговори. Изследователите по проблема считат, че е невъзможно напълно да се отстрани влиянието на нагласата към социално желани отговори. Но има някои похвати да се намали това влияние:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психометрично измерване на личността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.