Структурна теория на Зигмунд Фройд


Категория на документа: Психология


 РУСЕНСИ УНИВЕРСИТЕТ" АНГЕЛ КЪНЧЕВ"

ФАКУЛТЕТ"ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ''

КУРСОВА РАБОТА

ПО

"Философия на образованието"

ТЕМА: "Структурна теория на Зигмунд Фройд"

Изготвил: Проверил:
Севим Сюлейман Доц.д-р В.Ванева
Спец.СОТ в ДГ и НУ
Фак.№126945

2013г.

БИОГРАФИЯ

Зигмунд Фройд е роден на 6 Май 1856г. в малкия град Фрайбург в Моравия, днешна Чехия. Баща му Яков Фройд бил търговец на вълна и вълнени платове,доста суров,строг към децата си,дистанциран и авторитарен човек,нетърпящ възражения. Майка му Амалия Натансон била много нежна и емоционално отзивчива, жизнерадостна жена, втора съпруга на мъжа си, двадесет години по-млада от него. Тя била на 21г. когато родила първия им син, Зигмунд. Той имал двама по-големи полу-братя и шест по-малки братя и сестри. Когато бил на 4 г. семейството му се преместило във Виена, където прекарал по-голямата част от живота си. Блестящо дете, винаги първенец на класа, той учил в медицинско училище.Фройд бил много добър в изследването си, като се концентрирал върху неврофизиологията и дори измислил специална техника за оцветяване на клетки. Състезавал се с доста други кандидати за много малко свободни места. Брюке му помогнал да получи стипендия за обучение, първо с великия психиатър Шарко в Париж, а след това с неговия колега и съперник Бернхайм в Нанси. И Шарко, и Бернхайм, изследвали влиянието на хипнозата при хистерии. След като прекарал кратък период от време като лекар в неврологията и директор на детското отделение в Берлин, Фройд се върнал във Виена, оженил се за дългогодишната си годеница Марта Бернайс и започнал да практикува в областта на невропсихиатрията, с помощта на Йозеф Бройер. Книгите и лекциите на Фройд му донесли както слава, така и отлъчване от преобладаващата част от медицинското общество. Той привлякъл около себе си голям брой много умни съмишленици, които се превърнали в ядрото на психоаналитичното движение.Фройд емигрирал за Англия в навечерието на Втората Световна война.На 23 септември в Лондон след 16г. боледуване от рак на челюстта и множество операции Фройд умира на 83г. възраст.Наймалката от децата му Ана Фройд е една от първите,които пишат в областта на детската психоанализа.

Теория
Фройд предлага два вида структурни модела на човешката психика- топична ( пространствена ) и функционална. При първата психика се състои от три дяла: несъзнавано, предсъзнавано и съзнавано.
Несъзнаваното е област, в която бушуват либидните желания, които не признават никакви ограничения. Биологични по произход и същност те не зависят нито от времето, нито от външните условия.Те са в непрекъсната борба с цензурата в стремежа си да намерят пролука и се реализират. Не са облечени в думи и затова не могат да се осъзнават.
Предсъзнаваното е промеждутъчна част, в която влизат приемливите за цензурата психични актове.Тук са и всички психични процеси, които идват от външния свят пред съзнанието. То е нещо като резервоар на съзнанието, откъдето последното може да извиква или връща едни или други представи, мисли или желания.Съзнаваното е най-късно възникналата съставка на човешката психика. Неговата роля е да приема или отбягва дразненията, които идват от външния свят- от природата или от обществото.Вътрешните влечения и желания могат да достигнат до съзнаваното само ако не противоречат на принципа за реалност иако бъдат допуснати от цензурата.То е своеоброзен буфер между принципа за удоволствие и този за реалност.За съдържанието на несъзнаваното, съзнанието не е осведомено.Даже ако някои от влеченията или желанията от несъзнаваното успеят да надхитрят цензурата и в замаскирана форма сублимирани,се промъкнат в съзнаваното, то и тогава човек възприема тяхната маска, видимост,идеализация, но не и тяхната същност.
По-късно Фройд осъзнава, че тази пространствена структура е образна и по-достъпна за разбиране,но не разкрива достатъчно функционалните взаимоотношения и интегрирането на отделните психични слоеве и затова разработва втора функционална структура. В нея се дели на "То", "Аз" и "Свръх-аз". С тази нова терминология той иска по-добре да изрази вътрешната противоречивост, динамика, интеграция и преливане между отделните съставки на психиката. С термина "То" той означава несъзнаваното. То винаги се ръководи от "принципа на удоволствието и същевременно вътрешно се раздвоява в непрекъсната борба между влечението към сексуалното- "Ерос" и влечението към смъртта и разрушението- "Танатос". "Аз" е съзнаваното .Съобразява се с "принципа на реалността" като се опитва непрекъснато да се съобразява с нравствените и културните норми и ценности и да обуздава "то".

То, Аз и Супер-Аз

Фройдистката психологическа реалност започва със свят, пълен с обекти. Измежду тях има един много специален - организма. Той се отличава с това, че действа, за да оцелява и да се възпроизвежда и е воден от нуждите си - глад, жажда, избягване на болката и секс.

Една много важна част от него е нервната система, а нейна характерна особеност е чувствителността към потребностите му. При раждането, човешката нервна система превъзхожда с малко животинската - То. Нервната система, То, превежда нуждите на организма в мотивационни сили - инстинкти . Фройд също ги нарича "желания". Тази трансформация от нужди в желания е т.нар. "първичен процес".То действа в съответствие с принципа на удоволствието - можем да го обясним като искане незабавно да се задоволят потребностите. Ако си представим едно

гладно дете, пищящо до посиняване. Това дете не "знае" какво точно иска, в смисъла, в който възрастните са наясно от какво има нужда, а просто иска да получи нещо и то веднага. Детето, от фройдистка гледна точка, е чисто или почти чисто То. А То не е нищо друго, освен психичен представител на биологичното.За съжаление, въпреки че желанието за храна, би могло да бъде достатъчно, за да задоволи То, не е достатъчно, за да задоволи организма. Нуждата само се усилва и желанията продължават да идват. Когато не сме удовлетворили дадена потребност, например за храна, тя заема все повече и повече от вниманието ни, докато вече не можемда мислим за нищо друго. Това е желанието, което навлиза в съзнанието.Съществува и една малка част от съзнанието - съзнателното, и тя е свързана със света чрез сетивата. През първата година от живота на детето около нея част от То става Аз. Аз-ът свързва организма с реалността чрез съзнанието и търси обекти, за да задоволи желанията и исканията, които То създава за да представи нуждите на организма. Дейността по решаване на проблеми се нарича "вторичен процес".Аз-ът, за разлика от То, функционира съгласно принципа на реалността, който повелява "задоволи нуждата, веднага щом откриеш подходящ обект". Той представлява реалността и в значителна степен - разума. Въпреки това, докато Аз-ът се бори да прави То (и следователно организма) доволно, среща пречки. А понякога попада и на обекти, с чиято помощ постига целите си. Аз-ът запомня тези препятствия и помощници. В частност, той пази историята за наградите и наказанията, дадени му от два от най-влиятелните обекти в света на едно дете - мама и татко. Този списък от неща, които трябва да се избягват и стратегии за следване, се превръща Супер-Аз. Супер-Аз-ът не е завършен докато не станем на около седем-осем годишна възраст. При някои хора той изобщо никога не бива завършен. Има два аспекта на Супер-Аз - единият е съзнанието, като интернализация на наказания и предупреждения, а другият е наречен "Идеален Аз" - той произлиза от наградите и позитивните модели, представени на детето. Съзнанието и Идеалният-Аз предават исканията си на Аз-а чрез чувства като гордост, срам и вина.

Стадии на развитие

Според Фройд, сексуалното желание е най-силната мотивираща сила. Всъщност, според него, то е най-силната мотивираща сила не само за възрастните, но и за децата, и дори за бебетата. Когато представил идеите си за детската сексуалност пред Виенското общество, то едва ли било подготвено да обсъжда сексуалността при възрастните, а какво остава за тази при децата! Вярно е, че способността за оргазъм е неврологично заложена още от самото раждане. Но Фройд не говори само за оргазъм. Сексуалност означава не просто самия акт, но и всички приятни усещания от кожата. Ясно е дори за най-скромните от нас, че бебетата, децата и, разбира се, възрастните харесват тактилните усещания като ласки, целувки и т.н.

Фройд забелязва, че в различните етапи на живота, определени части от кожата ни ни доставят най-голямо удоволствие. По-късо теоритиците наричат тези части "ерогенни зони". Според него, новороденото получава най-силна наслада от смукането, най-вече на гърди. В действителност, бебетата са склонни да лапат всичко. По-късно в живота, детето се фокусира върху аналните удоволствия да стиска и да отпуска. До 3 или 4г. възраст, то може да открие приятните усещания от това да пипа или разтрива гениталиите си. Едва по-късно, при достигането на сексуалната зрялост, ние откриваме най-голямата наслада по време на сексуалния акт. Въз основа на тези наблюдения, Фройд създава психосексуалната теория за фазите на развитие.
Оралният стадий продължава от раждането до 18 месеца. Центърът на удоволствието, разбира се, е устата. Смукането и хапането са любимите дейности.
Аналният стадий продължава от 18 месеца до 3-4 години. Центърът на удоволствието е анусът - стискането и отпускането носят голяма наслада.
Фалическият стадий е от 3-4 до 5-6-7 години. Центърът на удоволствието са гениталиите. Мастурбацията е често срещана.
Латентният стадий продължава от 5-6-7 години до пубертета - което е някъде до около 12 години. По време на тази фаза, според Фройд, сексуалният импулс е подтиснат в услуга на ученето.
Гениталният стадий започва през пубертета и представлява възраждане на сексуалното желание у юношите и по-специфичното съсредоточаване на удоволствието в сексуалния акт. Според Фройд, мастурбацията, оралния секс, хомосексуалността и много други подобни неща, които в днешно време считаме за приемливи за възрастните, са израз на незрялост.Това е истинска теория за стадиите на развитие, т.е. фройдистите вярват, че всички преминаваме през различните стадии в този ред и приблизително на такава възраст.

Едипов комплекс
С всяка от фазите е свързана определена трудност, от която е най-вероятно да възникнат проблеми. При оралната фаза, това е отбиването на кърмачето. При аналната - ученето за ползване на гърне. При фалическата фаза, това е Едиповият комплекс, по името на древногръцката легенда за цар Едип, който без да знае убил баща си и се оженил за майка си. Какво представлява Едиповият комплекс? първият обект на любовта за всички нас е майка ни. Искаме вниманието й, топлото й отношение, ласките й, желаем я в доста широк сексуален смисъл. Малкото момче, обаче, има съперник за мама - баща си! Той е по-голям, по-силен, по-умен, ляга си при нея. За него татко е врагът. Момчето, осъзнаващо превъзходството на баща си и страхуващо се за пениса си, включва някои от защитните механизми на Аз-а: той прехвърля сексуалните си импулси от майка си към момичетата, и по-късно към жените; и се идентифицира с агресора, татко, опитва се да прилича на него, така да се каже, да бъде мъж. След няколко години латентен период, той навлиза в юношеството и в света на зрялата хетеросексуалност.Момичето също започва живота си с любовта към мама, така че проблемът тук е да прехвърли чувствата си към таткото преди появата на Едиповия комплекс. Фройд постига това с идеята за завистта за пениса: малкото момиче също е забелязало разликата между момчетата и момичетата и усеща, че то някак си не се вписва. Иска да има пенис и цялата сила, свързана с него, или поне да има негов заместител, като например, бебе. Всяко дете знае, че за да има бебе е необходимо да има баща и майка, така че малкото момиче хвърля око на татко си.Той, разбира се, вече е зает. Малкото момиче го замества с момчетата и мъжете, и се идентифицира с мама, жената, която има мъжа, когото то наистина иска.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Структурна теория на Зигмунд Фройд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.