Самоактуализиращата се личност според теорията на Eйбрахам Mаслоу. Съвременна оценка.


Категория на документа: Психология


 Целият живот на Маслоу, преживяванията и опитът му, вярата в уникалните и позитивни сили на човек, са източник на идеята за личностния конструкт "себеактуализация", доказателствата за който и чиито характеристики, той наблюдава и изследва до края на професионалния си живот. Вдъхновители на неговата изследователска дейност са хора, на които той се възхищава истински и които наблюдава през призмата на приятел и ученик. През 30те години на двадесети век в Ню Йорк се събират някои от най-изтъкнатите европейски психолози, затова Маслоу се счита за голям късметлия, тъй като има честта да бъде обучаван и да се учи от най-добрите. Сред тях са Ерих Фром, Курт Кофка, Карен Хорни, Макс Вертхаймер и Курт Голдщайн. Именно последният за пръв път използва понятието "себеактуализация", а малко по-късно то става ядро в теоретическите възгледи на Маслоу (Valiunas, 2011).

Маслоу подбира изследваните си лица сред лични познати и приятели, както и сред публични и широко известни исторически личности. Те са избирани както по положителен, така и по отрицателен критерий. Негативен критерий е отсъствието на невроза, психопатична личност, психоза или силни тенденции в тези насоки. При съмнение за психосоматично заболяване, Маслоу и колегите му правят по-задълбочено проучване. Те използват и тестовете на Роршах, но се оказва, че последните са по-полезни за откриването на скрита психопатология, отколкото за подбирането на здрави хора. Положителният критерий за подбор са данните, потвърждаващи наличието на себеактуализация, като все още тя е била трудна за дефиниране. По това време Маслоу я описва най-общо като пълно оползотворяване и използване на дарби, способности, потенциал. Такива хора, според него, сякаш се осъществяват и правят най-доброто, на което са способни. Те са израснали или израстват до пълния ръст, който са в състояние да достигнат (Маслоу, 2010, с.352). Този критерий предполага също удовлетворяване, минало или настояще на базовите потребности от сигурност, принадлежност, любов, уважение и самоуважение, на познавателните потребности от знания и разбиране. Това означава, че всички изследвани от Маслоу лица се чувстват сигурни и спокойни, приемани, обичани и обичащи, достойни за уважение и уважавани и че те имат свои собствени философски, религиозни и ценностни ориентири. Остава открит въпросът дали удовлетворяването на базовите потребности е достатъчно или е само предпоставка за себеактуализация (Ibid., с.353).

Резултатите от изследването на случаи показват, че от изследваните съвременници на Маслоу има седем почти сигурни и двама във висока степен вероятни себеактуализиращи се личности. Характеристики на самоактуализация притежават историческите личности Алберт Айнщайн, Елинор Рузвелт, Джейн Адъмс, Уилиям Джеймс, Алберт Швайцер, Олдъс Хъксли и Бенедикт де Спиноза (Ibid., с.356).

Маслоу, оформил в представите си конструкта за себеактуализиращата се личност, провежда едно от първоначалните си наблюдение върху млади хора, като обхваща три хиляди студенти. Резултатите обаче не са задоволителни: на лице е само един непосредствено готов обект на самоактуализация и десетина-двадесет възможни бъдещи обекти за изследване. Той стига до извода, че в неговото общество себеактуализацията не е възможна за млади развиващи се хора във вида, в който е при неговите по-възрастни изследвани лица (Ibid., с.351).

Методът на подбор на характеристиките на самоактуализацията се състои в това, че се започва с лично или културно, неспециализирано състояние на убеждение, съпоставяне на различните съществуващи начини на използване и дефиниране на синдрома. След това на последния се дава по-внимателно определение все още в светлината на действителната му употреба, заедно с отстраняването на логичните и фактически несъответствия, които обикновено се намират в народните определения. На основата на коригираните лаически определения се подбират първите две групи обекти, една с високо качество, и друга- с ниско. Те се изучават колкото се може по- внимателно в клиничен стил, а на основата на това емпирично проучване вече веднъж поправеното народно определение бива допълнително променено и коригирано според изискванията на наличните данни. По този начин се стига до първата клинична дефиниция. На нейна основа се прави нов подбор на първоначалната група изследвани лица, като някои се запазват, други отпадат и се добавят нови. Групата от това второ равнище се изследва на свой ред клинично и, ако е възможно, експериментално и статистически, като това отново предизвиква модификация, корекция и обогатяване на първата клинична дефиниция и на свой ред се прави нов подбор на обекти. По този начин първоначално неясната и ненаучна лаическа представа става все по-точна и по-работеща по характер и следователно, по-научна (Ibid., с.353-354).

Разбира се, в този спираловиден процес на самокоригиране се намесват външни, теоретични и практически съображения. В началото на изследването например се установява, че народното значение поставя толкова нереалистични изисквания, че на тях не би могло да отговори нито едно човешко същество. Затова се наложило Маслоу и колегите му да престанат да изключват възможни изследвани лица заради отделни слабости, грешки или глупост. Друг проблем възниква и от факта, че във всички случаи е невъзможно да се получи пълна и задоволителна информация, такава, каквато обикновено изисква клиничната работа. Когато научават целта на изследването, възможните изследвани лица се засрамват, сковават, отхвърлят със смях цялостното начинание или прекратяват взаимоотношенията. Поради това, след този първоначален опит, те започват да изучават косвено, потайно всички по-възрастни лица. Възможно е само по-младите лица да се изучават пряко. Тъй като имената на участниците не е трябвало да се разкриват, те не са били в състояние да изпълнят по думите на Маслоу "две желателни, дори задължителни изисквания на обикновената научна работа", а именно да се осигури повторяемост на изследването и да се предоставят на разположение на обществото данните, въз основа на които са достигнали до изводите си. Тези трудности са частично преодолени с включването на обществени и исторически личности и с допълващото проучване на млади хора и деца, за които се предполага, че могат да бъдат предоставени на общественото внимание (Ibid., с.354-355).

След като Маслоу и колегите му правят холистичен анализ на общите впечатления за себеактуализиращата се личност, установяват някои нейни характерни черти (Ibid., с.357-443):
* Възприятие на действителността:
Способност да се долови фалшивото, подправеното, нечестното в личността и да се преценяват хората точно и ефикасно; Умели предсказания за бъдещето, тъй като в основата им не се наблюдават искане, желание, тревога, страх или детерминиран от характера оптимизъм или песимизъм. Според Маслоу, това превъзходство във възприятието на действителността води до превъзхождаща способност да се разсъждава, да се възприема истината, да се стига до заключения, до повече логика и познавателна ефикасност. Не се наблюдава страх от неизвестността, а приемане и привличане към нея. Когато се налага себеактуализиращите се могат да бъдат безредни, небрежни, несигурни, анархистични и хаотични, неясни, изпълнени със съмнения, неопределени, неточни и неверни.
* Приемане:
Те притежават относителна липса на първостепенно чувство за вина, на парализиращ срам и на крайна или тежка тревожност, тъй като приемат своята човешка природа с всичките й недостатъци, с всичките и несъответствия с идеалния образ. Те притежават животинско равнище на приемане- имат добър апетит за храна, спят добре, наслаждават се на половия си живот, не се отвращават от животинските процеси като секс, уриниране, бременност, менструация, остаряване, изпитват примирение, когато са изправени пред болестта и смъртта. Това не означава абсолютно отсъствие на вина, срам, тъга, тревога или отбранителност, а липса на невротичните форми на тези фактори, защото са нереалистични. Онова, за което изпитват чувство на вина, за което се срамуват, тревожат, тъгуват или съжаляват, са поправими недостатъци например мързел, невнимание, избухливост, нараняването на други хора; упорити остатъци от психично неразположение (например предразсъдъци, ревност, завист); навици, които макар и относително независими от структурата на характера, могат все пак да са много силни; недостатъци на рода, културата или групата, с която се отъждествяват.
* Спонтанност:
Относителна спонтанност в поведението и далеч по-голяма във вътрешния им живот, мисли, импулси. Себеактуализиращите се изпълняват наложените от условностите церемонии и ритуали с възможно най-добра воля, но когато са изцяло погълнати от нещо, което стои близо до главните им интереси, те изоставят всевъзможни правила на поведение и изглежда, че те като че ли са правили съзнателно усилие да се подчинят, че са го правили доброволно и умишлено. Когато се намират в компания на хора, които не изискват или не очакват от тях да се държат рутинно, те са в състояние да изоставят това външно поведение. Затова те предпочитат компания, която им позволява да са по-свободни, естествени и спонтанни.
* Проблем-центриране:
Те са проблем-центрирани, а не его-центрирани. Не представляват проблем за себе си и не са особено погълнати от егото си. Обикновено тези индивиди имат мисия в живота, задача за изпълняване, проблем извън тях, който впряга много от тяхната енергия.
* Самота:
Харесват самотата и уединението. Те са резервирани, спокойни и ведри- затова са в състояние да приемат личните беди, без да реагират бурно, за разлика от обикновения човек. За много хора те изглеждат дистанцирани, студени, надменни, асоциални, недружелюбни и дори враждебни.
Афинитетът им към самотата, до известна степен е свързана със способността им да се съсредоточават. Интензивното съсредоточаване от своя страна води до разсеяност, забравяне и невнимание към външната среда.
* Автономия:
Тъй като са задвижвани най-вече от мотивация за развитие, а не от дефицитна мотивация, те не зависят за своето главно удовлетворяване от други хора, култура, средства за постигане на цели или въобще за външни задоволявания. Те са управлявани от законите на собствения си характер, а не от правилата на обществото. Техните етични кодекси са по-скоро относително автономни и индивидуални, отколкото конвенционални. Притежават активност, отговорност, самодисциплинираност.
* Свежи оценки:
Имат способността да оценяват свежо и наивно благата на живота, изпълнение с благоговение, удоволствие, почуда и дори екстаз, колкото и досадни да са станали тези преживявания за другите. Когато проявяват своята сексуалност, те изпитват не само временно удоволствие, а някакво основно укрепване и съживяване.
* Върхови преживявания:
Някои от себеактуализиращите се изпитват върхови преживявания. Те харесват поезията, естетиката, символите, трансцедентното и мистичните изживявания. Останалите самоактуализиращи се лица Маслоу нарича "невърхови". За тях са характерни практичност, ефективност, успешно справяне с ежедневните дела.
* Принадлежност към човешкия род:
Притежават дълбоко чувство за идентичност с човешките същества въобще, изпитват съчувствие и привързаност към тях и имат силно желание да допринесат за спасението им.
* Смирение и уважение:
Проявяват непредубедена дружелюбност, независимо от клас, образование, политически убеждения, раса или цвят на кожата. Осъзнават дефицита си на знания в сравнение с онова, което биха могли да знаят и знаят останалите.
* Междуличностни взаимоотношения:
Имат по-дълбоки и цялостни междуличностни взаимоотношения в сравнение с другите хора, тъй като са способни на по-голямо сливане, повече любов, на по-идеална идентификация, на по-голямо заличаване на границите на егото. Характерно за тях обаче е имат количествено малко задълбочени връзки с други индивиди. Те могат и говорят реалистично и сурово за онези, които го заслужават, и най-вече за лицемерите, претенциозните, надутите или самовлюбените. Важно е да се отбележи обаче, че тяхната враждебност не се основава на характер, а е реактивна или ситуационна.
Често срещано е те да имат последователи и това да не им харесва особено. Когато са принудени да общуват с тях и да имат такива взаимоотношения, те са мили и любезни, но като цяло се опитват да избягват.
* Средства и цели:
Често гледат на много преживявания и дейности, които за други хора са само средства, като на цели сами по себе си. Те могат да се радват на самото пътуване до някъде, както и на самото пристигане.
* Хумор:
По един характерен за тях начин, те смятат, че хуморът е по-тясно свързан с философията, тоест с присмиване на човешките същества въобще, на тяхната глупост, самозабрава или арогантност. Когато хуморът е враждебен, когато е хумор на превъзходство, или пък е бунт срещу авторитета, те не се смеят.
* Творчество:
Показват особен вид творчество, оригиналност, находчивост.
* Съпротива на социализацията:
Не одобряват културата и не се отъждествяват с нея. Проявяват толерантност към народния бит, но в решаващи моменти, когато придържането към условностите прекалено ги дразни или не си струва, привидното подчиняване проявява повърхностната си същност и бива отхвърлено с лекота.
Проявяват траен интерес към усъвършенстването на културата, но знаят, че промяната предполага постепенност, търпение и бавен темп на развитие.
* Несъвършенства:
Подобно на другите представители на хуманоидната раса, за тях са характерни някои дребни слабости и недостатъци. Често проявяват неразумност, разпиляност. Могат да са досадни, упорити, дразнещи. В никакъв случай не са лишени от доста повърхностна суета, гордост, пристрастие към направеното от тях, към техните семейства, приятели и деца. Нерядко гневно избухват. Могат да проявяват хирургическо хладнокръвие. Когато някой от тях установи, че даден познат, на когото е имал дълго време доверие, се е проявил като нечестен, прекъсва това приятелство рязко и внезапно, без каквито и да е забележими угризения. Някои от тях толкова бързо се възстановяват от смъртта на свои близки, че човек би ги сметнал за безсърдечни. В своята съсредоточеност, в пламенния им интерес, в интензивната концентрация върху някакво явление или върху даден проблем, те могат да станат разсеяни, раздразнителни и да забравят обикновената си светска любезност. При подобни обстоятелства те са склонни да проявят по-явно от друг път основната липса на интерес към празните приказки, веселите разговори, ходенето на гости или други подобни; да говорят или да се държат много смущаващо, стряскащо, дори обидно и да нараняват околните.
* Метамотивация:
Притежават мотивация на развитието, растежа, а не на дефицита. Те са престанали да се стремят, а по-скоро се развиват, опитват се да израснат до идеалното и да разработят все по-пълно своя собствен стил, да се себеактуализират. Когато метануждите на себеактуализиращите се хора не са задоволени, се поражда метапатология, която осуетява изразяването, използването и реализирането на техния потенциал. Тогава те може да се чувстват депресирани, като са неспособни да определят източника на тези чувства и да идентифицират цел, която да облекчи дистреса им (Schultz & Schultz, 2008, p.309).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Самоактуализиращата се личност според теорията на Eйбрахам Mаслоу. Съвременна оценка. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.