Развитие през втората и третата година


Категория на документа: Психология


 Развитие през втората и третата година

от живота

I. Нови качества в ранна възраст

Втората и третата година от живота са ранната възраст наричана по-рано "яслена". Ранната възраст е следващият по големина на промените период след младенческата. Към началото на втората година развитието на сетивата като цяло завършва, но това на психиката продължава с:
- Развитие на мисленето
- Натрупване на знания
- Промяна на емоционалността

Главното поведение чрез извършването на което се развива психиката е предметно - манипулативно , а резултатът от него е опознаване на света чрез предметите и свойствата им. Детската емоционалност насочва поведението към експериментиране с всички забелязани и достъпни предмети, в процеса на което мисленето създава множество понятия за все по-продължителни - до десетки минути - техни промени, следствие от които е постепенната поява на съзнанието през третата година.

До края на третата година децата стават в състояние да приемат и създават съобщения от множество понятия - да си представят описана с думи реалност - разкази и приказки - и да създават и отправят към околните съобщения от множество понятия чрез сложни изречения и текстове, т.е. всяка своя мисъл.

Увеличаването на броя на понятията и на равнищата им на обобщеност води до поява на понятия, обобщаващи други понятия, което е същността на съзнанието - понятие за другите понятия. Съзнанието се появява в края на ранната възраст.
II. Опознаване на предметите и свойствата им

През втората и третата година психиката и физиологията са пластични и сензитивни към знания. Физиологията е оптимизирана за възприемане структурата на предметите. С предимство се развиват моторните движения с пръстите на ръцете, чрез които тя се познава.

В началото на втората година започва усвояване на изправено положение на тялото. Първите стъпки са несигурни, различни по големина, неравномерни, краката са широко разтворени (походка, наричана "моряшка"). Разстоянието между краката постепенно намалява както и зрителният контрол върху тях. Изчезва размахването на ръцете за равновесие. Точността на ходенето се усъвършенства, бързината му се увеличава. След ходенето започва усвояване на допълнителни начини за преместване в пространството - тичане, скачане, катерене, качване и слизане от стълби.

В средата на втората година се появява стремеж за самостоятелно преодоляване на физически препятствия - катерене по предмети, които лесно могат да бъдат заобиколени, нарочно настъпване на предмети, опити да се мине оттам, откъдето е трудно, т.е. всевъзможни експерименти (игра) за усвояване на преместване в пространството.

Пространството намиращо се в обсега на поведението многократно се разширява, а адекватността на поведението се увеличава. Изчезва посягането към отдалечени предмети, които не могат да бъдат хванати. Децата отиват до всяко достъпно място във всяко помещение и хващат всеки достъпен предмет, разглеждат го продължително с голям интерес с всички възможни сетива - обоняние, осезание, слух, вкус.

Въпреки усвоените разнообразни начини за преместване в пространството, до края на третата година детските движения остават несъвършени, неокончателни, груби, а подвижността не е голяма нито като продължителност, нито като отдалеченост. Пълноценното преместване на тялото в пространството се усвоява в предучилищна възраст.
III. Усвояване на социалната среда чрез предметите

През втората и третата година децата не се стремят да усвояват всички свойства на предметите а само онези които околните използват в поведението си. Свойствата на предметите могат да бъдат разделени условно на два вида:
1. Природни - свойства, характерни за веществото им.
2. Социални - допълнителни свойства, получени чрез преподреждане на веществото им от хората с цел улесняване извършването на някакво поведение, които веществото на предмета няма само по себе си като природно свойство.

Тъй като социалните свойства на предметите са допълнително придадени на веществото от хората за извършване на все още неизвестно за децата поведение, те не са очевидни за тях - "скрити" са от тях - докато не са се запознали с това поведение. "Откриването" на социалните свойства става в процеса на запознаване и усвояване на поведение с тях. През втората и третата година децата всеки ден правят такива открития - наблюдават действията на околните с предметите, след което с всеки достъпен предмет се стремят да извършат поведение според реалната или предполагаемата му функция - активно издирват и усвояват употребата на предметите. Затова играта с предметите в ранна възраст е експериментиране със социалните, а не с всичките им свойства.

Върху достъпните за игра предмети децата изпробват социалните свойства на други забелязани от тях предмети, които обаче са недостъпни за игра - заместват недостъпните предмети с достъпни, които нямат такава социална функция, но я получават в играта. Така децата често променят функцията на предметите в играта си с тях - кибритената кутия може да стане камион или самолет; чинията - одеяло; чашата - шапка и т.н.

Поведението с предметите е сложна комбинация от множество последователни елементи с променлива периодичност в съответствие с променливата среда, структурирани на равнища. Въпреки че извършването на цялостно такова поведение не е във възможностите на 2-3 годишни деца, усвояването му, мотивирано от закрепения в еволюцията стремеж за манипулиране на предметите, започва в тази възраст.

Усвояване на правила за поведение

Усвояването на правила за поведение става след внимателно наблюдаване, последвано от възпроизвеждане на поведението на възрастните към които детето е привързано. Колкото по-силна е привързаността към родителите, толкова по-голямо е детското желание за усвояване и спазване на изискваните от тях правила, макар и ограничаващи поведението. Затова усвояването на правила се улеснява от чувството за привързаност и не изисква родителска строгост. В ранна възраст децата са послушни. Забраните се усвояват по-лесно ако се обяснява техният смисъл ("Не трябва да удряш мама, защото я боли").

Ако поради някаква причина децата не са в състояние да осъществят усвоено правило, то те се огорчават, защото в тях има емоционален подтик за усвояване на правилата, забелязани в поведението на възрастните. Затова след средата на втората година могат да бъдат възпитавани правила като акуратност и послушност. В края на втората година децата започват да възприемат с тревога мръсните ръце, скъсаните дрехи, разлятата чаша.

Игра с други деца

През първата година децата не играят едно с друго. 10-месечното дете се отнася с друго като с движеща се играчка - дърпа му косата, стреми се да пипне очите му с пръст и т.н. Взаимодействие между връстниците се появява за първи път на 18-20 месечна възраст, но в състояние да играят едно с друго стават едва през третата година. Появата на съвместна игра към края на третата година се предшества от продължителен период на относително самостоятелна игра на всяко от децата със собствените играчки (едно до друго).
IV. Развитие на мисленето

Свойството на психиката, което се развива най-интензивно в ранна възраст е мисленето. Втората и третата година са сензитивен период за цялостно развитие на мисленето, в това число и за цялостно развитие на едно от главните му приложения - речта.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие през втората и третата година 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.