Суициден риск


Категория на документа: Психология


 Югозападен университет

"Неофит Рилски"

Благоевград

Философски факултет

РЕ Ф Е Р А Т

По Консултативна психология

Тема: Суициден риск

Съдържание:

1.Определение на суицида.........................................................................3стр.
2.Етапи при суицидния риск....................................................................3стр.
3. Суициден риск при възрастни.............................................................5стр.
4. Суициден риск при деца и юноши.......................................................6стр.
5. Рискови фактори.....................................................................................7стр.
6. Психологична помощ при суицидно поведение...............................8стр.

Определение на суицида

Най - простото и същевременно доста прецизно определение на суицидното поведение дава Щенгел: ,,Това е едно преднамерено самоувреждане, ограничено в къс интервал от време, при което въпросният, който извършва действието, не може да знае дали ще го преживее или не."

Беклър предлага дефиниция , подчертаваща операционалните функции, на които служи актът за самоубийство."Самоубийството е всяко поведение,което търси и намира решение за екзистенциален проблем, чрез посегателство на собствения живот."
Самоубийството е един от четирите начина да се предизвика смърт (за разлика от стотиците причини за смъртта). Другите три са естественият, злополуката и убийството. Шнейдмън предлага допълнителна класификация, според която всяка смърт се причислява към един от следните три вида : преднамерена, частияно преднамерена( в която човекът играе частична, латентна, скрита или безсъзнателна роля в ускоряване на смъртта) или непреднамерена.
Самоубийството /суицид/ и опитът за самоубийство са форми на поведение, присъщи само за човека. Суицидното поведение е един от параметрите,с които се оценява нивото на психично здраве и социално благополучие на всяко общество. Самоубийство е всеки случай на смърт, който произтича от действие или бездействие, извършено от самата жертва,като при това тя е знаела,че ще постигне точно такъв резултат.

По данни на Световната Здравна Организация ежегодно в световен мащаб се самоубиват около 1 000 000 души. Тази цифра, съотнесена хронологично, показва, че на всеки 40 секунди някъде по света някой се самоубива. А опитите за самоубийство са 8-10 пъти повече. Суицидите са петата поред причина за смърт сред хората след сърдечните заболявания, туморите, инсулта и нещастните случаи. Смята се, че в България, във възрастта между 15 и 45 год., самоубийствата са третата поред причина за настъпване на смърт, като дори през някои години смъртността от суицид надвишава тази от пътно-транспортни произшествия. Мъжете извършват приблизително три пъти повече самоубийства, докато жените правят около четири пъти повече опити. Мъжете се самоубиват предимно чрез огнестрелно оръжие, обесване и хвърляне от високо. Жените са по-склонни да прибягват до големи дози лекарства или отрова.

Етапи при суицидния риск

Идеята за самоубийство (суицидната идея) е първата стъпка при изграждането на суицидния модел на поведение. Тя трябва да бъде ясно разграничавана от мислите за самоубийство, които са минавали през ума на всички хора през различни периоди от живота им или в различни тежки житейски ситуации. "Стартът" на суицидния риск започва с появата на суицидната нагласа. Тази най-лека форма не е някакво реално намерение. Tова е по-скоро насока на мислите и на разсъжденията в екзистенциален план. Периодичната рекапитулация на изминат житейски период, на това, на реализиранте цели, на пропуснатите шансове, на смисъла на стореното, на стойностното в бъдеще - всичко това е нормален прихологичен процес, течащ при повечето хора. Винаги в идеята за самоубийство има етап на колебание. Ако в този момент наблизо има човек, с когото да бъдат споделени проблемите, често не се прави съдбоносната крачка. Но когато човек е в криза целият този процес придобива изразено депресивна окраска и цялостния житейски смисъл се изгубва. Така се стига до следващата стъпка, засилваща риска от - свързването на суицидните намерения с определени негативни събития.

Този втори етап е нормална последица от кризата. Когато човек е в това психологично състояние, проблемът, който го е предизвикал, изцяло заема мислите и емоциите на индивида. И тъй като събитието, предизвикало кризата е остро болезнено за личността, много лесно е да се стигне до връзката намерение - събитие, като вариант на изход за прекратяване на мъчителните преживявания. На този етап суицидния риск нараства, все още е на фаза на "фантазия-допускане", не е декларирана възможност.

Следващата трета стъпка е декларираното намерение за самоубийство. Тук вече опасността става реална и значима, защото изявленията за суицид говорят за реално приета от личността възможност, която се оценя и обмисля. Обикновено след вземането на решение се наблюдава успокояване, сякаш кризата е преминала. Всъщност просто е необходимо време за прилагане на вече изготвения план.

Четвъртата стъпка е подготовката за реализация на самоубийственото намерение. По време на нейната реализация обикновено се взема и окончателното решение, което интензифицира и рационализира подготвителните действия. Тогава окончателно се оформя и плана за конкретната реализация на взетото решение. На този етап степентта на риска вече е изключително висока.

Следващия етап е самия суициден опит. Той има два варианта:бутафорен и реален. При опитите за самоубийство често са налице други цели: "зов за помощ" - алармиране на околните за трудната житейска ситуация, от която то не вижда изход или "поставяне на колене" - принуждаване на околните да изпълнят някакви изисквания или условия, на които не са обръщали достатъчно внимание. Тези опити се наричат бутафорни .

Следващата и последна стъпка е реализиран суицид. В огромна част от случаите това е истинска беда. Ако реализацията е неуспешна в овечето случаи резултатът е тежки физически загуби и повреди, които още повече усложняват ситуацията, в която личността се намира.

Френският социолог Емил Дюркем определя четири типа самоубийства.
1. Егоистичен тип - Хора обърнали гръб на външния свят, отчуждени, изолирани, слабо интегрирани и оттам усещане за непотребност, коетопоражда мисълта за поведението към самоубийството.Загубата на социални интереси чувството за общност с другите хора, меланхоличната откъсналост от света неминуемо отвежда тези хора по пътя към смъртта. Другата форма е епикурсиското безразличие - "Добре поживели си хора", загубили възможностите да продължат по същия начин, те изпреварват и се самоубиват с иронично равнодушие.
2. Алгруистичен тип самоубийство - Антипод на 1. Наблюдава се в общества, които контролират членовете си чрез системата от ценности, рутиали и превръщат в отделните хора в "свещенни оръдия". Самоубийството се приема като очаквана и толерирана от обществото висша преданост -камикадзе, харакири.
3. Аномичен тип - При аномия в обществото изчезва чувството на мярка в удовлетворяването на индивидуалното Аз гаснат отговорността и безнаказаността. Често срещани са неуспехите в адаптацията към промените в обществото, социалната дезинтеграция, дехуманизацията на средата, чувството за идентичност се разпада. Аномията, освобождавайки желанията от всякакво ограничение, отваря врати на илюзиите и/или на разочарованията. Човек изпада в отчаяние губейки почва под краката си.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Суициден риск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.