Социалните влияния и убеждаването


Категория на документа: Психология


СОЦИАЛНИТЕ ВЛИЯНИЯ И УБЕЖДАВАНЕТО

Димитър Богданов

ПУ "Паисий Хилендарски", Пловдив

Педагогически факултет

Резюме: В настоящата статия се разкрива същността и особеностите на социалните влияния, някои от нейните проявления - съгласие, идентификация и интернализация. Тук е отделено и място за убеждаването като средство на социално влияние. Представени са пътища на социалните влияния и убеждаването и как те се отразяват върху хората.

Keywords: social influences, persuasion, agreement, identification, internalisa-tion, emotions, attitudes

Доколкото ни е известно, Аристотел е първият сериозен мислител, който е формулирал някои от основните принципи на социалното влияние и убеждаване, които са свързани с атитюдите или нагласите. В специализираната литература няма еднозначен превод на понятието "атитюд". В общата психология се използва понятието "социална установка", заимствано от грузинската психологическа школа. В социалната психология могат да се срещнат преводи на "атитюд" като: "отношение", "социален атитюд", "мнение", "диспозиция" и други. В нашата литература като най-подходящ се налага преводът "социална нагласа" Арънсън, Елиът., 2009, Проданов, М., 2011.

Социалните влияния в социалната психология се разбират като влиянията, които хората оказват върху убежденията, чувствата и поведението на другите. Използвайки това като определение, ще се опитаме да разберем как може да се повлияе на един човек? Защо той приема влиянието, или, с други думи, какво е то за
него? Какви са променливите, които повишават или понижават ефективността на социалното влияние? Дали подобно влияние има постоянен ефект, или е само временно? Какви са променливите, които увеличават или намаляват дълготрайността на ефектите на социалното влияние? Повечето хора се интересуват от подобен род въпроси. Тъй като всички ние прекарваме голяма част от живота си във взаимодействие с други хора - те ни влияят, ние им влияем, те ни радват, забавляват, натъжават и ядосват, естествено е мнозинството от нас да си изградят хипотези за социалното поведение.

На пръв поглед логично е да се допусне, че хора, които са заплашвани със строго наказание за определено поведение, накрая могат да се "научат" да презират това поведение; но когато въпросът се анализира научно, се оказва, че е вярно точно обратното: хора, заплашвани с леко наказание, започват да чувстват неприязън към забраненото поведение, а хора, заплашвани със строго наказание, проявяват ако не друго, то поне леко засилване на интереса към забраненото поведение. Нашият собствен опит ни показва, че когато повечето от нас чуем някого да говори приятни
неща за нас (зад гърба ни), той естествено ни става симпатичен, при равни други условия. Това се оказва вярно. Също така е вярно обаче, че започваме да харесваме този човек още повече, ако някои от забележките му по наш адрес са всичко друго, но не и приятни.

Един пример би могъл да бъде полезен. Представете си затвор. Помислете за надзирателите. Какви хора са те? Съществува вероятност повечето от нас да си представят надзирателите като груби, закоравели, безчувствени хора. Някои биха могли да си ги представят дори като жестоки, тиранични и садистични. Хората, които имат такава нагласа за възприемане на света, биха могли да предположат, че някои хора стават надзиратели, за да имат възможността да упражняват жестокостта си относително безнаказано. Сега си представете затворниците. Какви хора са те? Буйни? Покорни? Независимо какви конкретни представи съществуват в съзнанието ни, въпросът е в това, че там има представи - и мнозинството от нас вярват, че затворниците и надзирателите напълно се различават от нас по характера и личността си.

Едно от следствията на факта, че човекът е "социално животно", е това, че той живее в състояние на напрежение, разпънат между ценностите, свързани с неговата индивидуалност, и ценностите,свързани с конформизма. Джеймс Търбър е успял да долови есенцията на един от видовете конформизъм. Да те нарекат конформист в известен смисъл означава, че те поставят сред "непълноценните" хора. Веднага си представяме цяла редица държавни служители, всички облечени в сиви костюми от фланелен плат, с дипломатически куфарчета в ръка, излезли сякаш от формичката на някой сладкар. Ако искаме, можем да използваме синоними, които обаче извикват съвсем други представи. "Индивидуалист" или "нонконформист" можем да заменим с "отклоняващ се", а "конформист" с "колективист". Като се вгледаме по-внимателно, ще забележим известна непоследователност в начина, по който нашето общество се
отнася към конформизма (колективизма) и нонконформизма (отклонението, Арънсън, Елиът., 2009.

Що е Конформизъм. Конформизмът може да се определи като промяна в поведението или мнението наличността в резултат на действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група. Във връзка с това могат да се зададат няколко въпроса: 1. Какво кара хората да се поддават на груповия натиск? 2. Какъв е
характерът на груповия натиск?

Променливи, които увеличават или намаляват конформизма.

Единодушие. В експериментите на Аш един от основните фактори, който определя каква е вероятността изследваното лице да се поддаде на мнението на мнозинството, е единодушието на всички останали участници. Ако изследваното лице има макар и само един съюзник, който дава верния отговор, тенденцията към конформизъм рязко спада  Asch, S., 1955)., фактически, дори ако единодушието се наруши от лице, което не е съюзник, влиянието на групата намалява значително Allen, V., & Levine, J., 1971. С други думи, ако един от другите членове на групата даде неверен отговор, различен от грешката на мнозинството (например отговори, че линията е С, докато останалите от групата казват, че е А), присъствието на този втори отклоняващ се рязко намалява натиска за проява на конформност и участникът е склонен да даде правилния отговор: линия В.

Ангажираност. Комформността към груповия натиск може да се намали, като индивидът бъде принуден да се ангажира по някакъв начин с първоначалната си преценка.

Даване на отчет. Представете си, че сте подложени на групов натиск, докато се опитвате да вземете решение, и знаете, че в края на събранието ще трябва да обосновете решението си пред другите членове на групата. Какъв ефект смятате, че ще окаже това върху вашето решение? Изследванията са показали, че в повечето случаи този тип даване на отчет пред групата увеличава конформизма Pennington, J., & Schlenker, B. R., 1999). Какво става обаче ако са ви били дадени инструкции да сте максимално прецизни? Най-голяма независимост проявяват и най-добри решения вземат лицата, които са ориентирани към точността и които трябва да обяснят нонконформизма си на същите хора, с чието влияние не се съобразяват. Трябва да се отбележи, че хората в това експериментално условие се държат по-самостоятелно, отколкото лицата, ориентирани към точността, които обаче не трябва да дават отчет. Това подсказва, че повечето хора се съгласяват, за да ги приемат останалите, освен ако не знаят, че ще трябва да дават отчет, ако вземат тъпо, компромисно решение.

Личността и културата. Друг важен фактор, свързан с конформизма, засяга някои от характерните черти на личността. Индивиди, които по принцип имат ниско мнение за себе си, е много по-вероятно да се поддадат на груповия натиск в сравнение с тези, които имат висока само оценка освен това само оценката на индивида по отношение на конкретната задача играе важна роля в процеса. Ако са накарани да мислят, че притежават малки или никакви способности, за да изпълнят дадена задача, склонността на индивидите към комформност се увеличава. Индивиди, на които преди експеримента се внуши, че могат успешно да се справят с някоя задача - например да преценят дължините на линии - са много по-малко склонни към комформизъм, отколкото изследвани лица, които се включат в ситуацията "без загряване"Mausner. B., 1954).

Групата, упражняваща натиск. Другата страна на този проблем е свързана със състава на групата, упражняваща въздействието. Групата е в състояние по-ефективно да предизвика конформизъм, ако: 1. се състои от експерти, 2. членовете й имат високо социално положение (например популярни ученици в гимназията) или 3. има някаква база за сравнение между групата и индивида. Конформизмът се проявява почти по същия начин и когато източникът на влиянието е личност, а не група. Ние сме по-склонни да се съгласим с поведението или мненията на човек, подобен на нас или важен за нас, или който изглежда, че има опит или власт в дадена ситуация. Изследвания са показали, че хората с по-голяма охота изпълняват нареждане на човек в униформа, отколкото на облечен в цивилни дрехи, дори когато става въпрос за банални неща.

Да принадлежиш или да получаваш информация. Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред най-големите награди и наказания за социалното животно, защото в нашата еволюционна история социалното отхвърляне може да има катастрофални последици - секват ресурсите и защитата на групата в един опасен свят. И така хората, които са просъществували в поколенията, са били тези, които са имали силна склонност да живеят в групата. Изводът от всичко това е, че повечето от нас бихме положили големи усилия, за да избегнем социалното отхвърляне Baumeister, R. R, & Leary, M. R., 1995). Както отбелязах по-рано, има две възможни причини, поради които човек проявява конформизъм. Първата е, че поведението на околните го е убедило в неправилността на собствената му първоначална преценка. Другата е, че конформизмът често гарантира мястото му в групата. Накратко, ние често разчитаме на другите хора като на средство за определяне на реалността.

Според Лейън Фестингър Festinger, L., 1954)., когато физическата реалност стане несигурна, хората все повече разчитат на "социалната реалност", т.е. вероятността да се поддадат на поведението на групата расте не защото се боят групата да не ги накаже, а защото единствено поведението на групата им дава ценна информация какво се очаква от тях.

Един пример ще изясни това разграничение: представете си, че ви се наложи да използвате тоалетната в непозната за вас учебна сграда. Под надписа "Тоалетна" има две врати, но за беда някой вандал е свалил означенията и не е ясно коя е дамската и коя - мъжката тоалетна. Ето ви проблем - страх ви е да отворите и едната, и другата врата, защото се притеснявате, че може да изпаднете или да поставите другиго в неловко положение. Докато стоите там в страх и неудобство и пристъпвате от крак на крак, врата вляво се отваря и оттам бавно излиза мъж с изискан вид. С въздишка на облекчение вие вече сте готов да нахълтате, напълно сигурен, че лявата врата е за мъже, а дясната - за жени. Защо сте толкова уверен? Както видяхме, изследванията показват, че колкото по-голяма е вярата на един човек в знанията и почтеността на другия, толкова по-склонен е да следва примера му и да се приспособи към поведението му. Затова има по-голяма вероятност да последвате изискания господин, отколкото някой миризлив дрипльо с безумен поглед.

Социалното влияние и емоциите. Да повторим: когато реалността е неясна, другите хора стават основен източник на информация. Закономерността на това явление се илюстрира от разработки, осъществени от Стенли Шахтър и Джероум Сингър. Те показват, че хората проявяват конформизъм дори при оценката на такива интимни индивидуални особености като емоциите Schachter, S., & Singer, J., 1962). Преди да опишем това изследване, трябва да изясним какво разбираме под емоции.

Според американския психолог, философ и лекар Уилям Джеймс James, W., 1890 емоциите имат както "чувствени", така и познавателни елементи. Неговото възприятие на емоциите може да се уподоби на процеса, който води до пускането на песен от джубокс: първо извършвате познавателни действия, като: активирате машината с пускане на монета. После подбирате песента, която искате да чуете, като натискате подходящите бутони. Една емоция също изисква както физиологичен араузъл (възбуда), така и подходящ етикет, т.е. да бъде наименована.

По-специално, ако се разхождаме в гората и изведнъж се натъкнем на гладна и свирепа мечка, в организма ни ще настъпят физиологични изменения. Тези изменения предизвикват възбуда - от физиологична гледна точка това е реакцията на симпатиковата нервна система. Подобна реакция би настъпила и ако срещнем човек, към когото изпитваме гняв. Ние я интерпретираме като страх (вместо гняв или например еуфория) едва когато познавателно ни стане ясно, че сме изправени пред стимул, предизвикващ страх (свирепа мечка). Но какво бихме казали, ако изпитаме физиологичен араузъл, без да е налице подходящ стимул? Например, ако някой тайно сложи в питието ни химично средство, което предизвиква същата физиологична реакция? Ще изпитаме ли страх?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социалните влияния и убеждаването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.