Социално познание. Атрибутивни теории. Типични грешки в социалната перцепция.


Категория на документа: Психология


 ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград
Правно-исторически факултет

Курсова работа

ТЕМА

Социално познание. Атрибутивни теории. Типични грешки в социалната перцепция.

Изготвил:

специалност "Публична администрация"
задочно обучение
гр. Благоевград

Социалното познание се разглежда като специална част от психологията, занимаваща се с въпросите, свързани с т.нар. "Познаване на хората". Това са онези въпроси, които ни помагат да си съставим впечатления за хората (социална перцепция); да откриваме причините, криещи се зад тяхното поведение; как да вземаме решения и т.н. Казано на кратко, социалното познание ни показва как мислим за социалния свят.

Социалното познание е скорошно явление. Когато е доминирал бихейвиоризмът, т.е. поведението е било водещо, темата за познанието като цяло е била отбягвана като незаслужаваща научно внимание. В днешно време, с напредъка на всички области обясненията за човешкото поведение са немислими без изучаване ролята на мислещия човек. Социалното познание се превръща в самостоятелна област на изследване от психологическата социална психология. По-често обаче, то може да се разглежда като подход и набор допускания, ръководещи изследванията в различни области на научното търсене.
Социалното познание се занимава с три фундаментални въпроса:
I. Какъв тип социална информация се съхранява и как е организирана в паметта.
II. Как съхраняваната социална информация влияе върху последваща преработка, преценките, изборите и поведението.
III. Как съхраняваната информация се променя от новопостъпващата чрез разсъждения, преоценка и умствени разсъждения.

Най-краткото определение на социалното познание е: "Разбиране на процесите, чрез които забелязваме, интерпретираме, помним и след това използваме информацията за социалния свят".

Нека сега да разгледаме малко по-подробно областта на социалното познание - въпросите, методите и провежданите изследвания.

За изучаване на социалното познание има два основни подхода. Първият подход е "елементен", при който проблемът се разделя на части, които се изучават поотделно, а след това се комбинират.

Вторият подход се нарича "холистичен". При него отделните части се анализират в контекста на проблема като цялост и се фокусират върху цялостната схема на взаимоотношения между тях.

Социалните психолози в последно време налагат термина "ситуационизъм". Това е следствие на факта, че средата играе голяма роля при определяне на човешкото поведение. Това показва, че субектите не могат да действат от някаква позиция над реалността и действителните събития. Според социалните психолози поведението е функция на възприятието на индивида за неговия свят. Освен това те разглеждат крайния резултат от социалната перцепция, а не само причините. И не на последно място разглеждат човека като мислещ организъм, намиращ се по средата между причината и резултата. Всичко това показва, че ние не само не научаваме определени познания, но и учим кои частици познание се очаква да усвоим, както и кое познание е лично, поверително и дори непозволено.

При разглеждането на човека като социален мислител са възприети четири гледни точки:

1.Човекът като търсещ последователност и непротиворечивост (консистентност).
При тази гледна точка са създадени т.нар. теории на консистентността, според които хората променят нагласите и убежденията си поради мотивационни причини (неудовлетворени потребности от съответствие).

2. Човекът като наивен учен.

Тук се занимаваме с начина, по който хората откриват причините за поведение. По тази гледна точка са създадени цял набор атрибутивни теории, които ще разгледаме по-нататък.

3. Човекът като когнитивен съперник.

Тъй като когнитивната система е ограничена, то тази гледна точка има описателен характер - какво правят хората, а не какво би трябвало да правят. Идеята е, че хората са ограничени в преработването на информация, поради което като могат опростяват задачата, използвайки стратегии за опростяване на сложни проблеми. С други думи се търсят бързи и адекватни решения, а не бавни и точни.

4. Човекът като мотивиран тактик.

Това е съвременна гледна точка, която разглежда човека като напълно ангажиран мислител. Той разполага с множество стратегии и избира между тях в зависимост от целите, мотивите и потребностите. С други думи се оценява значението на мотивацията, но вече с осъзнаване и оценка на когнитивните структури и процеси.

Познанието според някои изследователи се определя като термин, използван за обозначаване на всички процеси, включени в знаенето. Тук се има предвид, че познанието е съставено от цялата умствена дейност, както и функционирането на съзнанието, възприятията, паметта, езика, решаването на проблеми и дори изкуствения интелект. За да се изучи познанието е нужно да се обърне внимание на следните два типа въпроси:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социално познание. Атрибутивни теории. Типични грешки в социалната перцепция. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.