Развитие от четвъртата година до тръгване на училище


Категория на документа: Психология


 Развитие от четвъртата година до тръгване на училище

I. Нови качества в предучилищна възраст

Предучилищната възраст започва от началото на четвъртата година и продължава до появата на готовност за обучение в училище през седмата. Между третата и четвъртата година детската емоционалност се променя бързо и значително - от усвояване на знания за околната реалност се пренасочва към усвояване на умения за промяната й. От пластична и податлива на въздействия в ранна възраст психиката става еластична - по-трудно поддаваща се на промени от околните, но пък стремяща се сама да ги променя. Децата стават непослушни.

Като резултат от смяната на емоционалността се променя поведението. Играта с предметите и усвояването на социалните им функции, типична за предходния период, се измества от игра на създаване на отношения с околните и въздействие върху тях за заемане на привлекателно място в създадените отношения. Тази промяна е закрепена генетично - в края на третата година страхът от непознати изчезва, като е изместен от стремеж към поведение с други хора и въздействие върху тях. Децата стават конформи - нагаждат поведението си към това на партньорите в играта. Увеличава се подражателството - възпроизвеждат всяко видяно поведение. Главно средство за въздействие върху средата стават новите качества на психиката, а допълнително - тези на тялото.

Физическото развитие се променя и става подходящо за въздействие върху хора и цели предмети - с предимство се развиват мускулите на ръцете и краката и движенията, разполагащи тялото в пространството. Само за няколко месеца в началото на четвъртата година ръцете и краката израстват и стават силни и пъргави. Тялото бързо отслабва, загубва закръгления си "пухкав" вид, типичен за ранната възраст, подкожната тъкан намалява. Височината всяка година се увеличава с 5-6 см, а теглото с 2-3 кг. Децата стават много подвижни - предучилищната възраст е "възрастта на детската площадка".

Сърцето расте интензивно - за предучилищния период се увеличава около два пъти. Отнесено към теглото на тялото детското сърце е значително по-мощно от това на възрастен а биохимичните процеси - по-интензивни. Пулсът е бърз и постепенно намалява с възрастта. Необходимостта от сън е око 11 часа, т.е. следобедният сън е необходим. Физическото развитие в предучилищна възраст наподобява това в периода на половото съзряване и затова понякога се нара "малкият пубертет".
II. Усвояване на поведение в група

Формата за експериментално създаване и възпроизвеждане на отношения с околните е сюжетно-ролевата игра. Тя е главното и най-типично поведение в предучилищна възраст, с извършването на което се развива психиката. Същността на отношенията между хората е съревнование чрез сътрудничество. Реализира се със заемане на относително устойчиво място (роля) в група, позиционирано по две свойства - (1) вид на извършваното поведение, (2) привлекателност. Експерименталното усвояване на умения за заемане на място в група става чрез сюжетно ролева игра.

От началото на четвъртата година се засилва стремежът за възпроизвеждане на чуждо поведение. По-пасивните деца подражават на по-активните и по-подвижните. Ако две деца играят заедно и едното се качи на стол и скочи от него не след дълго и друго го прави. В тази възраст децата са по-склонни да съобразяват поведението си с околните.

С началото на предучилищната възраст безсюжетната игра с предмети преминава в сюжетно-ролева. В сюжетните игри по-късните действия на участниците зависят от начина по който са били осъществени предходните. Затова сюжетът е на всяка следваща игра е уникален.

Сюжетна игра може да се играе само от деца, които във всеки момент от играта помнят протичането на началото. Сюжетната игра изисква голяма работна памет, разменяща динамично важните за извършваната дейност елементи с достатъчно продължителна и вместителна преднамерена памет. Затова и тази игра може да се играе само от дете, което има съзнание. През цялата предучилищна възраст сюжетът на игрите се удължава едновременно с удължаването на преднамерената памет.

Играта в тази възраст е ролева, защото всеки участник извършва различно от това на другите поведение - има отделна роля. Различните роли са различни правила на поведение и затова отношенията между играещите са социални отношения. Играта започва с възпроизвеждане на достъпното за наблюдаване поведение на възрастните - учителката, лелката, лекаря, родителите, бабата, и с подражанието им започва създаване на отношения помежду си.

С увеличаването на възможностите на психиката сюжетно-ролевите игри се променят в определена посока:

1. През четвъртата година играта на всеки от партньорите е относително самостоятелна - ролите не са достатъчно разделени (ако две момиченца играят на семейство, то тогава и двете са майки). Сюжетът е къс с малко елементи, еднообразен, повтарящ се циклично - само "каране на влак".

2. През петата година отношенията в играта ясно се разграничават. Децата започват да организират предварително играта и правилата й. Сюжетът придобива завършен вид и се усложнява - карането на влака става само елемент от цялата игра - влакът се движи от един град до друг, спира на различни гари и т.н. Участниците се увеличават и отношенията между тях се усложняват. Появяват се нови роли и по-сложни правила.

3. През шестата и седмата година отношенията между децата се усложняват още повече и играта става по-организирана и по-продължителна. Прекъснатите игри продължават по-късно от момента, в който са били прекъснати, дори на следващия ден.

Играта все по-често възпроизвежда сюжети от сериалите и приказките, които са модели на социални отношения, опростени до степен да бъдат разбираеми за деца от предучилищна възраст. Децата с удоволствие се идентифицират с персонажите и ролите, участват в спектакли и си организират такива. Ролите на артисти и публика често се разменят.

Съревнователни стратегии в предучилищна възраст

Във всяка игра различните роли са със различна привлекателност, а всяко дете се стреми естествено към най-привлекателната. Децата започват да се съревновават за разпределянето на най-привлекателните роли в играта. Това съревнование се причинява и управлява от социалните инстинкти, надстроени с усвояваните нови качества. В детската игра се появяват стратегии, типични за начина, по който възрастните разпределят ролите в съвместното си поведение. От пет годишна възраст се увеличава относителния дял на игрите съревнования, които трябва да завършат с награда за някого от участниците.

Има две главни съревнователни стратегии за изместване на конкурентите - въздействие върху тялото и въздействие върху психиката.
* Въздействието върху тялото е физическата агресия. Същността й е създаване на условен рефлекс в конкурентите, обвързващ всеки стремеж и мисъл за съревнователно поведение със страх от разрушаващо въздействие върху тялото си. Агресивността е социален инстинкт за промяна на мястото в груповите отношения. Появява се още през първата година, но поради ограничените физически възможности до края на третата децата не са в състояние да причиняват физическа вреда на други лица. В предучилищна възраст физическите възможности стават достатъчни за експериментиране с агресивността.

Смята се че агресивността и стремежът за съвместно поведение са един и същ инстинкт, който условно може да се нарече "големина на социалност." По-социалните деца са по-активни и по-склонни както към съвместно поведение, така и към агресивност. И обратно - пасивните деца са с намалени агресивност и стремеж към съвместно поведение. В края на предучилищната възраст почти всички деца, които са физически агресивни, преориентират поведението си към съревнователни модели, различни от физическата агресивност. Ненормална динамика на физическата активност е тя да се появи за първи път началната училищна възраст.
* Получаването на предимства без физическо въздействие - чрез изкривяване на психиката на конкурентите, в резултат на което те сами променят поведението си в желаната посока - е съревнователният инстинкт лъжа. Тя се появява в предучилищна възраст защото изисква наличие на съзнание - образ за съзнанието на конкурента и за своя образ в него, което е възможно само ако лъжецът сам има образ за психиката си, т.е. съзнание. Децата не лъжат през третата година, но започват от четвъртата.

Създаваните в игрите отношения постепенно се разпространяват и върху останалите:

- Някои деца започват да заемат по-привлекателните роли във всички игри и дейности;

- Към края на предучилищната възраст се появяват първите симпатии - децата започват да предпочитат общуването само с някои от групата, а други отбягват във всички ситуации.

III. Развитие на мисленето




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие от четвъртата година до тръгване на училище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.