Същност, характерни черти и компоненти на маргинална група


Категория на документа: Психология


ШУ "Епископ Константин Преславски
Център "Магистърско обучение"

РЕФЕРАТ

По: Регионална политика за интеграция на маргинализирани групи
На тема: "Същност, характерни черти и компоненти на маргинална група"

Шумен, 2013г.

Маргинализация, нарачена още социално изключване в социологията означава изтласкване на социални групи, общности или отделни индивиди в "покрайнините" на социума. Този процес е по-често групов. Това е неглижиране, отнемане на социални или граждански права, игнориране, липса на видимост, липса на гласност, отказ за такива. Много често ефектът на социално изключване е предхождан или съпровождан от икономическа маргинализация. Икономимеската маргинализация означава отнемане на икономически възможности, а от там и автоматично включване на социални механизми на отхвърляне. Или обратното - неприемането на групи и общности в социума, което води до тяхната икономическа маргинализация и от там социално изключване. Съществува и процес на автомаргинализация или самоизключване от социума. Това може да се дължи на лични мотиви, психологически или социални причини. Маргинализацията може да произтече и поради несъвместимост с официално приеманата идеология.

Маргиналността, като социалогическо понятие произлиза от латинската дума marginalis (намиращ се накрая) и обозначава промеждутъчността "крайните, гранични" положения на човека в социалните групи, които оставят определен отпечатък в психиката му. Това понятие се е появило в американската психология през 1920 година като определение на невъзможността за адаптация на емигрантите към новите социални условия.

Маргиналността се разглежда като социологическа категория, с която се изразява неконвенционалността във възгледите и поведението на групи от хора, което се отличава от това на преобладаващата част от населението.

Маргиналността е характерна за аутсайдерите, които създават друга реалност в обществото. Тя е социално явление, чиято тежест в обществото се определя от обективни фактори. Проявява се в ограничени рамки в общества, симетрично организирани, и придобива масов характер в дезорганизираните общества. В периоди на по - изразена дезорганизация маргиналността става остър социален проблем и при блокиране и отстраняване на неблагоприятните фактори рязко намалява.

В един по-ранен етап през 30- те години на 20- ти век маргиналността е била известна в специалната литература като ретризъм. Р. Мъртън определя ретретизма като форма на адаптация на правонарушители, поставящи се извън обществото. Това е крайна форма на аномия, при която човек не приема културните норми и цели и използва непозволени средства за достигане на целите си.

Криминологичното значение на маргиналността произтича от тясната връзка с престъпността и появите на социална патология. Маргинализацията протича едновременно с виктимизацията и криминализацията на общностите. Индиректната и директната виктимизация обхващат цялата маргинална общност. Най-общо те са жертви на материалните и духовните условия на живот, които ги отхвърлят от обществото поради недостойното им положение и ги превръщат в хора " във и извън обществото". Принадлежността им към обществото се изразява в това да бъдат санкционирани, когато това е полезно за обществото.

Маргиналната общност е тотално виктимизирана. Само рискът да станат реални жертви е по голям при едни и по малък при други. Виктимизацията се увеличава със съзнанието, че маргиналите са аудсайдери и поради това са реално по малко защитени. Децата в риск, които живеят на улицата, наркоманите, проституиращите и др. са в опасност по всяко време да станат жертва на престъпления. Повечето от тях са реално трайно виктимизирани. Криминализацията е по-ограничена и обхваща част от маргиналите. Условията в които живеят по голяма част от тях са предпоставка за криминализиране. Много от тях са насилвани да вършат престъпления. Наркоманите се използват за вътрешен трафик, извършване на кражби и други престъпления. Голяма част от маргиналните общности извършват наемните убийства. Превенцията и контрола над престъпността на маргиналните общности са слабо ефективни. Това е в резултат на разрушените ценностни системи и ориентации. Необходимо е да се разработят стратегии включващи система от мерки насочени към цялото население с цел да се ограничат процесите на маргинализация, ограничаване на безработицата и програми за социално подпомагане на бедните. Мерките трябва да бъдат насочени и към криминално проявените маргинали, повечето от които са рецидивисти. Необходимо е системно наблюдение над тях с мерки за социално или групово въздействие. Необходимо е разработването на система от наказателни и възпитателни мерки спрямо определени маргинални личности извършили правонарушения. Масовата маргинализация затруднява контрола. Опитът на страните показва, че превенцията и контролът над престъпността на маргиналните общности са слабо ефективни. Този негативен ефект се постига в резултат на разрушените, отговарящи на обществените потребности ценностни системи и ориентации. Контролът отчита моментно състояние на маргиналните общности, основните и специфичните характеристики на всяка от тях и застрашеността на обществените отношения сега и в бъдеще.

Маргинализацията е обективен процес на превръщане на отделен човек или на група от хора в аутсайдери в обществото, които му противостоят изцяло или от части. Маргинализацията е функция на степента на обществена дезорганизация. Следователно тя се дължи на обществена дезорганизация. Маргинализацията обикновенно обхваща деца, младежи и хора в старческа възраст. В резултат на дълбоката икономическа и морална разруха след 1989г. маргинализацията засяга всички възрасти поради голямата безработица и придобива масов характер.

Широката маргинализация на обществото поставя остро проблема за конфликта на културни, обществени и лични ценности. Силата на конфликта зависи от икономическите и духовните условия на живот в съответната страна. Конфликтността е в непосредствена зависимост от степента на социалната дезинтеграция, степента на дискриминация. Конфликтът на маргиналните групи с институциите и немаргиналните общности също е проява на реакция на маргинално поведение. Обикновено реакцията е обществено неодобрение, дискриминация, институционализиран и социален контрол.

Широката маргинализацията на обществото поставя остро проблема и за конфликта на култури. Конфликтността зависи от степента на социална дезинтеграция при отделните маргинални общности, степента на дискриминация на която са подложени тези групи. Конфликта на маргиналните групи с институциите и останалите членове в обществото е проява на реакцията на маргинално поведение. Това произтича от общественото неодобрение и дистанцирането, което издава обида от пренебрежението към тях. Маргиналната общност е тотално виктимизирана. Виктимизацията е вътре в общността. Децата в риск, които живеят на улицата, наркоманите и проституиращите са в опасност по всяко време да станат жертва на престъпления.

Индивидуалната маргиналност се характеризира с непълното приспособяване на индивида към групата, която не го приема напълно и отчуждението му от групата, от която произхожда, и която го отблъсква като отстъпник. Индивидът се оказва "културен хибрид", който споделя живота и традициите на две различни култури.

Груповата маргиналност възниква в резултат от изменението на социалната структура на обществото, формирането на нови функционални групи в икономиката и политиката, които стесняват старите групи и дестабилиризират социалното им положение. Маргинализацията не винаги води до "засядане на дъното". Естествената маргиналност е свързана преимуществено с хоризонталната или възходяща вертикална мобилност. Ако маргинализацията е свързана с радикална промяна на социалната структура (революция, реформа), частичното или пълно разрушаване на устойчиви общности, тя често довежда до масово понижаване на социалния статус. Маргиналните елементи обаче предприемат действия за повторно вграждане в социалната система. Това може да доведе до много интензивна масова мобилност, като преврати и революции, въстания и войни. А може да доведе и до образуването на нови обществени групи, борещи се с други групи за място в социалното пространство. По този начин се обяснява етническото предприемачество - с маргиналното положение на етническите малцинства, за които обичайните пътища за постигане на висок статус (чрез наследяване, държавна и военна служба) са затруднени, и които в развиването на предприемачеството (в това число и криминално) намират за себе си ефективни канали за вертикална мобилност.

Маргиналната група от хора е група, която отхвърля определени ценности и традиции на културата на групата, в която се намира и утвърждава свои собствени норми и ценности. Понятието се е появило в американската психология през 1920 година като определение за невъзможността за адаптация на емигрантите към новите социални условия.

Маргиналната група е общност от хора, чиито ценностни ориентации не съвпадат с тези на господстващите норми в обществото. В следствие на това социалните връзки са значително ограничени или разстроени. Поради това и възможностите им да променят социалното си положение също са ограничени. Интересът на маргиналните групи произлиза от:
* техния бит;
* източници на доходи;
* адаптация в новата среда;
* отношение към ценностите на страната, в която са емигрирали.

При маргиналните групи противообществените действия могат да имат бърз, спонтанен характер и проявата на девиантно поведение може да се ситуира.

Маргиналните групи се отличават и по своята неустойчивост. Техните членове динамично се променят в зависимост от девиантното действие, което те реализират.

Маргналните групи са източници на конфликти и на неспокоен начин на живот. Това се дължи на обединяване на хора с множество житейски проблеми. Маргиналните общности са много и са също така разнородни по своя характер. От друга страна, в тях се преодолява страхът от самотата, собствената неувереност, както и опасността от преследване от държавни институции или лични неприятели. Като се има в предвид определението за маргинална група към общността следва да бъдат отнесени:
* Лишени от свобода с присъда на съд;

* Лица с други принудителни мерка - възпитателни или медицински мерки, в случаите когато личността разкрива определена степен на обществена опасност: настанените във възпитателни училища- интернати малолетни и непълнолетни правонарушители, настанените в здравни заведения психично болни лица и др.;
* Бездомници;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност, характерни черти и компоненти на маргинална група 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.