Развитие на паметта и мисленето при възрастните


Категория на документа: Психология


ШУ"Епископ Константин Преславски"
Факултет "Педагогически"

РЕФЕРАТ
По
Практикум-психология на развитието на възрастните

ТЕМА:Развитие на паметта и мисленето при възрастните

Съставил: Проверил:
Иванина Недкова Иванова (докт.П.Райчева)
Специалност-Психология
II курс, IV сем.
Фак.№88

Шумен
2007

Когато се анализира целият човешки живот,обикновено се говори за"жизнен цикъл",разделен на три големи възрасти-детство,зрялост и старост.Всеки един от тези възрастови периоди е свързан с нарастването,стабилността и упадъка на физиологичните характеристики на човека.Зрялата възраст е време,когато си способен сам да се грижиш за себе си,а също така и за другите хора.Възрастността е качествен етап във възрастовото развитие на човек,който е най-продължителен.Характеризира се с биологични,социални и психични положителни и отрицателни изменения,както и с различни характеристики по отношение на развитието или упадъка на паметовите и мисловни процеси.

Според Любомир Георгиев паметта е основа на процесите запомняне,съхраняване на възприетото,узнаване и възпроизвеждане.Тя е тази,която позволява да се свързва настоящето с миналото и бъдещето.Той разграничава различни видове памет:волева и неволева,кратковременна и дълготрайна,механична и осмислена,епизодична,семантична,експлицитна и имплицитна памет и др..Най-същественото,което разграничих в темата за паметта при възрастните е,че се характеризира с редица подеми,застои и спадове,които са приблизително на три-четири години.Според Любомир Георгиев развитието на паметта при възрастните е неравномерно и зависи от личностните характеристики на човек,от неговата професионална дейност и здравословното състояние.При някои от възрастните хора паметта и запомнянето се запазват на добро равнище,за което свидетелстват и редица експерименти,направени с възрастни хора за способността им да помнят различни неща.В други случаи обаче с течение на времето, обемът на паметта по отношение на онова,което е свързано с ежедневието,става по-ограничено.Данни,получени от Любомир Георгиев,показват,че с времето спомените избледняват.За опознаване на настъпващи изменения в паметта с навлизането все повече във възрастността,значима информация дава и самооценяването,споделянето от личността на трудности,свързани със запомнянето.

Според описаното в "Енциклопедия психология" паметта не може да се изучава,защото не може да бъде видяна или манипулирана по никакъв начин.Тя може да е просто дума,която използваме,когато говорим за процеса на спомняне.С възрастта обаче ние изглежда загубваме способността си да си припомняме редица събития и видове информация.Възрастните хора понякога не са способни да си спомнят настоящи събития,макар че им се преписват устойчиви спомени за случки от детството.

Авторът на "Психология на възрастните" Любомир Георгиев прави характеристика на развитието на паметта,според която тя рязко спада към 26г.,отново се извисява към 30 и 38г..През останалите възрастови периоди движението й,според него,е колебливо.Той счита,че във възрастта от 18 до 26г.равнището на паметта у мъжете е по-високо,от колкото у жените.От 27 до 40г.,жените изпреварват мъжете по мнемическите си възможности.Във възрастта от 41 до 46г. у жените е по-високо равнището на паметта.Авторът отбелязва,че развитието на паметта с приближаването към възрастността, става по една възходяща крива,която се изразява главно в това,че се използват все повече и по-надеждни средства при заучаване,волевото заучаване става водещо,с жизнения опит се увеличава обемът на паметта и др..С възрастта,според него,биологичните фактори и начинът на живот влияят върху паметта и предизвикват различни промени:възрастните се затрудняват при спомнянето,по-бавно обработват информацията,недостатъчно пълно и вярно разказват за минали събития.Експлицитната(съзнателната) памет,която е свързана със спомняне на названия с възрастта се влошава,като се забравя повече или по-малко от заученото.Имплицитната памет-на несъзнателно възприетото и съхранено няма или има малки изменения.Други данни показват,че възрастни,които се обучават,притежават памет,която не отстъпва на младите.

Мисленето като психически механизъм за решаването на проблеми чрез преработването на сетивна информация с логически средства,според Любомир Георгиев,заема централно място в познавателната и в практическата дейност на човека.То също търпи редица положителни и отрицателни качествени изменения с течение на времето.А.Шопенхауер посочва,че след тридесет и петата година на личността се открояват нарастващи възможности за широта на мисленето,за обхващането и осмислянето на повече връзки и зависимости.Затова благоприятстват натрупаният опит и знания.Изминатият жизнен път дава на възрастните важно интелектуално качество-мъдрост ["Психология на възрастните",Л.Георгиев,стр.63].

Според Румяна Милкова мисленето дава опосредствено познание за действителността,най-дълбокото познание.Характеризира се с проблемност.Започва с поставянето на въпрос и е насочено към рашаване на някаква задача.Тя смята,че човек се абстрахира от случайното,несъщественото,за да опознае същественото и закономерното.Характеризира различни качества на мисленето като широта на ума,дълбочина,конкретност,самостоятелност,критичност,подвижност,
бързина и т.н..

Любомир Георгиев разкрива,че с възрастта понятийната организация на мисленето отива по-трудно от единичното към общото,т.е.затруднява се при осъществяването на индуктивно мислене.Описва,че с възрастта се затруднява и движението на мисълта от общото към конкретното,т.е.дедуктивното мислене.Според него как ще постъпват възрастните зависи не само от годините,а и от степента на образованието и от характера на професионалната дейност.За автора на "Психология на възрастните" интерес представлява динамиката в развитието на мисленето,в това число-на творческото мислене.Счита,че са характерни пулсации на възход и снижаване през една-две години.Като най-големи различия в равнището на мисленето между мъжете и жените се констатират в периода от 18 до 25г..До 29г. се наблюдава снижаване на мисленето и за двата пола.Той определя положителни и негативни страни в развитието на мисленето у възрастните.Към положителните могат да се причислят характеристики като:разширяване и обогатяване съдържанието на мисленето;става все по-уверено,перспективно,точно;увеличава се продуктивността,способността за нестандартни решения;балансираност,опитност,компетентност.Към негативните му особености могат да се обобщят следните:пасивност на мисленето;стесняване обхватът на мисленето;личността заживява със спомените си;мисълта често се отклонява;не се търсят основания,доказателства,връзки,зависимости.

Темата за паметта и мисленето представлява научен текст,защото показва как при възрастния човек тези процеси влияят върху по-нататъшното му развитие.Обяснява по научен и достъпен начин тяхното значение и влиянието им върху екзистенцията на човека.Темата разкрива как в периода на зрелостта,в периода,когато човек може да се нарече вече "възрастен",трябва да разчита преди всичко на себе си-да мисли,да помни,да проявява инициатива,да взема самостоятелни решения,да проявява интелектуална гъвкавост.Именно поради тези причини развитието на паметта и мисленето при възрастните ще остане вечна и винаги актуална тема.Когато човек съществува,когато е жив и въобще,до когато има "живот" на Земята,трябва да се овладяват нови знания и навици,да се мисли за бъдещето,да се помнят неща от миналото,които касаят бъдещето,да се осъществи адаптация към бързо променящи се условия на професионалната дейност,е просто една голяма Необходимост.Затова мисля,че темата ще представлява интерес за в бъдеще,както за тези,които се занимават с психология,така и за останалите хора.

Очаквах предварително да срещна в темата как протичат паметта и мисленето в различните възрастови периоди.Това включва времето,когато вече може да се отъждествиш с понятието"възрастен".Наистина очакванията ми се потвърдиха.В разработката беше споменато и за различията при мъжете и жените в отделните периоди.Направи ми впечатление,че материала за развитието на паметта и мисленето при възрастните е илюстрован с множество експерименти,проведени с хора от различни възрасти.Благодарение на тези проучвания ние можем да съдим за обективността на получените от тях резултати и така да гарантираме истинността на темата.Относно стила на писане,мисля че е по-обемен,т.е.използвани са много допълнителни материали по темата,които описват много подробно развитието на паметта и мисленето при възрастните.Смятам,че от една страна всичко това е добре,защото дава възможност за усвояване на повече допълнителни знания.От друга страна обаче, същественото в темата може да се загуби и да се запомни много,но не толкова важен материал.

Като цяло мога да кажа,че начина на изложение ми допадна.Хареса ми стила на писане на Л.Георгиев,защото е разбираем и може да се овладее лесно предоставеният материал.Всеки автор има точно определен начин на представяне на темата,ето защо уникалното трябва да се търси във всяка една разработка.Цялостният материал дава нови знания,които се овладяват,независимо как е написан материала-по-обемно или не.

Новото,което научих е,че паметта дълго запазва своите възможности.Отслабванията са и по-скоро следствие от някакъв вид заболявания,на неправилен начин на живот,а не толкова на възрастта.По същият начин е и с мисленето.Интелектуалци запазват в значителна степен до края на живота си възможностите на своето мислене.Това показва,че развитието на двата процеса-памет и мислене е строго индивидуално и личностно определено.Мисля,че всеки човек трябва да продължи да се развива интелектуално и паметово,съобразявайки се с новостите в своята професия и с обществено-икономическите промени.Ако всеки е решил до края на на своя живот да се развива във възходяща градация,то това няма да окаже никакво влияние върху паметта и мисленето,с изключение на присъствието на някакво болестно състояние.А интелектуалното(мисловното)и паметовото развитие при възрастните е тясно преплетено,обусловено и обуславящо личностното развитие.Всичко се оказва въпрос на личен избор-да продължиш да се развиваш и с това да подпомогнеш развитието и на своето мислене и памет,или да спреш да гледаш в бъдещето и да се взираш само и единствено в спомените,без да гледаш към духовното и умственото си извисяване.

За в бъдеще отново бих се занимавала с тази тема,защото предизвика силен интерес у мен с това,че паметта и мисленето нямат граници,т.е.имат способността да се развиват до края на човешкия живот,където всчка личност търси да се самоопредели като знаеща,можеща и развиваща се.

Използвана литература:

1.Георгиев,Л.Психология на възрастните.Б.,2003
2.Левкова,И.Сценарано развитие в зрелостта.,изд."Фабер",2004
3.Левкова,И.Психология на развитието.Ш.,2003
4.Милкова,Р.Психология.,изд."Антос",2006
5.Корсини,Р.Енциклопедия психология.С.,изд."Наука и икуство",1998




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на паметта и мисленето при възрастните 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.