Социално познание. Атрибутивни теории. Типични грешки в социалната перцепция.


Категория на документа: Психология


3. Когнитивен консерватизъм - запазват се съществуващите структури и се избягва модифициране концепцията за себе си, когато човек е поставен пред противоречащи свидетелства.

Тези три диспозиции позволяват човек да поддържа относително положителни чувства към себе си. В този случай обаче, атрибутивният процес се изкривява през призмата на дадения субект и се допускат грешки в изпълнението му. Тези грешки са преувеличени форми на каузалната действителност и това са:

1. Причините предшестват следствията - при този принцип не се противоречи при спонтанни каузални атрибуции.

2. Времева условна зависимост - даден фактор се определя като причина, ако се появи преди осъществяване на дадено следствие, но не и ако е след него.

3. Пространствена условна зависимост - причината и следствието трябва да са на едно и също място.

4. Причините наподобяват следствията - за големи следствия са нужни големи причини.

5. Представителни причини - при обяснение на дадена ситуация се търсят подобни резултати, следствие на което се вади заключение, че причините са подобни на тези за предишните свързани резултати.

Някои изследвания сочат, че хората са склонни да възприемат причинност, последователност и преднамереност в ситуации, където дори не може да ги има. В случая става дума за грешката "Диспозиция към каузалност в атрибуциите". Това се явява доказателство за гещалтския метод на социална перцепция, а именно разглеждане на света посредством смислени модели при малко налична информация. Освен това, информацията, с която имаме работа е за хората и поради това одухотворяването на нещата е прост и ефективен начин за интерпретиране на света.

Тази диспозиция към каузалност води до съществени грешки, тъй като подвежда при определяне на причини и намерения в ситуации, в които те липсват, а са налични единствено пространства или времева корелация между действие и последствията от него.

По-горе споменах за "Фундаментална атрибутивна грешка". Това е най-честата диспозиция в социалната перцепция. Тя се състои в това, че атрибутирането на поведението на другия човек става по неговите личностни качества, а не по конкретните ситуационни фактори. Поради това поведението на другия човек се разглежда като свободно избрано и представляващо неговите качества. Фокусът върху актьорите и поведението им кара наблюдателите да атрибутират поведението на диспозиционните фактори (способности, мотиви, интелигентност) и да подценяват ситуационните фактори. Това именно кара изследователите да определят тази теза като фундаментална атрибутивна грешка.

Според други изследователи обаче тази грешка не е чак толкова фундаментална, защото е вероятно в нея да се открие значително количество учене. Освен това тя се наблюдава по-лесно в някои хора, а в други липсва. Едновременно с това обхватът и намалява, когато човекът е държан отговорен за атрибутирането на поведеднието на друг. Съществуват няколко обяснения за тази атрибутивна грешка:

1. Хората имат основани на схеми очаквания, че когато другите изразяват нагласите си за нещо, те изказват твърдения, които ще ги отразяват.

2. Фундаменталната атрибутивна грешка има адаптивни аспекти. Диспозиционната атрибуция генерира предвиждане за дадената ситуация, докато ситуационните атрибуции - не. С други думи хората търсят ограничена, а не глобална точност, т.е. целта е да се правят уверени предвиждания за сходни ситуации.

Друга допускана грешка е ефектът на актьора/наблюдателя. При нея атрибутирането се извършва по вътрешни, а не по външни причини, когато това се отнася за другите. Когато обаче се атрибутира собственото поведение, се използват външни ситуационни фактори. С други думи ние правим нещата, защото ситуацията го изисква, докато другите действат по определен начин, защото го искат.

Тази атрибутивна предубеденост е важна при взаимоотношенията с неравно разпределение на властта. Подчинените атрибутират повече сила и свобода на действие на висшестоящите, отколкото те имат. Висшестоящите пък вярват, че представянето на подчинените им се определя от вътрешни фактори (мързел, глупост и др.), докато те обвиняват външните фактори.

Ефектът може да се отслаби, ако в ситуацията се включат положително или отрицателно ценени резултати, като положителните се атрибутират на хора, а отрицателните - на ситуационни фактори.

Една от трите дименсии на атрибуцията според Харолд Кели е консенсусът. Ако атрибуцията е чисто рационален процес, то тежестта на тази дименсия трябва да е като на другите. Това обаче води до подценяване и ние с лекота приемаме, че другите ще се държат точно като нас.

Тази грешка се нарича ефект на фалшивия консенсус. По същество това е убеждението, че другите са като нас и ще правят същото като нас. Възможните обяснения за тази грешка са няколко:

1. Хората търсят приятелството на сходни с тях други хора, но това сходство е изкривено според субективна преценка.

2. Когато човек се фокусира върху определено собствено мнение, възприеманият консенсус се увеличава, защото това е единствената позиция в съзнанието.

3. Всички се разглеждаме като нормални и добри, а действията ни - като уместни, поради което засилваме консенсуса, за да поддържаме самооценка.

По определени лични характеристики се отбелязва и ефектът на фалшивата уникалност. В този случай собствените качества се надценяват, а тези на другите се подценяват. Един вид, за да ценим някаква способност и да я смятаме за специална, трябва да се чувстваме добри в нея. Поради това се надценява честотата, с която другите се съгласяват с нашата позиция, което отново води до фалшив консенсус.

Обслужваща Аза диспозиция(подпомагане, предпазване)

Центрирана върху Аз-а диспозиция(повече отговорност)

Хипотеза за справедлив свят(всеки заслужава това, което му се случва)





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социално познание. Атрибутивни теории. Типични грешки в социалната перцепция. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.