Резюме на IV и V глава от книгата на Борис Минчев - "Обща психология"


Категория на документа: Психология




ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ"ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Р Е З Ю М Е

на ІV и V глава от книгата на Борис Минчев-" Обща психология"

2012 г.

В четвърта глава на книгата си Борис Минчев засяга проблемът за личността , като предизвикателство за психологията на ХХІ век.

Според него да бъдеш личност е една от кодовите ценности на европейския тип култура. Това е така, защото в европейската цивилизация става практически възможно статутът на личност да се масовизира отвъд институциите на властта и на високите интелектуални занимания.

За да се изгради човек като личност е индивидуално постижение. Автора изказва горчивата реалност е, че една неголяма част от индивидите успяват да се заявят като личности в достатъчно широк мащаб, докато мнозинството хора са личности в един тесен битов мащаб, ако изобщо може да се приеме битовата реализация на личността.

Получава се така, че въпреки тази принципна възможност, адекватното реализиране на личността е твърде недостатъчно с оглед на демократичните ценности. От там и психологията получава социална поръчка да изследва психологическите фактори във формирането на личността, да интензифицира и да направи по-качествен процеса на личностово формиране, който може да се нарече персонализация.

Проблемът за личността не е нов за психологията, той е поставен от З. Фройд в края на ХІХ век. Класически приноси към неговата постановка и интерпретация са направили няколко генерации видни психоаналитици, хуманистични, персоналистични, конструктивистки, дейностни и други психолози. Без да се спира на специфичния резон на всяко от изброените направления, Б.Минчев разглежда приносите, които според него са общопсихологическо достояние:

-Индивидът става личност чрез серия ценностни избори и реализация на жизнен план на основата на психологическа индивидуалност.

-Аз-ът е субективният център на личността, придаващ й вътрешно единство; той се наслоява с вярвания за персонална ефективност, волеви действия и пр.

-Личността образува слоеста или йерархична структура, включваща разнокачествени видове опит - съзнателни актове, екзистенциални преживявания, навици и привички, сценарии, роли, жизнен стил и пр.

-Личността се изявява пред определена публика и си създава публичен имидж, който в различни случаи работи за или против личността. Личността може да управлява впечатленията, които оставя у другите и да използва това за презентиране на фасадна самоличност.

-Върху възникването на личността въздействат масивно и редица безсъзнателни детерминации - комплекси, психотравми, защитни механизми, архетипи, образ на света и пр.

-Личността претърпява динамика на разгръщането на своите психични потенциали в онтогенезата. В нея се очертават възход, плато и упадък. Такава онтогенетична динамика се описва чрез серия "криви", очертаващи различни профили на личностни промени.

-Възможни са различни езици на описание на личността - конструкти, топологични понятия, език на черти и качества, конфликти на вътрешни структури и инстанции и пр. Всяка от големите школи в психологията изобретява свой език за описание на базисните личностни феномени. Различните психологически езици са в отношение на допълнителност, а не на изключване, както нерядко се твърди.

-Базисните личностни феномени, които са добре проучени и са издигнати конкуриращи се мини-теории за всеки от тях, са следните: експресия на лична позиция (постъпка), идентификация, управляване на впечатлението, което Азът създава (самопрезентация), манипулация, личностна рефлексия, импровизация и творчество, реализация на жизнен план, произвеждане на наративи; конформизъм, агресия, психологическа защита, сътрудничество, формиране и изпълнение на социални умения, създаване и промяна на система от персонални конструкти.

-Повечето от големите личностни теории са възникнали от или са повлияли на някакви важни психологически практики - психодиагностични, психотерапевтични, консултативни, възпитателни, дисциплинарни и пр.

Големите личностни теории игнорират въпроса защо е необходимо такова психическо образование като личността. Сякаш да бъдеш личност е просто красиво или пък неизбежно следствие от някаква еволюционна програма. Според Б.Минчев личността е утвърждаване на индивида като културен субект и това е станало приоритет и ценност на европейския тип култура. Културата изисква личности и създава условията те да възникват достатъчно често. Така основните мотивации и механизми на формиране и действие на личността възникват и се случват в културна екология. Това е най-общото основание на личността. По-конкретно в личностно стимулиращата култура от индивида се очаква индивидуален принос към културното наследство във вид на жизнено дело.

Възгледа на автора за личността е психологическа система за замисляне, изпълнение и утвърждаване на определено жизнено дело пред дадена човешка общност. Индивидът получава пълноценен статут на личност, когато получи признание от общността.

Личността е най-важното прижизнено образувание на субектния блок на психиката. Човешкият индивид не се ражда личност. Той се ражда с общочовешки заложби, между които особено важна е възможността да стане личност в своя жизнен път. Преди да представи своята концепция за личността Б.Минчев прави кратък обзор на традиционните схващания за личността.

Банализирането обикновено се състои в допускането, че всеки нормален човешки индивид в зряла възраст е личност. Според привържениците на този възглед личност се става така естествено, както тялото израства на ръст през детството.

Другият генерален подход към личността е романтизирането на личността. В него неявно се приема, че личността е нещо подобно на произведението на изкуството (В. Франкъл). Убеждението на авторите, които се придържат към него, е, че личността е рядко постижение в психическото и социалното развитие на индивидите.

Личностното качество на индивида следва да се изведе от изискванията на живота, а не да се внушава, че да си личност е красиво макар и безполезно. Необходимо е да се покаже, че да постъпва като личност устройва индивида в живота много по-ефективно, отколкото отказа или пропуска да бъде личност. В концепцията, която излага автора, се опитва да заеме позиция между очертаните крайности и нейната психологическа специфика се състои в следното:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Резюме на IV и V глава от книгата на Борис Минчев - "Обща психология" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.