Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище


Категория на документа: Психология



Учители, които имат възможността да предразположат учениците да се чувстват удовлетворени от знанията си и да ги накарат да се почувстват добре приети и уважавани в учебното заведение или класната стая имат и притежават реалната възможност вкоренят у ученика един голям интерес и едно голямо наслаждение към ученето. Също така е по-реална и възможността подрастващия да проумее ползата от това да се учи и непрекъснато да се информира за заобикалящите го новости. Важно да се отбележи е, че всеки крие определен капацитет възможности, които рано или късно в процеса на самоусъвършенстване и реализация влизат в сила по един или друг начин. Необходимо е подрастващия да проумее това и да се стреми да го използва максимално, обогатявайки собственото си знание и допринасяйки за знанието на останалите. На първо място водеща за всеки е мотивацията, която има силата да ръководи индивида по неговият път.

Съществуват много и различни теоретични обяснения за същността и особеностите на мотивационната регулация на ученето. Например атрибутивната теория, представлява набор от идеи, правила и хипотези за умозаключенията, които хората обикновено правят относно причините за своето поведение. В рамките на атрибутивната теория е изградена система за класифициране на причините за настъпването на определени събития въз основа на три дименсии: локус, стабилност и контролируемост. Благодарение на тях успешно могат да се изследват атрибуциите в областта на учебните постижения. Индивидуалните реакции силно се влияят от тези дименсии. Локусът на контрола описва начина, по който хората разглеждат взаимоотношенията между самите себе си и социалната среда. Оказва се, че поведението на учениците е функция от техните очаквания да постигнат определени резултати, които самите те са си възложили. Но в действителност крайните резултати не гарантират автоматично повишаване на мотивацията за учене. Човек трябва да използва подходящи знания и умения, за да постигне положителни резултати, тоест тук важен фактор е неговата лична мотивация за реализиране на потребностите му. За друг фактор влияещ върху локуса на контрол се приема социо-културният контекст. Интересен пример тук са западните култури, където акцента е поставен върху личността и неговата автономия, и убеждението, че човек трябва да се научи да възприема себе си като главна причина за всички свои успехи. В образователната система въпроса е сходен, тук също трябва да се предоставя благоприятна академична среда и атмосфера, в рамките на която учениците да получават необходимото, да усъвършенстват и затвърдяват знанията по най-добрия начин, да се научат да взаимодействат и комуникират с другите по възможно най-благоприятен начин. Пример за една такава благоприятна среда за кооперативното учене, реципрочното преподаване е изграждането на образователни групи или общности, за съвместно учене. Всичко това е от огромно значение за бъдещите успехи или неуспехи на ученика, това трябва да е една основа за неговите бъдещи взаимоотношения и взаимовръзки, където ученика ще има възможността да допринася за своето собствено развитие и своята собствена реализация, на едно равнище от по-висок тип.

В една друга теория наречена теория на очакванията, убежденията се основават на това, че постиженията на учениците зависят от техните очаквания за награда. Тази теория би могла да бъде изразена чрез формула, според която човешката мотивация зависи от произведението на оценката на вероятността за успех и стойността, която се придава на постигнатия успех. Към тази теория по-късно е прибавен още един важен момент, според който при определени обстоятелства високата вероятност за успех може да се окаже дори вреда за мотивационната регулация на ученето. За пример тук може да се даде решаването на по-лесна задача, при която успеха не се цени толкова колкото при задача от по-сложен тип. За това тук трябва да се спомене, че най-удачният и благоприятен вариант за поддържане на мотивацията е умереността спрямо всичко, като по този начин успеха има реално равни възможности да види бял свят и възможност за реализация. Изследвания показват, че когато трудността на определена задача нарасне, задължително нараства и мотивацията. Но тук възниква и един проблем с увеличаването на сложността на задачата и съответното нарастване на мотивацията би могло да се стигне до там, че ученикът да се откаже да реши задачата, тъй като вече не намира смисъл да го прави, поради нейната изключителна сложност. Ученикът може да приеме задачата за непостижима и тогава увеличената мотивация да се изпари, изместена от невъзможността за справяне с трудността. Установено е, че много от учениците са мотивирани да бягат от провала, много повече отколкото да търсят успеха, тези ученици се стремят към избягване на неуспеха. Съществува и група ученици, които са мотивирани да търсят успеха много повече отколкото да избягват неуспеха. Мотивацията им се засилва двойно повече тогава, когато са претърпели вид провал, и в такива случаи се засилва желанието им да успеят на всяка цена. Тези ученици се мотивират от собствените си грешки, стремейки се следващият път да бъдат в най-добрата си възможна светлина, без да се страхуват да продължат да търсят и гонят успеха с огромен интерес и желание. Интересно за избягващите неуспеха е, че винаги са склонни да избират измежду много лесни или много трудни задачи, никога не избират средно положение. При лесните задачи неуспеха е почти невъзможен, а при много трудни е факт, за който няма как да бъдат обвинявани. Крайната форма на мотивацията да се избягва неуспеха е прието да се нарича заучена безпомощност. Тя е психологическо състояние, отразяващо смущенията в мотивацията, кондициите и емоциите, които се проявяват в резултат на неспособността за ефективен контрол върху средата. Има и вероятност тази заучена безпомощност да бъде следствие от семейното възпитание или непоследователното използване и употреба на награди или наказания в училище от страна на преподавателя. "Проявите на заучената безпомощност обикновено са резултат от вътрешното стабилно обяснение на неуспеха, което гласи: "Провалям се, защото съм глупав, което означава, че това винаги ще се случва с мен".*3 Учителите са тези, които имат предимствата да намалят или предотвратят в някаква степен интензивността на заучената безпомощност чрез подтикване на учениците да се справят с малки стъпки и постоянно да напредват и да се развиват, без да престават да вярват в самите себе си.

В образователната система нещата стоят по сходен начин, мотивираните възпитаници успяват много по-навременно и много по-качествено да усвоят
3* Педагогическа психология - Йоана Янкулова. Изд. Парадигма; София, 2012г - стр.238

новодошлата информация и да извлекат необходимото за самите тях. Същевременно с това обаче не става ясно кое точно е причината и кое следствието - силната мотивация за постижения води до успехи в училище или успехът в училище води до силна мотивация за постижения в какъвто и да било учебен аспект. Успехът в действителност е този фактор, който подсилва и подхранва по най-добрия начин стремежа към по нататъшни успехи, той е този, който подтиква човека да се бори и да се стреми да бъде добър във всяко едно отношение. Успеха мотивира хората да следват целите си без да се отклоняват в друга посока и допринася за повишеното емоционално състояние на всеки индивид търсещ знание за себе си. Обратното се забелязва при слабо мотивираните ученици, при тях посоката се сменя много по-често и много по-интензивно, а това се случва поради наличието на неуспехи. Това са хора, които ако не успеят в пределите на един интерес, превключват интересите си към друг докато напълно не открият успеха някъде. Учениците с по-слаба мотивация преориентират нагласите и усилията си към различни неща, подтикнати към възможността да постигнат постижения в каквато и да било област, спорт, социални дейности или други. Изследвания показват, че мотивацията за постижения обикновено намалява през училищните години, но не става ясно дали това се дължи на особеностите на човешкото развитие или на характеристиките на училищната среда. Основанията за високата мотивация за постижения се откриват във влиянието на семейната и културната среда. Семейната среда е изключително важна за всеки, най-вече за подрастващия или ученика. Важна е, тъй като семейната среда е тази, която подпомага ученика въз основа на навици, мотивация, цели, намерения, постъпки и други. Семейството е тази инстанция която трябва да допринесе най-много за правилното развитие и реализация на детето. Изключително важен е момента, когато семейството или семейната среда е пряк участник в постиженията, самостоятелните инициативи, състезателния дух, на детето и подкрепят неговите действия. Изключително важно е родителите да насърчават децата, да ги даряват със самостоятелност и автономия при взимането на решения, като родителят е този, който допринася за обноските и намеренията на детето. Семейната среда възпитава не само навици, но и това каква отговорност за собственото си поведение ще притежава ученика. Ако всички тези неща бъдат адекватно изпълнени от страна на семейната среда и в частност родителя, тогава ученика би могъл да развие силна потребност от постижения. Точно този етап от развитието на всяка една личност е важен за неговата реализация и неговото бъдеще за напред, от това зависят неговите успехи или неуспехи, неговите нагласи и лични мотивации за справяне със заобикалящия го свят. Децата, които откриват техните действия за смислени и значими в личен план е много по-вероятно да растат с желание за непрекъснато личностно самоусъвършенстване и прогрес.

4. Структура на мотивацията.

Структурата на мотивацията за постижения се изгражда на базата на две съществени теоретични допускания. На първо място мотивите за постигане/избягване на успехи/неуспехи се проявяват чрез мотивацията за постижения, като при всеки индивид може да преобладава една от двете тенденции. На второ място, стремежът към някакво действие се определя както от влиянието на тези тенденции, така и от вероятността за постигане на успех/неуспех и тяхната субективна ценност за индивида. Тези взаимовръзки се основават на две съществени предвиждания - учениците ориентирани към успех се целят към умерен тип задачи, със средна степен на трудност, докато онези, които се стремят към избягването на неуспех, в повечето случаи избират прекалено лесни или изключително сложни задачи. Съществува един проблем, лесно постигнатия успех може да доведе до намаляване на мотивацията при онези индивиди, които имат силна потребност от постижения. Обратно на тях учениците, мотивирани от желанието да избегнат неуспехите, обикновено са силно обезкуражени от провала, но и също толкова стимулирани от постигнати успех. От тук става пределно ясно, че мотивацията за постижение се проявява, тогава, когато източниците и са най-вече вътрешни за индивида. Мотивацията за постижения е пряко свързана и с поставените в процеса обучение цели, възприемани, като значими и предизвикателни от онези ученици, които са ориентирани към успешното решаване на поставените задачи. Ученици от такъв вид по принцип преписват своя успех или неуспех на реално съществуващи фактори и вярват в собствените си възможности и интелектуални способности за все по-високото си усъвършенстване. Тоест, те не престават да вярват в себе си по пътя на собственото си развитие, уповавайки се само и единствено на това какво те могат да направят посредством личната си мотивация и личния си арсенал от знания и ценности. Вътрешната мотивация у човека се разглежда, като система за преработка, съхранение и използване на информацията, постъпваща от външната заобикаляща среда. Също така се свързва с потребностите на индивидите да се чувстват компетентни и самодетерминиращи се. Приема се, че тя ги насочва към демонстриране, проверка и доказване на собствените интелектуални способности. Динамичното влияние на средата стимулира развитието на способностите и уменията за успешно справяне спрямо постоянно променящите се социални изисквания. Когато се повиши вътрешната мотивация на човека се правят изводи, че това става посредством постигнатите крайни резултати. Съществуват два източника за постигнатите резултати - външни и вътрешни. Външните не са свързани пряко с изпълняването на конкретна задача от ученика. Това е така, тъй като решаването на определена задача не е свързано с постигнатите резултати. Външните източници са свързани със социалната оценка, която се дава от страна на другите по отношение на крайният резултат или продукт. Обратно стои въпроса с вътрешните източници на мотивацията за учене, които са пряко свързани с крайните резултати и не зависят от каквато и да било външна оценка от страна на другите. Тук поведението се характеризира с напълното отсъствие на определена външна награда. В тази теория за вътрешната мотивация имаме три основни допускания. Първото гласи, че условията на задачата стимулират учениците да атрибутират качеството на своето изпълнение на вътрешно-контролирани фактори. Второто показва равнището на лична компетентност стимулираща повишаването на вътрешна мотивация за учене. Да бъде човек компетентен означава да притежава съвкупност от интелектуални способности и умения за ефективно справяне със средата. Това е една потребност, чрез която индивида действа без прекъсване в непрекъснато променящата се среда. Третото основно положение в теорията за вътрешната мотивация е свързано с необходимостта да се оценява всяко конкретно изпълнение. Тези оценки се получават от различни източници на информация, стимулират усещането за автономност при изпълнението на учебни задачи и в бъдеще. Тази автономност е възможна поради факта, че оценяването се отнася конкретно до изпълнението на задачите, а не до събитията които настъпват като функция на процедурата по даване на оценки на постигнатите крайни резултати. Оценяването на резултатите накрая, води до намаляване на ефекта на вътрешната мотивация в случаите, когато индивидуалното поведение се контролира от средата и се вземат предвид последствията от изпълнението.

Съществуват драстични разлики между вътрешното и външното мотивиране спрямо индивидите при тяхното справяне с поставените им задачи. Изследвания показват че външно мотивираните хора са склонни да демонстрират нетърпение и безкомпромисно поведение при решаването на определени задачи и на ред с това намалени резултати при решаването на сложни задачи. Такива хора, освен изброените горе неща не притежават и богата култура и равнището им на когнитивна продуктивност е ниско.

Друго важно за двата вида мотивация са техните компоненти. Външната мотивация се позовава на ориентация към заплащане, конкуренция, признание и приемане на чужди решения. Вътрешната мотивация пък включва удоволствие, личностно обогатяване, интерес, себеопределяне.

От изключително значение е ученика да цени самият себе си и да се опитва да развива личността си още повече. По този начин той не само успява да развива и усъвършенства себе си, но успява да повлияе и много положително върху живота си. Чувството за лична ценност е от значение за индивида спрямо отношението му с и към обществото, по този начин той намира мястото си, а посредством уменията си го съхранява и пази. Оценките в училище са тези, които дават старта на учениците спрямо тяхната ориентация към самите себе си, оценките предоставят нужната информация, която им спомага да се причислят към интелигентни и успешно справящи се индивиди както в учебния процес, така и в живота по принцип. Тези от учениците, които ориентират себе си към успех определят постиженията си в смисъл на това да станат колкото се може по-добри. Такъв вид хора постигат предела на своите умения без да копират от другите и чрез изключително усърдна работа. Те приемат своето знание и своя стремеж към непрекъснато усъвършенстване, за важен компонент и ресурс, който да съхраняват, пазят и най-вече да удвояват.

Мотивацията най-ясно се разбира, като изцяло вътрешно състояние за човека, на което главна функция се явява да насочва, стимулира и поддържа поведението, от което следва, че нейното място е изключително важно за всеки човек и неговата личност. Мотивацията е тази, посредством която се определят насочеността на човешките действия, т.е. благодарение на своята мотивация, човек контролира себе си и действията си с цел да се развива и да прогресира още повече. Съществен неин аспект е получаването на пряка и интензивна връзка между конкретните действия и получените крайни резултати. В крайна сметка тези получени заключителни резултати трябва да притежават висока психологически значима ценност за индивида. Ако не се получи този резултат се губи силата на активните мотивации, губи се първоначалният замисъл, до който би трябвало да достигне индивида. На ред с това мотивационният процес изпълнява три важни, главни функции: функция на обосноваване на поведението, тъй като произтича някакъв вид поведение; функция на активация - тази функция обхваща активното действие и бива аспект на мотивацията и функция на целевото насочване на поведението. Тези три функции, разкриват целостта на мотивационни процес и етапите в неговото развитие и задълбочаване, от което става ясно, че мотивацията е от изключително значение за индивида и неизменен фактор за неговото развитие.

Съвременното общество и образование имат нуждата и потребността от преосмисляне, преструктуриране и реформиране на образованието, така че да се повлияе качествено върху мотивацията за учене и тя да доведе до значителна повишена личностна промяна. Както вече казахме мотивацията за учене е едно вътрешно състояние принадлежащо на ученика, което регулира неговата мотивационна енергия по посока на реализирането на поведението му и постигането на определените му цели в процеса на обучение. От изключително значение е и обратната връзка, която ученика получава в процеса на придобиване на знания, защото по този начин в съзнанието на всеки ученик се формират положително ориентирани мотиви за учене, подпомагат се неговите познавателни интереси, които веднъж формирани се превръщат в трайни фактори увеличаващи качеството и ефективността на учебната дейност. Мотивацията за учене на всеки индивид е негова генерална черта, но на ред с това може да бъде и определено състояние обусловено от определена ситуация. При мотивацията за учене се забелязват няколко равнища. На първо място е когнитивно-перцептивноно равнище, където се търсят нови впечатления и преживявания, заедно с тях се проявява и готовност за посрещане на различни предизвикателни ситуации. Второто равнище е когнитивното - тук доминират поведенческите компоненти. Овладяването на различни поведенчески стратегии и програми е от огромно значение за гъвкавата адаптация към изискванията на средата. Третото ефективно равнище се сформира чрез развитието и поддържането на личната компетентност, самоувереност, ефективност, развитието на интелектуалните способности, обогатяването на емоциите и чувствата. Изхождайки от тези три равнища можем ясно да кажем, че мотивацията за учене е строго индивидуална, базираща се на личностните характеристики и взаимодействието на индивида със средата, в която функционира.

Важното е да се разбере от какво най-често се мотивират учениците и по какъв начин. Съществуват ученици които биват по-мотивирани от факта да развиват социалните си взаимоотношения, да гледат телевизия, да се забавляват и да се срещат непрекъснато с хора, отколкото да изпълняват възложените им задачи от учителя. А за основна задача на всеки преподавател е да събужда, разкрива и поддържа мотивацията у всеки един негов ученик. Да подпомага всеки един учащ се да търси своя успех, своето знание, да вкорени в него правилните навици, необходими за личностното му развитие и реализация. Тоест връзката между ученика и преподавателя да се заздрави, комуникацията по между им никога да не липсва, учениците да бъдат непрекъснато ангажирани с дейности свързани пряко с учебният им процес. В този смисъл мотивацията е от значение не само за усвояването на учебният материал и справянето с конкретна възложена задача, а е от значение и за вложените от ученика усилия. За всеки ученик е важно какво и защо влага в процеса на своето обучение, какво цели и какво ще постигне. Факт е че по-мотивираните ученици постигат своите цели по-лесно и биват удовлетворени от успехите си, защото използват пълния капацитет на своите познавателни възможности, за разлика от своите връстници, при които мотивацията е драстично по-слаба. Освен че учителите са тези, които трябва да дарят учениците си с основата на тяхното развитие във всеки един аспект в учебната и образователна дейност, учениците също трябва да направят нещо по посока на тяхното израстване. В структурата на мотивацията за учене са включени различни мотиви. Те представляват осъзнати вътрешни подбуди, които подтикват към усвояване на знания, на умения и към качествено изпълнение на възложената учебна дейност. Това означава, че мотивите за учене се детерминират чрез насочеността към знания в качеството им на непосредствени вътрешни подбудители към активност, както и чрез личната удовлетвореност от участието в познавателната дейност. Те отразяват общото положително емоционално отношение към процеса на учене и към непрекъснатото усъвършенстване на личността.

5. Начини за повишаване на мотивацията.

Освен мотиви, съществуват и операционни стъпки при мотивацията за учене, а те са: планиране на действията, усилия за постигане на целите, мета когнитивно знание за онова, което се очаква да бъде научено, търсене на нова информация и прецизно възприемане на обратна връзка и релевантно отразяване на нейното значение. При успешно изпълнение на тези операционни стъпки, успешно се увеличава и равнището на мотивация за учене, а това влияе изключително благоприятно върху личната удовлетвореност на ученика. Преминаването през тези стъпки подпомага и стимулира качеството и интензивността на когнитивната дейност по посока на успешно постигане на предварително предначертани и формулирани цели, подпомагат се също така и придобиването на нови знания и умения и не на последно място се сформират адекватни стратегии за учене. Обратната връзка е важен компонент на мотивацията за учене, като благодарение на нея се прави оценка за качеството на извършената учебна дейност и постигнатите крайни резултати, които реално подтикват индивида към по-голямо постоянство и настойчивост при изпълнението на възложените цели в учебният план.

Важно за цялата образователна система е процеса на обучение да бъде правилен и целесъобразен, организиран и поддържан, тъй като по този начин мотивацията за учене при учениците ще бъде много по-развита и много по-задълбочена. Систематизираното обучение в образователната система ще подпомогне процеса на придобиване на знания на подрастващите и ще спомогне за тяхната лична целесъобразност и систематичност, точно в една такава обстановка би трябвало да се възпитава едно дете.

Целта играе важна роля при формирането на мотивацията. Целите са тези, които подпомагат индивида да следва желанията си, желания за развитие, промяна, напредък. "Те мотивират хората да действат, за да намалят разликата между това "Къде съм" и "Къде искам да бъда?" Поставянето на реалистични, адекватни и постижими е изключително ефективно в личен план, тъй като подобрява изпълнението, стимулира настойчивостта и постоянството в работата, повишава качеството и ефективността на ученето."*4 По този начин човек предначертава евентуален свой път към реализирането своите собствени стремежи. В образованието на лице са две големи групи цели: - цели насочени към процеса на учене (учебни цели) и цели насочени към качествено изпълнение на учебната дейност (изпълнителски цели). Спадащите към първият вид ученици насочени към учебните цели, не се страхуват от допускането на грешки или затруднението при решаването на определена учебна задача. При втората група, учениците насочени съм качествено изпълнение на учебната дейност или така наречените изпълнителски цели, по-лесно и по-адекватно оценяват равнището на своята компетентност и успешно избягват негативните оценки. Такъв тип ученици са много чувствителни спрямо оценките на другите, тъй като тяхната цел е да бъдат възприемани като достатъчно интелигентни. Те са насочени едновременно към упражняване на ефективен контрол над самите себе си и към адекватно възприемане на оценката, която получават от другите. В образователната практика става ясно, че целите възложени отвън, а именно от учителите се приемат много по-лесно тогава, когато учениците приемат целите за реалистични, значими и реално постижими в рамките на определен период от време.

Учебните цели са тези, които улесняват стратегическата обработка на информацията на високите равнища, което от своя страна води до още по-добри академични постижения. Учениците които са ориентирани към научаване са склонни да вярват, че личните им усилия са ключа към успеха и въпреки положените усилия, неуспехът не е задължително некомпетентност, а показва една неправилна употреба на съответната стратегия за учене. Такива ученици вярват в собствените си сили и при неуспех не се отчайват, а поправят грешката си, стремейки се да се поучат от нея и да се усъвършенстват, прилагайки нов вид стратегия. Един такъв ученик притежава у себе си силата и вярата да се справя сам и да допринася са за собственото си развитие без да се страхува да греши, просто използва провала положително към своята личност.

От огромно значение при взаимната комуникация между учениците са
4* Педагогическа психология - Йоана Янкулова. Изд. Парадигма; София, 2012г - стр.242

просоциалните цели. Тези цели представляват едно взаимно приемане, уважение и одобрение по между им. Според много изследователи от огромно значение е сътрудничеството и емоционалното подпомагане между връстниците. Подкрепата при нужда спомага още повече за тяхното развитие и допринася за правилното функциониране в екип. В екипа учениците споделят нуждите си, подкрепят се и взаимно си помагат за да получат удовлетворяващи ги резултати. Учителят е този, който трябва да допринесе за личностната мотивация на усвояващият нови знания ученик, затвърждавайки у него ценностите да се чувства удовлетворен от наученият материал. Преподавателите трябва да изтъкнат и засилят познавателния интерес и да подчертаят практическата значимост на учебният материал който се изучава и да намалят интереса на ученика към получените текущи оценки, насочвайки вниманието им към това, което са запомнили и усвоили. От значение за цялостното образование на децата в една класна стая е да имат равноправни възможности за развитие, да се наблегне по-усърдно на онези ученици, които са по-малко уверени в личните си способности и да се допринесе за тяхната ефектива работа в процеса на учене. Трябва да се наблегне на такъв вид задачи, които интригуват всички ученици, например логически задачи свързани с реалния живот и действителност на учениците вън от класната стая. Този начин благоприятства за формирането на адекватни и вълнуващи учебни цели възложени от самите възпитаници. Тогава когато интереса към учебния материал нарасне, няма как да не нарасне и мотивацията, а това е така поради факта, че ученика е заинтересован от възможността да се справи с определено нещо, което му носи нужното удоволствие. При интерес учениците удвояват силите си и още повече се стремят да постигнат целите си, водени от една висока личностна мотивация, спрямо други неща които не са им дотолкова интересни и значими.

За ефективното и ползотворно учене важна роля играе още един фактор- ученика да се справя и да успява с определена възложена задача, заради групата, в която участва. Този фактор е значим тъй като учениците се учат да си сътрудничат за общата и колективна цел и успеваемост. В една такава обстановка те си помагат и си взаимодействат по благоприятен за тях начин. Относно просоциалните цели, учениците приемани и харесвани от останалите участници в групата засилват още повече своята мотивация да бъдат харесвани и уважавани, обратно на тях онези ученици, които привидно изглеждат по-малко харесвани, съответно правят и по-малко опити да бъдат харесани от останалите. Придобиването на знания и умения е гарантирано тогава, когато отношенията между индивидите е ориентирано положително, тогава, когато всеки има възможността да научи от другия нещо ново и нещо обогатяващо личността му. Чрез една колективна работа в група в съзнанието на учениците се развива и укрепва вярата в човешките ценности, стимулира се убеждението, че всеки участник допринася по свой начин за утвърждаването на ефективно функционираща среда.

Учителите представляват важен фактор определящ отношението на учениците към училището, процеса на учене и процесите на запомняне. Тогава, когато учителят окаже своята лична и емоционална подкрепа към своите възпитаници у тях се формират положителни отношения към цялостното им образование, ценят училищната институция, заинтересовани са за случващото се в рамките на учебното заведение и се включват пряко в засягащите ги проблеми. Взаимовръзката ученик - учител зависи не само от непосредствените действия на учителя, но също така и от психичния климат и не на последно място от особеностите на образователната среда.

В някои изследвания на мотивационната регулация на ученето се говори за различни адаптивни и неадаптивни мотивационни модели. По повод тях се прави опит да се очертаят основните параметри на влиянието на тези модели върху процеса на целеполагане, върху индивидуалните реакции спрямо евентуален успех или неуспех, както и върху същината на качеството на учебната дейност. Благодарение на тези модели се обясняват силата и значението на разнообразните мотивационни влияния в процеса на обучение, защото именно те са тези, които имат възможността да засилят или да отслабят постигането на предварително поставените цели. Посредством атрибуциите пък би могло да се определи до каква степен процеса на целеполагане е свързан с популярността на конкретния ученик сред най-близкото му обкръжение, а също така и подкрепата, която получава от другите. От казаното до тук става ясно, че мотивационните модели имат за цел не само качественото усвояване на новите знания и умения, но и едно успешно целеполагане на начините за прекомерно увеличаване на ефекта при изпълнението на най-различни учебни дейности. От значение е не само какво се научава, но и ефекта от наученото, т.е. за какво допринасят знанията на учениците в житейската им дейност. Знанията и уменията са необходима перспектива за всеки един индивид не само от теоретична гледна точка, но и от гледна точка на практическите им възможности, като е необходимо едно задълбочено усвояване с възможност за по-конкретно развитие и прилагане на наученото. Благодарение на мотивационните модели могат да се диференцират и факторите, влияещи върху когнитивното и социалното функциониране на учениците, както и върху непосредствената образователна практика.

Недостатъчното обръщане на внимание на проблемите на системата и несистематичното справяне с тях са сериозен проблем. Един от основните проблеми на образователната система като цяло си остава мотивацията у младите хора и начина, по който тя да бъде активирана в тяхното съзнание. Тъй като само посредством нея те имат реалната възможност да успеят да развиват качествено самите себе си.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.