Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище


Категория на документа: Психология


Първият опит за съставяне на систематична програма за повишаване на мотивацията у подрастващите е направена от Дейвид Мак Клиланд. В неговата програма главният акцент е поставен към постигането на дълготрайна и ефективна личностна промяна в хода на обучението. Интересното е, че тази програма благоприятства възможността немотивираните ученици да бъдат включени в специални извънкласни дейности, където се обръща по-голямо и по-усърдно внимание за повишаването на собствената им мотивация спрямо занятията в училищната среда. Насърчава се благодарение на тези програми и стремежа на учениците да достигнат големи постижения в сферата на своето общуване и успеваемост в решаването на конкретни учебни задачи. Следователно за основна цел на преподавателите и педагозите работещи в образователната сфера е постигането на значима личностна и поведенческа промяна в учениците в резултат на тяхното обучение, т.е. задачата на всички преподаватели е не само да подпомогнат ученика в усвояването на учебният материал, но и да доизградят неговото същество/личност. Те са тези, които трябва да изградят една здрава основа, върху която учениците да растат, да се развиват и творят, подкрепяни и стимулирани по най-съвършеният начин, допринасящ за развитието им.

Друг изследовател Ричард Де Чармс изследва индивидуалните разлики в мотивационната насоченост на обучението и предлага един различен подход за повишаване на равнището на мотивацията за учене. Неговите изследвания са насочени към това до каква степен поведението е външно или вътрешно ориентирано за индивида. Негово е и твърдението, че мотивацията на учениците изцяло зависи от това как се възприемат те самите, т.е. дали според ученика, власт над самия себе си има само той или власт над него има средата. "Според Де Чармс повишаването на мотивацията в училище е възможно чрез промяна на възприятията на учениците от "пионка" към "извор". Ако учениците възприемат себе си като "пионки", тогава те са убедени, че не могат да упражняват какъвто и да било контрол над средата. Когато обаче те променят своите възприятия и започнат да се възприемат като "извор", тогава те стават първоизточници на своето поведение и академични успехи". *5 Изглежда, личното отношение към самия себе си е от огромно значение за мотивацията на учениците спрямо учебният процес. По-късно в изследванията на Де Чармс обръща внимание на учителите, като на тях самите им е предоставена възможност да се почувстват, като "извори", а именно първоизточници на поведението и на успеха. Приемайки за самите себе си тази роля, те имат реалната възможност да допринесат същото и в развитието на учениците.

Друг много важен момент в тази програма е свързан със засилване на волята и стремежа за промяна на училищната среда, както и на процесите произтичащи в нейните предели. Една промяна ще благоприятства още повече мотивациониите и целенасочените възможности на всеки един ученик. Според автора една промяна от такъв вид в значителна степен зависи от индивидуално- личностните характеристики на учениците и учителите, но и не само изцяло от тях, а и от образователният контекст. Колективната работа за разработването на една изключително добра среда за общуване и придобиване на знания зависи от всеобщата съвместна работа на всички, като крайната цел е еднаква и мотива, който насърчава колектива също.

Друг съвременен метод за засилване на мотивацията в училище е направен от Керъл Еймс. Тук на лице е огромното значение и роля на учебните цели и на целеполагането в процеса на обучение. За основни моменти в тази теория бихме могли да поставим четири ключови елемента. Първият от тях е слагането на акцент върху целите като основни асценденти на мотивацията в
5* Педагогическа психология - Йоана Янкулова. Изд. Парадигма; София, 2012г - стр.245

училище. На второ място се поставя убеждението, че психологическата подкрепа в класната стая детерминира качествените различия в процеса на целеполагане. На трето място стои идентифицирането на промените, които се осъществяват при постигане на желаните цели на базата на предварително направения индивидуален избор. И на последно място стоят опитите и усилията за трансформиране на основните постижения в конкретни практически стратегии, с цел успешно организиране и управление на учебните активности. И четирите елемента са изцяло и единствено насочени към по-успешната реализация на учениците и качествената им лесно достъпна информация предоставена им от педагозите, където акцента е поставен върху това всеки един възпитаник да овладее максимално най-доброто, което му предлага учебната среда. За тази цел се предлагат интересни и съдържателни познавателни активности, които представляват своеобразни предизвикателства пред учебният опит на учениците. В отговор на това от учениците се очаква и изисква сериозно и отговорно отношение спрямо решаването на задачите. Един сериозен подход спрямо възложените задачи от преподавателя гарантира тяхното усвояване и тяхното разбиране.

Както вече стана повече от ясно, поддържането и повишаването на мотивацията за учене е изключително труден процес, изискващ прецизност, последователност, постоянност и целенасоченост на усилията от страна на всички непосредствени участници в него. Отговорността спрямо обучението на подрастващите е на учителите, те са тези, които възнаграждават, толерират и пробиват пътя на учениците към прогресиращото знание. Академичните успехи се измерват чрез реалния напредък на индивидуалните изпълнения. Казано с няколко думи, бъдещето на всеки един подрастващ, на всеки един възпитаник е в ръцете на компетентното и адекватно отношение на специалистите - учителите.

За да се увеличи равнището на мотивацията за учене, трябва да бъдат на лице няколко условия. На първо място класната стая трябва да бъде добре организирана; преподавателите трябва да оказват необходимата подкрепа при нужда; работата в клас, трябва да бъде в пределите на нормално предизвикателната, т.е. да варира между трудното и лесното, което пък от своя страна регулира и контролира мотивацията у децата. От тези условия следват и няколко важни момента: формиране на адекватни очаквания за постигане на успех, ефективно стимулиране на учебната среда и учебните цели които трябва да бъдат достатъчно ясни и реално постижими в близкото бъдеще. Друго важно за засилването на мотивацията за учене е учениците да развият своите умения за самостоятелно организиране на учебното време и самоподготовката си. По този начин учениците ще засилят самоконтрола и саморегулацията си и гъвкавото използване и структуриране на натрупания опит.

Според една друга програма, разработена от Реймън Влодковски и Джудит Дежейнс, всички деца се раждат с достатъчно силна мотивация да учат и да опознават света който ги заобикаля. И според тях в този ред на мисли с развитието на годините мотивацията намалява. Преди всичко се обръща внимание на това, че повишаването на мотивацията изисква пълно отдаване на жизнената енергия и максимално концентриране върху непосредствено извършената работа. В процеса на развитие на децата, родителите са тези, които трябва да подпомагат личностното и мотивационното им развитие заедно с преподавателите и тяхната съвместна грижа и насоченост.

6. Заключение.

Всички предложени идеи за повишаване на мотивацията за учене не се изчерпват до тук. Това е само един опит и една демонстрация показваща и разкриваща на народа, нуждата от качествено образование на своите деца, знание, от което те имат нужда. Образованието и народа взаимно трябва да се борят за по-добрият и качествен живот на децата в утрешния ден. Това е един призив към всички онези които са загрижени за бъдещето на своите деца и евентуалният техен успех, към всички онези които имат силата и смелостта да подобрят нещата и да дарят децата си със необходимата възможност за реализация.

Следвайки изложените до тук факти можем да направим следните изводи за мотивацията: 1) Позитивното отношение е мотив, когато учащия е подкрепян чрез похвали и награди той се мотивира за бъдещи успехи; 2) Мотив също е и удоволствието от постигането на поставените цели; 3) Мотив е и чувството за значимост, когато мнението на човек се оцени високо, то той се чувства силно мотивиран; 4) Един от най-силните мотиватори е успехът, постигането на поставените цели мотивира за следващи успехи; 5) Яснотата мотивира - ясното и точно поставяне на задачите води до яснота и в действията на човека.

Извода който може да се направи след всичко казано до тук е, че светът и животът ни имат нужда от едно качествено образование, едно качествено отношение към нашите деца, едно навременно участие от страна на всички с цел развитие във всеки един възможен аспект - интелектуален, личностен, емоционален и учебен. Бъдещето и развитието на нашето поколение стои в нашите ръце, всички ние сме длъжни да им дарим подобаващо образование и подобаваща реализация в този свят. От всички изследвания и програми от известните изследователи се стига до едни и същи заключения, че взаимопомощта, сътрудничеството, емоционалната подкрепа и сплотеността са тези към които всички ние трябва да се стремим. И може би най-важното нещо, че поведението, отношението, нагласите, целите, мотивациите на всички ученици са следствие от нашите действия, намерения и отношения, те са плод на нашата евентуална правилна или неправилна намеса. Ето защо бъдещето на подрастващите е в ръцете на всички ни - учители, преподаватели, специалисти, родители, близки, приятели, защото е важен примера който им даваме, важни са действията на които ги учим.

7. Библиография:

1. Мотивационна и когнитивна регулация на ученето - Йоана Цветкова. София, 2001г.

2. Модерни аспекти на психологията на образованието - Йоана Янкулова. Изд. Пропелер; София - 2008г.

3. Педагогическа психология - Йоана Янкулова. Изд. Парадигма; София, 2012г

4. Педагогическа психология - Любен Десев. Изд. Аскони; София, 1996г.
.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.