Реален и невротичен страх според Зигмунд Фройд


Категория на документа: Психология


Тракийски университет
Стара Загора
Стопански факултет

Реферат
По философия

''Реален и невротичен страх''
Зигмунд Фройд

Изготвил: Проверил:

Съдържание:
1.Увод.................................................................................................стр.3
2.Реален страх..............................................................................стр.4
3.Невротичен страх........................................................................стр.4
3.1.Форми на невротичния страх...................................................стр.5
3.2.Механизми за възникване на невротичния страх.........стр.5-6
4.Заключение............................................................................стр.7

Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. в град Фрайберг (по това време част от Австрийската империя). Той е австрийски невролог и психолог, основател на едно от основните течения в психотерапията - психоанализата. Наричан е ''бащата на психоанализата'' и е обявен за революционен гений от австрийския елит. Славата му несъмнено е придобила огромни измерения. Идеите на Фройд са колкото признавани, толкова и отричани. Това се дължи на факта, че тези идеи засягат дълбоко самочувствието на съвременния човек. Учението на Фройд е ярък израз на най-дълбоките духовни движения на епохата. Това е периода около световните войни. В този период човешката природа показва най-голяма жестокост. В такива екстремни форми на човешката агресия и разрушителност се раждат мощни философски и психологически школи (екзистенциализъм и фройдизъм). Вижданията на Фройд се базират на идеята, че човешките действия се определят от дълбочината на човешката психика. Той отрича съществуващите дотогава схващания за алтруизма на човека (готовност безкористно да се действа в полза на другите, като се пренебрегват личните интереси) и утвърждава теорията за инстинктите, ирационалността и антисоциалността. Според него в основата на психическия живот на човека стоят различните инстинкти, влечения, желания, присъщи на човешкия организъм. Фройд издига сексуалния инстинкт като основен детерминатор на човешката дейност, на формирането на личността. Създадената от Фройд психоанализа има силна хуманистична насоченост в съответствие с основния проблем на епохата - да се изгради нов образ на човека. Стремежът е да се превъзмогне страданието, да се отстранят смущенията, които то е нанесло на човешката психика и да се възстанови човешката същност. Той стига до извода за агресивната същност на човека: човек може бавно да разруши себе си чрез болестно състояние, или да разруши другите, и като изход от тази трагична алтернатива създава психоанализа.
Един от многобройните интересни въпроси, които Фройд разглежда с особено внимание, е този за страха. Според него проблемът за страха е възлов момент, изучаването на който би хвърлило светлина върху целия душевен свят на човека. Въпреки че има големи познания по неврология, той не акцентира върху анатомичните пътища, по които се осъществява страховото състояние, защото според него те не помагат за психологическото разбиране на страха. Той изучава страха от гледна точка на психоанализата и стига до някои доста интересни отговори относно душевния свят на човека. Всеки от нас е изпитвал страх и няма нужда от обяснение какво представлява това усещане, или по-точно афектно състояние, както го нарича Фройд. Може би смятаме за естествено това, че нервноболните хора изпитват страх много повече отколкото нормалните хора, защото често думите ''нервен'' и ''боязлив'' се заменят една с друга, но те изобщо не означават едно и също.

Фройд разграничава 2 вида страх: реален и невротичен, и се опитва да обясни тяхната същност и причини за възникване. Той разглежда реалния страх като разбираема реакция на опасност, т.е. на очаквана вреда отвън. Свързан е с рефлекса за бягство и може да се приеме като проява на инстинкта за самосъхранение. Като такъв реалният страх е нещо напълно разумно и разбираемо. Страхът възниква в зависимост от равнището на знанията ни и властта ни над външния свят. В едни случаи страхът се поражда от липсата на знания за света и природните явления. Тук Фройд дава пример с дивака, който се страхува от оръдието и от слънчевото затъмнение, а белият човек, който може да борави с оръдия и да предсказва дадено събитие, не се страхува от тези неща. В други случаи пък по-големите ни познания пораждат страха, защото чрез тях разпознаваме опасността по-отрано. Така например опитният моряк ще се изплаши от малкото облаче в небето, което за другите не означава нищо, но за него е знак за приближаваща буря.
Вече определихме реалния страх като нещо напълно рационално, но всъщност при приближаваща опасност не е никак разумно да изпитваме това усещане. Страхът в повечето случаи блокира действията и мислите ни, води до едно парализиране, точно тогава когато трябва да обмислим ситуацията и по най-бързия начин да вземем адекватно решение по какъв начин ще постигнем най-голям успех - чрез бягство, отбрана или дори нападение. От една страна страхът е причина за повишеното сензорно внимание и готовност за действие при наближаваща опасност, но от друга самата отбранителна реакция би се развила по-добре в отсъствието на страх. Затова Фройд определя като целесъобразен стресът (нарича това състояние готовност за страх), а развитието на чувството за страх - като нецелесъобразно.
Тук е важно да се изясни какво представлява афектът - това е изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от определени причини. Разграничават се афекти на гняв, ярост, възторг или афекти на страх, тъга. Според Фройд афектното състояние е устроено по същия начин както и хистеричния пристъп и също като него повтаря някакви сериозни преживявания в миналото. Фройд смята, че това ранно впечатление, което се повтаря като състояние на страх е раждането, защото тогава настъпват типичните за страха промени със сърдечната дейност и дишането, а и първото отделяне от майката също поражда страх. Според Фройд е важен и фактът, че човешките бебета, за разлика от всеки друг вид, дълго време са безпомощни същества. Те зависят от родителите си, които задоволяват нуждите им от храна, вода, предпазват ги от студ и от всякаква външна опасност. Така този период на безпомощност се превръща в прототип на всяка бъдеща травматична ситуация.

Общо взето, реалният страх се свежда до състояние на повишено сензорно внимание и моторно напрежение (страхова готовност), от което се развива страховата реакция. Тази реакция може да се развие по 2 начина: да се изрази в бягство или защита или афектното състояние да парализира действията ни и последствията да бъдат много сериозни.

Въпросът за невротичния страх е не по-малко интересен. Този страх възниква без индивидът преди това да е попадал в страхова ситуация, плод е на фантазията и затова е по-загадъчен.
Фройд разглежда невротичния страх в 3 отношения.

Първо е т.нар. "тревожно очакване". То включва общо безпокойство, свободен страх, който дебне всяка възможност да потвърди своята основателност. Хората, които страдат от този вид страх често са определяни за страхливи или песимистично настроени, защото те винаги очакват най-лошото и смятат всяка случайност за предвещаваща нещастие. Когато степента на тревожно очакване е прекалено висока, тя е характерна за заболяването, което Фройд нарича страхова невроза.

Втората форма на невротичен страх са фобиите. Те са по-тясно свързани с определени обекти или ситуации и затова биват два вида - обектни и ситуативни.При тях се вижда връзка с външна опасност, но страхът от нея е силно преувеличен. Обект на фобия може да стане какво ли не - тъмнина, празно пространство, площади, котки, паяци, змии, мишки, буря, остри предмети, пътуване с влак и др. Фройд разделя ситуациите и обектите, будещи страх на 3 групи: в първата група попадат тези, които будят страх и у нормалните хора, макар и в много малка степен, но все пак са разбираеми (фобията от змии и паяци например); във втората група попадат тези, които имат известна връзка с опасността, но ние системно я игнорираме (напр. пътуване с влак, пътуване по море); третата група фобии са най-неразбираеми, защото при тях отсъства и минимална опасност (страх от котки, мишки, от преминаване през площади).

Третата форма на невротичен страх е страхът при хистерията и другите форми на тежки неврози, който или съпровожда симптомите, или настъпва независимо като пристъп или по-продължително състояние, но винаги без видима външна опасност.

Фройд се придържа към принципа, че където има страх, там има и нещо страшно. Но той си задава въпроса дали невротичния страх, при който опасността играе съвсем малка роля, може да се разглежда във връзка с реалния страх, който е реакция на опасността. Затова той смята клиничните наблюдения за ценен източник на информация за разбиране на невротичния страх и това, което го поражда. Фройд стига до извода, че на първо място това, което поражда невротичния страх са проблемите, свързани със сексуалния живот. Според него сексуалният инстинкт притежава всеобща психическа енергия ( либидо ), която се явява силно мотивационно начало, оказващо решаващо въздействие върху поведението на човека. Това е енергия, която може да се преобразува и пренасочва към различни обекти на разнообразната човешка дейност и то в много широк диапазон - от физическата до творческата дейност. Енергията на сексуалните влечения и механизма на превръщането й в други видове енергии е основният двигател на човешката жизнена дейност. Според Фройд незадоволеното либидо направо се превръща в страх. Това е първият механизъм на възникване на невротичния страх. Фройд дава пример с детските фобии. Децата най-често се страхуват от самотата или от непознати хора, защото в двата случая се пробужда тъга по майката. Детето не може да преодолее либидната си възбуда и затова тя се превръща в страх.

Вторият механизъм, чрез който се появява невротичния страх според Фройд, е изтласкването. То представлява селективно забравяне на материал, свързан с конфликт или стрес. Неговата роля е да предпази от моментния стрес човека и би се появило ако този стрес надминава способността на нервната му система да издържи. Представата, която се подлага на изтласкване, може да се изопачи до неузнаваемост, но нейният афектен заряд обикновено се превръща в страх.

Друго наблюдение, което Фройд прави е при болните от наптрапчива невроза, при които на пръв поглед липсва очакваният страх. Те извършват определени натрапчиви действия, за да си спестят страха. Ако някой им попречи при изпълнението на ритуала те изпитват ужасен страх. Става ясно, че страхът е в центъра на проблема за неврозите.

Втората задача, която си поставя Фройд е да установи връзката между реалния и невротичния страх. Той открива връзката в противоположността между Аз-а и либидото. Понеже развитието на страха е реакция на Аз-а спрямо някаква опасност и сигнал за бягство, при невротичен страх Азът предприема опит да избяга от изискванията на либидото, отнася се към тази вътрешна опасност като към външна. Както опитът да се избяга от външната опасност се заменя със съпротива и целесъобразни защитни мерки, така и невротичният страх отстъпва място на симптомообразуването, което потиска страха. Трудността според Фройд идва от обяснението на бягството на Аз-а от либидото, което е негов пъвоизточник.

Фройд се обръща към възникването на страха при детето. Детската страхливост е нещо напълно обикновено и е трудно да се определи кога става въпрос за реален и кога за невротичен страх. От една страна ние отдаваме страха при детето на това, че то е слабо и неразбиращо, но от друга страна, не всички деца са еднакво страхливи и тези, които проявяват особена страхливост в определени ситуации, впоследствие се оказват нервни. Тези деца се боят от силата на своето либидо, просто защото имат склонност да се боят от всичко, а това от своя страна води до слабост и чувство за малоценност, което е изначална причина за възникването на неврозата в зряла възраст. При децата Фройд наблюдава как невротичния страх от неизразходваното либидо, приема маската на реалния страх.Според него реалният страх не е характерен за детето.В крайна сметка невъзможността за по-продължително понасяне на натрупващата се либидна енергия, става причина за възникването на неврозата. Фройд стига до заключението, че детският страх е по-различен от реалния и има по-голямо сходство с невротичния, проявяващ се при възрастните, защото и в двата случая страхът възниква от неизразходваното либидо.
Анализирайки фобиите Фройд открива, че и при тях се получава същото, както и при детския страх. Не е странно това съвпадение, защото детските фобии са непосредствена предпоставка на по-късните. Вътрешната опасност се трансформира във външна, невротичният страх се превръща в привидно реален страх. Така например човекът, който се страхува от преминаване през големи открити пространства (агорафобът) всъщност се бои от съблазните, които се пробуждат у него при срещите на улицата, но в своята фобия той извършва изместване и започва да се страхува от външната ситуация. Тук е важно да се спомене и за процеса на изтласкване, което представлява опит за бягство на Аза от възприеманото като заплаха либидо. Афектът, който съпровожда изтласкваната представа винаги се превръща в страх. Според Фройд това преобразяване на афекта е много важен елемент от процеса на изтласкването.

Разделянето на психичната личност на Свръх-Аз, Аз и То, което Фройд прави, ни кара да приемем и нова ориентация по отношение на проблема за страха. Фройд допуска, че само Аз-ът може да произвежда и да чувства страх, защото е безсмислено да се говори за "страх на То" или за способност за тревога на Свръх-Аза. Фройд приема, че както реалният страх е свързан със зависимостта на Аза от външния свят, така и невротичния страх е свързан със зависимостта на Аза от То (неосъзнатата част от психиката). Според тази гледна точка функцията на страха излиза на преден план като сигнал, който сочи за ситуация на опасност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реален и невротичен страх според Зигмунд Фройд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.