Психосексуално консултиране при сексуални дисфункции


Категория на документа: Психология


Основни моменти в половото развитие при момчетата и момичетата:
1. Половото развитие при момичетата започва малко по-рано отколкото при момчетата ( края на 10, началото на 11 година). Първите маркери за започващото полово развитие са чисто биологични - закръгляне на таз и бедра, оформяне на гърди, окосмяване около половите органи. Тези промени, които са първият сигнал за настъпващия пубертет се включват в т.нар. вторични полови белези, характеризиращи развитието на момичетата.

Процесът на полово съзряване е преди всичко процес на развитие на самите полови жлези- удвояване размерите на яйчниците и секретиране на половите хормони. Това води до характерните за настъпващия пубертет ЦИКЛИЧНИ промени на яйчниците, свързани с узряването на яйцеклетките. Маркерът за разцвета на пубертета е появата на менструацията (менархе). Съвременната българска популация това е възрастта около 12 години. Появата на менструация означава, че биологично момичето е завършило половото си съзрямане и отново биологично е готово да води полов живот.

Половото развитие при момчетата, с кои промени се характеризира появата на пубертета. Появата на външни полови белези- окосмяване, нарастване на адамовата ябълка, мутиране на гласа. Така започналият пубертет като възраст е с около година-две по-късно, отколкото при момичетата ( около 12, 12 1/2-13 години). Води до засилено производство на половите хормони. Явление, аналогично на менархето при момчетата, е отделянето на семенна течност. Наред с тези чисто биологични промени в този възрастов период започва и психологичните промени, свързани с формирането на бъдещата човешка сексуалност.

През този период де засилва интересът към собствените телесни особености, към своята собствена външност. На всяко едно момиче/момче не му е безразлично как изглежда. Появява се трайният стремеж да се хареса на другия пол, а той често прераства в стремеж за привличане на вниманието на другия върху себе си.

Налице е свооеобразно обръщане към себе си, което е съпроводено с постепенно откъсване от семейството и близките и нарастване на интереса към другия пол. Това откъсване от родителите ( дома и семейството) е налице при всеки човек. Възрастта към връщането към дома и родителите е 26-30 годишна възраст.

Съществува разлика при развитието на сексуалността при двата пола.

Психологични промени. При момичетата в началото на ППС , през целия пубертет доминира една потребност от нежност и специфично полово влечение в смисъла на полов акт все още липсва. Подобна потребност се формира по-късно в живота на момичетата като последствие от вече воден такъв живот. При повечето момичета полово-еротичните компоненти имат по-голямо значение от чувствените усещания. При момичетата през пубертета самият полов акт не е крайната цел, а е резултат ог зараждащите, съществуващи, завършващи емоционални отношения.

За разлика от развитието на сексуалността при момчетата започва като потребност от телесен контакт, проявяваща се през определени етапи от време, а външният израз и повишеното полово напрежение, което обикновено завършва с непреднамерени и преднамерени ибсации или с полови изпразвания.

Тази потребност е свързана в по-малка степен с наличието или с липсата на емоционални отношения.

Втора разлика в пубертета.

При момичетата в този възрастов интервал е характерна силно развитата емоционална компонента, свързана с личността на конкретния обект и значително по-късно след вече воден полов живот появата на телесно-чувствената компонента. При момчетата е обратното.

Важна особеност на юношеската сексуалност е, че при момчетата/момичетата в началото на половото влечение е твърде генерализирана, амфорна, неопределена, недиференцирана. По тази причина диапазона им е твърде широк и няма добра селективност. Това ще рече, че различно, често пъти полово неадекватни дразнители могат да станат източници на полова възбуда и да доведе до неадекватно полово поведение.

При момчетата това е периодът на т. Нар. Юношеска хиперсексуалност. С възрастта половото влечение се концентрира около определен кръг индивидуални полови дразнители, изработили са индивидуален тип и вкус, формирали се преди всичко към индивидуалния полов партньор и се изгражда индивидуалното полово поведение.

Процесът на полова идентификация все още не е изяснен, но съществуват две крайни тези, но те са крайно нарушение на реалността:

Първата, обяснителна теза е, че всяко едно детско поведение е свързано с гениталиите, по аналогия с поведението на възрастните. Ако детето показва собствените си полови органи, по аналогия се нарича ексхибиционизъм. Но при децата не става и дума за това.

Втората теза отрича всяка възможност за някакви еротични преживявания у човешкото същество преди пубертетна възраст.

Разрастването и стимулирането на гениталиите при детето води до приятни усещания, при споделяне с родителите на такива деца, те трябва да бъдат съветвани да не дават възможност за повторение от своите деца.- например да носят по-широки дрехи. Да не се фиксира детето винаги към такова дразнене, с цел даняма възможност то да расте с мисълта, че всичко, свързано с половите му органи е срамно.

Хормоналните промени в ППС предизвикват промени не само в тялото, но и сексуалните преживявания. Те карат момичетата/момчетата отново и отново да преосмислят своята полова роля и сексуалната си идентичност във всеки психологичен и соматичен, и поведенчески аспект.

Пубертетът качествено променя структурата на половото съзряваане. Това става, защото вече се разкрива и затвърдената полова и сексуална идентичност, но и сексуалната му ориентация.

Към психологическата характеристика на сексуалността н юношеската възраст трайно се вместват емоциите, свързани с половите преживявания, т.е. в съответствие или несъответствие между особеностите на собственото тяло и завишения образ на идеала за тялото. Безпокойството за пълнота и ръст.

Особено важно място в тази възраст заема проблема за юношеската хиперактивност. При момчетата тя се проявява в чести и продължителни ерекции, с трудни за контролиране еротични фантазии и интензивни маструбации, с физиологична основа на това поведение е бурното развитие на половите жлези , които започват да произвеждат голямо количество полови хормони. Но това производство още не е много изявено.

Мъжкият организъм произвежда андрогени (мъжки полови хормони), но и определено количество естрогени. При женския организъм е същото.

Много важен момент, от който в голяма степен зависи самото бъдеще на бъдещия зрял индивид е времето, в което те преценяват и възможностите на самите събития. Така психологическата субективна самооценка зависи от социалните условия, наличието и особеностите на половото възпитание от индивидуалните особености на самия индивид.

Когато се обсъжда проблематиката на юношеската сексуалност, не бива да се забравят два важни момента:
1. Човешката сексуалност има до голяма степен експериментален характер. Това е вид експеримент, който зрелия индивид осъществява, осигурява качествена човешка дейност.
2. Еротичните потребности и интереси в тази възраст изпреварват развитието на интелектуалните комуникативни навици и качества. По този начин съществува опасността от психологична близост и физическа интимност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психосексуално консултиране при сексуални дисфункции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.