Страх, тревожност и агресия при децата


Категория на документа: Психология


Страх, тревожност и агресия при децата

Още преди раждането, може да въздействаме на развитието на страха в детето. По време на бременността е необходимо да избягваме стресовите ситуации. Ако сме майки, трябва да помним, че именно ние сме преди всичко източник на нежност, любов, спокойствие. Детето не трябва да се чувства нито като "Пепеляшка", нито като "кумира в семейството" - ние може да изберем нещо средно между двете. Трябва да разрешаваме на детето си, колкото се може повече да играе, да се разхожда, да тича със свои връсници; да не плашим детето си с полицаи, лекари и др.; да намираме повече време за рисуване; да играем цялото семейство заедно. Трябва да приемем детето такова, каквото е. Да не го сравняваме със съседския "красавец" или с отличника на приятелката ни.

Родители, трябва да обичаме нашите деца. Да не забравяме, че милувката, ласката са най-доброто средство за премахване на излишното напрежение. Детето е хубаво да се чувства като равноправен член на сейството - със свои права и задължения.

Да бъдем негов приятел. Болшинството детски страхове са обусловени от възрастта и са временни, но точно от родителите зависи да не се превърнат в болестно състояние. Ако имаме търпение може да пристъпим към поетапна съвместна работа за премахване на страха:
> ПЪРВИ ЕТАП

Нека да нарисуваме страха.

Всяко занимание трябва да продължава не повече от 30-40 мин. в спокойна обстановка. Преди да рисува, трябва да оставим детето да поиграе само и да установим с него приятелски контакт. След това може да преминем към беседа, с цел да разберем от какво се страхува детето, като от време на време му задаваме въпрос "Кажи, ти страхуваш ли се или не се страхуваш от...". По-добре е да запомним въпросите, които ще задаваме, защото не е желателно да бъдат четени при самото им задаване (това би смутило детето и би повлияло на неговите отговори). Съставяме предварително списък със страховете за които ще питаме - баба Яга, животно, тъмното, машина, вода, пожар, болест и т.н. В края на беседата изиграваме заедно някоя игра - напр. на "топло и студено". После предлагаме на детето да нарисува предметът, казан като пръв в качеството на предизвикващ страха.

Става така, че само след няколко дни детето решава да пренесе на листа своя страх. Да му помогнем, да рисуваме заедно с него на същия лист свoи варианти на "страшния" предмет. След приключване на рисуването ние е хубаво да накараме детето да ни разкаже какво е нарисувано на рисунката. Непременно трявба да го похвалим, да стиснем ръката му, да отбележим страховете, с които се е справило. Ще кажем на детето, че рисунките ще останат при нас - важното е да не останат при него. После изиграваме някоя игра, в която задължително победител да е то.
За такива занимания е необходимо да отделим около две седмици. През това време сред рисунките ще има и такива, в които детето още не е продоляло своя страх. Може да му предложим: "А сега да рисуваме така, че да си личи, че не те е страх". Напр. не детето бяга от баба Яга, а тя от него. Средно, за осъзнаването от детето и изобразяването на себе си като нестрахуващ се, са нужни също две седмици. Трябва да се постараем в това време да играем повече заедно, да излизамe повече на разходки, да избягваме семейните конфликти. С помощта на рисуването може да се отстрани страх, причинен от въображаема случка, нещо, което никога не е ставало, но по мнението на детето може да се случи. Частичен е успехът при страхове, породени от реални събития, случили се отдавна.

> ВТОРИ ЕТАП
Игри

"Гоненица" - чрез нея се преодолява страхът от нападение, от родителско наказание. Да разхвърлим в определеното за играта пространство и предмети. Водещия гони играчите, който бъде уловен от него става водещ. Ако някой излезе от полето, или докосне някой от разхвърляните предмети, също става водещ. Съпровождаме играта с весели реплики от типа "Няма да ме хванеш!" или "Само да ми паднеш!."

"Криеница" - преодолява се страхът от тъмнината, затворени пространаства, самотата. Предварително се уточняват местата, където участниците не трябва да се крият. После се изгасват лампите и водещият започва да търси останалите, с шеговити заплахи (стига детето ни да знае, че са шеговити). Криещите се, седят в тъмното и се стараят да не се издадат. Добър резултат се получава, когато възрастния водещ се "предаде" без да е намерил криещите се.

Това са само два примера за възможното разнообразие от игри, които навярно помним от детството си. Да не се притесняваме да ги използваме като импровизираме. Важното е на децата да им е весело и забавно.
Ролеви игри - драматизация: Тези игри позволяват да се преодолее дълго съществуващ страх. Тук детето играе роли - както положителни, така и отрицателните. Например, в един момент е "Смелия Гретел/Хензел", а в следващия - Баба Яга/Торбалан.

АГРЕСИЯТА
> Агресията - какво не знаем за нея

Агресивността е едно от явленията, за които се дискутира по различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за неопределените граници на явлението е тази, че в неговият житейски смисъл се влагат множество значения - като се започне от деструктивното поведение на престъпника, етническата вражда и физическото насилие и се стигне до проявите на кариеризъм, хулиганските постъпки, заплахите, обидите, подигравките, детските караници. Агресията е свързана с отстояване на собствени права и нужди по враждебен начин. Когато сме агресивни се опитваме да удовлетворим потребностите си чрез пренебрежение, надделяване, унижение, незачитане на другите. Агресията може да се изрази в различни форми - от иронични намеци до физическо насилие. Тя бива пряка - чрез физическа сила или вербална - чрез думи. Агресията бива - инициативна агресора се явява подстрекател, отбранителна / защитна/ реакция на друга агресия, автоагресия - обекта на агресия е самият себе си. Според теориите на психолозите агресията бива вродена или придобита - т.е. наблюдавана в заобикалящата среда - телевизия, видеоигри, агресия от родителите. Причини за агресия могат да бъдат враждебните действия на другите към нас, емоциите, които изпитваме - ако изпитваната емоция е гняв - ние сме склонни да отговорим враждебно, по-слабите психически хора са по-склонни към агресия, предметите свързани с агресия могат да ни подтикнат към нея.
> Полови и възрастови особености при проявите на агресия

В детската градина склонните към агресивност деца, стават по сдържани, когато се сблъскат със силна ответна реакция. Децата с по-ниска степен на агресия започват да се държат агресивно когато разберат, че бързата ответна реакция може да ги предпази от бъдещи нападения. Психолози установяват, че 80% от агресивните актове водят до успех. 11 годишни момчета показват по-голяма физическа агресия от момичетата, 11 годишните момичета показват по-голяма склонност към вербална агресия, отколкото момчетата. Резултатите показват по-голяма тенденция да се взаимодейства с лица от същия пол, отколкото с лица от противоположния пол. Причините, поради които тийнейджърите проявяват агресия са различни.
* На преден план излизат емоционалните проблеми, особено със започването на пубертета, когато за всяко нещо подрастващите реагират бурно, гневно, агресивно. В основата на агресията стои неумението и липсата на опит у хората да реагират по друг начин. От друга страна агресията е израз на слабост - тя компенсира някой дефицити при тийнейджърите, като например нерешени прояви, различни комплекси или чувство за страх.
* Друга причина за проява на агресия е желанието за подражание. Тийнейджърите обичат да бъдат в света на фантазиите и забавленията. Те се възхищават от известни личности, музиканти, спортисти, и се стремят да приличат на своя идол. Без да си дават сметка, че техният кумир не винаги постъпва правилно. Стремежът към извършване на забранени неща също води до агресия. Обикновено се започва с дребни нарушения и ако те не бъдат разкрити се действа по-дръзко. Това за много тийнейджърите е предизвикателство, което ги прави герой в собствените им очи, така и в очите на другите.
* Агресията се поражда и от извършената преди това агресия - когато тийнейджърът е бил жертва. Един вид отмъщение, да не остане длъжен на насилника. Но това не решава проблема, защото в повечето случаи се въвличат и други хора, които могат също да пострадат.
* Причина за агресия може да бъде скуката и отегчението при тийнейджърите. Често именно в пубертета се променят интересите или те. И за да се разнообразят депресивните и апатични на пръв поглед, тийнейджърите са склонни да прибягват до различни форми на агресия. Често казват, че всичко е започнало на шега.
* Употребата на алкохол и наркотици от тийнейджърите променят техния начин на мислене, чувствителността и поведението. Някой от тях стават агресивни и опасни, след употреба дори на малки количества. А всекидневното им приемане може да се превърне в навик, наречен пристрастяване. От своя страна невъзможността да бъдат закупени в даден момент също може да стане причина за нарушаване на законите и проява на агресия. Не са редки случаите на сексуална злоупотреба именно след приемането на алкохол и наркотици.
> Фактори, влияещи върху проявите на агресивно поведение

Влияние на семейната среда - от значение е дали в семейството има прояви на агресия, общата психическа атмосфера и прилаганите възпитателни методи. Ако в методите на възпитание доминират суровите наказания, особено телесните, се създават условия за отчуждаване на децата от родителите и се формира склонност за агресивно държание на децата към други деца. Проявата на претенции към децата е една от най-големите трудности при възпитанието. Типична грешка е например неумението на родителите да се съобразяват с възрастовите изменения с детската психика като налагат модели от преходни възрастови етапи. А това води до различни форми на негативизъм у детето. Наказанието трябва да засяга само провинението на детето, а не неговата личност.

Училище - когато по линията на взаимоотношението учител - ученик възникнат проблеми, неразбиране те често се пренасят във взаимоотношенията между учениците. Например при проява на агресивността или несправедливост от учителя в доста случаи се наблюдава повторение на това поведение от децата в сферата на общуването им с другите. Действията на учителя могат да стимулират децата в дейностите им, но могат и да ги отблъснат и да предизвикат негативни реакции.
> Справяне с агресията

Наказание на агресивната личност и на агресивни модели, и награждаването на алтернативни модели на поведение като средства за намаляване на агресивността. Наказанието може да бъде ефективно, ако се използва разумно. Суровото наказание може да доведе до ответна агресия.
> Ролята на възпитанието, самовъзпитанието и емпатията за
намаляване на агресивността

Съществено значение за преодоляване на агресия има възпитанието и самовъзпитанието на личността. То се постига чрез стремежа да се избягват преживяванията на омраза към другите, като не трябва да се допускат чести и дълготрайни състояния на потиснатост, на стресове. Културата, на поведението, хуманизирането на взаимоотношенията имат важно значение в процеса на възпитание и самовъзпитание. Важна е емпатията между хората - това е способността да съпреживяваш чувствата на другия, да вникнеш в неговата гледна точка.
За да се справим с агресията трябва да се започне с преосмисляне на нейното значение: ако агресивността се възприема като поведение за постигане на цел в разрешаването на проблеми, тогава човек не би се променил, но ако се приема като недостойно поведение, нараняващо другия, тогава агресията би могла да се промени чрез:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Страх, тревожност и агресия при децата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.