Сравнителен анализ на сублимация и компенсация


Категория на документа: Психология


ЮЗУ "Неофит Рилски"
Философски факултет

Сравнителен анализ на защитните механизми Сублимация и Компенсация

Изготвил: Петрана Витанова
Специалност: Психология
III курс - редовно
Фак.№ 10350321007

Възложил: проф.дпсн.
Васил Мадолев

Благоевград 2013
Съдържание:

1. Сравнителен анализ

2. Характеристика на сублимацията

3. Характеристика на компенсацията

Това, което обединява двата защитни механизма и свидетелства за взаймна връзка между тях, е че тяхното проявление може да се наблюдава както във всекидневието на хората, така и в условията на психологическа консултация. Общото между защитните механизми, е изоставянето на една цел и заменянето й с друга.

При сублимацията това се осъществява, чрез отказ от аморалните влечения и заменянето им с по-възвишени, обществено по значими цели. Тук имаме отхвърляне на дадена потребност, или нереализирано желание, което се преобразува в сублимирана активност, чрез насочване към нов външен обект.
При компенсацията човек сам осъзнава, че има някакъв нравствен физически недостатък, което води до отрицателна самооценка и понижаването на усещането на значимост на личността. Подобно чувство влияе динамизиращо на сушевния и физическия живот по посока на преодоляване на несъвършенството, като несъзнателно тласка човека към проява на активност за отстраняване на слабостта. По този начин ще си осигури повишаване на самочувствието и себеуважението.

СУБЛИМАЦИЯ

При сублимацията защитната реакция се проявява в изоставяне на актуална, агресивна, социално неприемлива цел и осъществяване на замяна с по-възвишена, с обществено по-значима цел.
З. Фройд , Г. Тард, П. Лакан и др. приемат, че сублимацията е защитен механизъм, който започва да се активизира, когато удовлетворяването на сексуално или агресивно влечение е фрустрирано. Потискането на тревогата от тяхното блокиране става чрез замяна на сексуалната или агресивната цел с друг тип цели, които не съдържат сексуален или агресивен нюанс. Или по-точно казано: новият вид цели са свързани с достижения в художествената или научната област. Тъкмо в това се изразява сублимността на замяната - отказ от аморалните влечения и пристрастяване към възвишена сублимна дейност, т.е. към дейност с висока обществена значимост.
Антисублимация - изразява се в замяна на блокирана сексуална или агресивна цел с примитивни форми на личностна активност - като девиантно поведение, пиянство, наркомания.
Според Г.Тард има междинно звено между сублимацията и антисублимацията. Той твърди, че "Човек, който смята, че сексът е греховен акт може да приеме идеята за безбрачието и през целия си живот да се опитва да сублимира сексуалната енергия в добри дела. Физически агресивният човек, знаейки че насилието може да му причини неприятности, проявява готовност да насочи агресивната си енергия в сферата на бизнеса" (Г. Тард, 2000, с.503).
Друга съществена особеност на защитния механизъм сублимация е свързана с устремяване към нови обекти. Например отхвърлено или нереализирано сексуално желание по отношение на определен човек се преобразува в сублимирана активност чрез насочване към нов външен обект. При това огромната енергия, с която е преследвана сексуалната цел, се прехвърля върху новоизбрания обект.

Сублимацията е механизъм, който има собствен принос за ограничаване на болезнени афекти и за възстановяване на дестабилизирания душевен комфорт. Защитният ефект се постига върху основата на откриване и реализиране на заместително действие. Това действие има широко съдържание. Неговите съставни компоненти могат да модифицират първоначалния импулс както по посока на възвишеност, така и по посока на целесъобразна адаптивност и личностен провал. Изборът на заместително действие зависи, както от традиционни и актуални възможности на обкръжаващата външна действителност, така и от степентта на психическа зрялост на личността. В зависимост от това, доколко заместващите действия имат потенциали да пораждат сублимиращ ефект, те могат да се диференцират на отделни видове действия, които подредени в йерархичен план, е възможно да ги преставим по следния начин.
1. Сублимиращо-изместващи действия
Сублимиращата активнос е насочена към промяна на целта и обекта, без отслабване на натиска върху новата област. Тук несъзнавания мотив е завоюване на престиж и достигане до високи постижения в новооткрита научна, художествено-творческа, управленска дейност.
2. Несублимиращо-изместващи действия
Изразяват се в насочване на психичните сили към нови цели о обекти. Преносът на реакцията може да обуслови пораждане на един от следните ефекти:
* Постигане на положителни резултати, но те нямат върхов характер, въпреки че понякога се влагат впечатляващи, но краткотрайни усилия.
* Основният резултат, който се получава от преадресирането на реакцията е осъзната или неосъзната удовлетвореност от краткотрайния ефект. Това обуславя бърз спад на натрупаното напрежение, преживяване на задоволство от отдадено възмездие, от защитена справедливост, от проявена хуманност;
Една част от тези начини на пренасочване на дейността са на границата на сублимацията, а други видове попадат в рамките на класическия начин на изява на изместването. И при двата начина се получава частично освобождаване на дифузна тревога, от гняв или срам с неясен произход , без да се съзнават трайните усилия за намиране на изход от подобно освобождаване.
3. Регресивно-изместващи действия
Посредством тях несъзнателно се създава защитна организация, за да не пострада себеуважението, за да не се понижи до много ниска степен емоционалния комфорт. Тук изместващите действия се подчиняват на тенденцията от зрелост към незрелост. Важно е да се отбележи, че енергията на първото желание се преконцентрира върху осъществяването на втория вид действия. Те могат да са практически действия, вербални конструкции, несловестни изрази, които са формирани в преходни жизнени периоди и които е невъзможно да се характеризират с нравствена и социална незрелост.
4. Антисублимиращо-изместващи действия
Изразяват се в преадресиране на активността към цели, които са антиподи на възвишеността. Подобна антисублимирана насоченост се развива при стресогенни, фрустриращи, конфликтни ситуации, които са много често явление в живота на човека. Алкохолът и наркотикът, приемащи статут на нови цели, изпълняват ролята на временни блокатори на тревожността и на понижаването на самочувствието.
Сублимацията може да се наблюдава, както във всекидневието на хората, така и в условията на психологическата консултация. Отличителен признак на този защитен механизъм е сублимирането на еротични и агресивни подбуди в престижни обществени цели.

КОМПЕНСАЦИЯ




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнителен анализ на сублимация и компенсация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.