Скали на измерване


Категория на документа: Психология



Скали на измерване
Думата скала (от латински) - измерителен инструмент. Всяко измерване с помощта на скала установява СЪОТВЕТСТВИЕ м/у оценяваните ОБЕКТИ с определени отношения помежду си и подходящо подбрани ЧИСЛА.
През 1951 Стивънс дефинира 4 нива измерване - номинално, ординално, интервално и на отношенията.
Те се определят от 3 свойства на числовата система:
ПОДРЕДБА - числата са подредени по големина
РАЗСТОЯНИЕ - разликите м/у числата също с подредени по големина
НАЧАЛО - същ едно число-нула т че разликата м/у кое да е число и нула е равна на самото ч.
Номинална скала (скала на наименованията). Най-проста. Приписване на числа само като етикети на обекти или класове от обекти с цел класификация на обектите в ограничен брой взаимноизключващи се категории. Обектите от една и съща категория се разглеждат като еднакви с останалите обекти, попаднали в тази категория по характеристиката, по която се извършва класифицирането. На всяка категория може да се припише произволно избрана цифра, но по отношение на тези цифри не може да има умножение, деление, събиране и изваждане, защото те са само етикети, като ЕГН. Допустимо е броене.
Спорно е дали номиналната скала е ниво на измерване, защото не използва нито едно свойство на числовата система (Торгерсън я отрича). В психологията е най-просто ниво, при нея обектите само се категоризират, момеж да кажем, че обект А е различен от обект Б. Но не е ясно дали обектът с по-голямото приписано число притежава повече от признака в сравнение с обекта с по-малко число.
Различават се дихотомна номинална скала - всяка променлива може да приема само 2 взаимноизключващи се стойности (например полът, 1 - мъже, 2-жени) и непрекъсната номинална скала - има непрекъснато разпределение, но данните са групирани в две взаимноизключващи се категории (iq?100 не е същото като iq<100).
НС позволява измерване на честоти и проценти, относителни честоти, мода.
Ординална скала (рангова, порядкова). Основава се на свойството подредба на числата. Няма равни разстояния м/у отделните стойности на скалата и няма нулева точка. Можем да подредим обектите в зависимост от количеството свойство, к притежават на "повече" или "по-малко" от това свойство. Напр обект А на който сме приписали по-голямо число притежава по-голямо количество от измервания признак в сравнение с обект Б, на к сме приписали по-малко число, но не можем да кажем с колко повече. Пример - шестобалната система за оценяване в училище.
Някои автори разграничават рангова скала - приписва се рангово място на всеки обект, а при ординалната разграничаване м/у обектите е с качествени разновидности от рода на по-голямо, по-малко, равно. Дружинин говори за порядкова скала, в която един обект може да се намира м/у два обекта (нарича се транзитивност на отношенията). Бива строга - отношенията м/у обектите са < или >, както и слаба - отношенията между обектите са <, = или >.
Ординалната скала позволява да се изчисляват медиана, процентили, коефициент на Кендъл или Спирмън.
Интервална скала. Основава се на свойствата подредба и разстояние. Нулевата точка е произволно избрана. Има равни интервали м/у отделните стойности. Можем да кажем с колко единици обект А притежава повече от признака в сравнение с обект Б. Пример - измерване на температурата по Целзий и Фаренхайт. Разликата м/у 10 и 15 градуса е същата като м/у 20 и 25 (5 градуса). Нулата не е липса на свойство, а произволно избрано начало на скалата.
Нарича се още метрична скала - разновидностите на признаците се изразяват с мерни единици (метър, литър и т.н.). Има единица на мащаб, нулата е произволна. Може да променяме мащаба, като го умножаваме по константа, приб или изв к.
ИС позволява да се изчисляват медиана, мода, средно аритметична, дисперсия, коефициент на линейна корелация на Пирсън и др. Тестовете представляват интервална скала (без тези за IQ).
Пропорционална скала. Използват се и трите свойства на числата - подредба, разстояние и начало. Има равни интервали м/у стойностите и абсолютна нулева точка, която отразява липсата на измервания признак. Най-високо ниво на измерване, възможни са вс математически операции, статистически процедури. Примери - измерване на ръст, тегло (2 обекта 20 кг), скорост на реакция и др.
При скалата на отношенията може да се каже колко пъти един обект е по-голям/малък от др. Тук е определено мястото на естествената нула. Могат да се извършват всички статистически процедури.
Скалата на различията няма естествена нула, но има естествена единица на мащаб при измерването (напр. историческата хронология). Абсолютната скала доразвива скалата на отношенията, отличава се по това, че има естествена единица на измерване. (в психологията няма абсолютни скали). Данните, получени с абсолютната скала не се преобразуват, възможни са всякакви статистически процедури. Най-висша ф-ма е скалата на съотношенията.
Основна разлика м/у интервална и пропорционална скала е, че нулата не е поставена произволно, а отразява липсата на свойство.
Има 2 вида ПРЕОБРАЗУВАНЕ на скалите - повишаване/понижаване мощността. оже да се осъществи измерване на повече от едно ниво - примерно постижения на дълъг скок могат да се представят и чрез рангова, и чрез пропорционална скала.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Скали на измерване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.