Същност, характерни черти и компоненти на маргинална група


Категория на документа: Психология


* Алкохолици;
* Наркомани;
* Проституиращи лица и сутеньори;
* Хомосексуални лица;
* Членове на религиозни секти;
* Имигранти.

Маргиналната общност нараства непрекъснато в силно дезорганизираните държави.

Феноменът "маргинални групи" се е появил и развил в западното общество като проблем на имигрантите. Следователно маргиналните групи се появяват под формата на имигранти в западното общество. Това е резултат от голямото разселение през 19-ти век. Националната култура на тези общности се превръща в субкултура за приемащата страна. Изолацията на имигрантите, възлагането на непрестижна работа за изпълнение доведе до напрежение в общността и трудно възприемане на ценностната система в страната която живеят. С това е свързано и нарастването на престъпността и развитието на организираната престъпност. Глобализацията също доведе до ново разселване на човешки маси, които се насочват към икономически развитите страни.

Много често маргиналните групи стават обект на стигматизиране, т.е са свързани с дискредитиращ етикет на крадци, лентяи, мошеници. От този факт произтича обстоятелството, че освен обективната ситуация на изолиране, допълнително се стимулира деформирането на личността на представителя на такива групи в собствената му самооценка на "външен и неприет" в средата.

Маргинален човек, периферен, изхвърлен, на границата Маргинал, идва от латинското margo (край) и означава човек, който се намира на границата на различни социални групи, системи, култури. Това е човек, който се намира под влиянието на противоречащи си норми и ценности.

Маргиналната личност е неконвенционална, нестандартна. Характерно за нея е, че тя прекарва живота си без да спазва каквито и да е условности и без морални задръжки. С нестандартното си поведение и облекло тя привлича вниманието на останалите. Според социолозите маргиналната личност оказва силно влияние върху различни слоеве и най-вече над децата и младежите. Често една маргинална личност се превръща в модел за подражание. Това прави маргиналните личности опасни за социалния живот, особено когато имат свои последователи, тъй като застрашават ценностните им системи.

Маргиналната личност се развива в индивиди, попаднали извън границата на нормално приетото в определена социална среда. В тази категория попадат:
* Определени етнически и религиозни групи;
* Безработните;

* Бедните.

Около 80 милиона от жителите на Европейския съюз са подложени на трайна социална изолация. Половината от тях са жени и една четвърт деца. Съществува тенденция за сериозно нарастване на маргинализацията на все повече социални групи от достъп до здравни грижи, образование, пазара на труда, защита на основните граждански права, липса на достъп до обществен живот и т.н.

Сред младите хора на пазара на труда всеки пети е безработен. Процентът на безработните сред тези, които не са граждани на ЕС, е с 11% по-висок от процента на безработните в общността. Хората с ниска квалификация се сблъскват с два пъти по-високо нарастване на безработицата в сравнение с висококвалифицираните лица.

Осем на сто от европейците живеят в условията на големи материални лишения. Те не могат да си позволят редица стоки от първа необходимост, които са от решаващо значение за воденето на достоен живот, като телефон или подходящо отопление. В най-бедните страни делът на това население надхвърля 30%. Освен това над 9 на сто от хората в трудоспособна възраст в Европа живее в домакинства, в които никой не работи.

Ако екстраполираме тези данни от доклада на Европейската комисия и малко завишим процентните съотношения, бихме могли да твърдим, че те са показателни и за България, една от бедните страни на континента. Социалното приобщаване на маргинализираните групи и наблюдението на процесите на изключване са твърде частично във фокуса както на институциите, така и на националната стратегия за сигурност на правителството.

Като първа стъпка от идентифицирането на рисковете от трайното социално отсъствие на разнородни групи от населението следва да се държи сметка именно за разнородността на елементите, които съставляват феномена. Те са от сферите на образованието, здравеопазването, индивидуалната и социална адаптация, икономиката, управленските методи и политики. Да се види общото зад различните групи на изключеност означава да се види мащабът на феномена маргинализация.

Втората стъпка е анализ на опасностите, които възникват все по-нарастващи социални масиви, които се изключват. Третата е измерването на тези рискове като застрашаващи националната сигурност.

Групите, идентифицирани като особено изложени на риск, са:

* етнически малцинства;

* роми;

* мигранти;

* млади хора;

* жени;

* възрастни хора;

* домакинства с лица на издръжка;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност, характерни черти и компоненти на маргинална група 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.