Съвеменно развитие на мотивационните изследвания


Категория на документа: Психология


 Програма: Психология

Р Е Ф Е Р А Т

Върху статията на Едуард Диси и Ричард Райън
"Съвеменно развитие на мотивационните изследвания"

В статията на Едуард Деси и Ричард Райън ще разгледаме вътрешните и външните психологически влияния на мотивацията , както и изискванията към мотиваторите

Мотивацията на хората се отнася към различни дейности , динамични процеси подразбиращи се от действията на индивида. Широко дискотирана е в различни сфери. Хора на ръководни позиции наблюдават тези , които не се справят достатъчно добре с дадените им задачи , търсейки възможност да се мотивират. Мотивацията е вътрешна за човека , за това се изисква съобразяване по - скоро с перспективата на изследвания човек , отколкото на тези , които имат желание да бъдат мотиватори. Външните фактори също имат значение за мотивацията , но и те се разглеждат от конкретна перспектива , за да се разбере правилно желаният ефект.

Интенцията или с други думи целта на хората определя поведението им , когато имат намерение да я осъществят. Идеята на интенцията е ориентир в бъдещето. Бъдещите цели определят най - добре мотивацията от гледна точка на това , какво човек се опитва да осъществи в предстоящето му.

Определянето на два фундаментални условия е необходимо , за да бъде мотивиран човек. Първо трябва директна връзка или сходство в очакваните резултати и второ , трябва да бъде оценен релевантният резултат от човека. Човешката мотивация е психологична ценност и функция от очаквани резултати. Двуфакторният модел е предложен и разработен от Левин (1938) следван от Вром (1964) , Аткинсон (1964) и други.

Последните разработки са върху вида резултати , които показват психологичната ценност за хората. Съществуват два класа резултати. Първият включва непосредствените неща като пари , получаване на одобрение от ръководителите , избягване на наказания. Тези резултати се наричат външни. Докато вторият тип резултати е доста по различен , тъй като те са спонтанни - чувство за удоволствие и реализация. Отношението към този тип резултати е вътрешно.

Голям брой изследвания изучават изпълнението на дадена задача когато хората са мотивирани. Влабораторията на ( Benware, C. And Deci , E.L. , 1984 ; Grolnick , W.S. and Ryan , R.M. , 1987) е направено проучване , което дава резултат , че и двата типа мотивация водят до добро запомняне , като вътрешната мотивация изисква по - ниско ниво концептуално ниво на разбиране. В друго изследване ( Mc Grow , K.O. and McCullers, J.C. , 1979) открива , че вътрешната мотивация повишава мисловната дейност и увеличава спонтанноста в хората. Резултатите на тези голям брой изследвания са , че по голямо концептуално разбиране и креативност има в хората , които са вътрешно мотивирани , отколкото в тези , които са външно мотивирани.

Средата и социалния контекст биха могли да оказват влияние, тъй като някой социални контексти имат съотношение към вътрешната мотивация, други я възпрепятстват. В много взаимоотношения се изучават ефектите на социалния контекст върху вътрешната мотивация, включващи взаимоотношенията между работодател и работници, учител и ученици, като се смята, че те са най - добре изследвани. Важен фактор е отношението или ориентирането на учителите или работодателите. Пример за общообразувателните училища е измерването на ориентацията на преподавателите към техните ученици в класовете им. Изследването се прожевда под формата на въпросник . Резултатите показват част от учителите смятат , че те трябва да взимат решения за разрешаването на проблемите на свойте ученици , убеждавайки ги да приемат техните направления. В тази група метода им беше награда или накзание , като средство за изискванията им. Друга група учители по - скоро са на мнение , че окуражаването за взимане на самостоятелни решения за разрешаването на проблемите на учениците е по - добър метод. Резултатът от това изследване регламентира , че първата група учители използват контролираното поведение , а втората група учители подкрепят самостоятелноста на учащите се. При измерване на вътрешната мотивация на учениците бе установено , че тези от първата група са по- слабо вътрешно мотивирани , в сравнение с втората група група , която са по силно вътрешно мотивирани. Направени са изследвания и в други сфери , като работодатели-работници, треньори - спортисти , психотерапевти - клиенти , които водят до сходни резултати , тези към които има конкретни изисквания са по - слабо вътрешно мотивирани отколкото тези , които са автономни.

Вътрешната мотивация се влияе не само от ръководството и контрола , ами и от структорните събития върху нея , хората да бъдат ръководени. Когато хората са контролирани тяхната дейност е инструмент за придобиване на одобрение от ръководството , като външна награда. В този процес се губи вътрешната мотивация , тъй като не съществува автономност , всички действия на индивида са контролирани. В случайте на този тип външна мотивация , хората извършват сравнително малко работа , само колкото е необходима. Като обощение до тук се разбира , че всички контролирани действия водят до отслабване на вътрешната мотивация.

От друга страна какво засилва вътрешната мотивация ? Обратната връзка за изпълнената дейност , похвала за добре свършената работа е подкрепа за вътрешната мотивация за изпълнение на следващата им дадена задача с още по добри резултати. Субективността и компетентността както и чувството за автономност са факторите , от които се вади заключение , че има вътрешно удовлетворение и удоволствие.

При децата ученето на нови неща притежава вътрешни награди - задуволява любопитството им развивайки чувство за компетентност. Също така и при зрелите хора. Вътрешната мотивация не гарантира изпълнение на всякакви дейност в рамките на обществото. При оптимални мотивационни условия нещата се случват постепенно , индивидите с време започват да оценяват завоеванията за обществото. Мотивацията е функция от очаквани резултати с психологическа ценост за човека.

Мотивирането е твърде сложен процес , който може да бъде възпрепядстван от контролирани ситуациии , прекалените изисквания ограничават вътрешната мотивация. Не може да се наложи от един човек към друг , изисква време и възпитаване. За да има нужния резултат от мотиваторите се изисква търпение. В случей когато човек е бил дълго време ограничаван е трудно да бъдат създадени благоприятни условия за провокиране на вътрешната му мотивация. Когато дълго време мотивацията им е била само външна много биха могли да се мотивират вътрешно , а може и въобще да не се мотивират или да бъде много слабо. Развиването на по силна вътрешна мотивация е бавен процес , в който човек се себеопределя и научава да цени постиженията и ефективността си вярвайки , че дейноста му не е контролирана и потискана.

До тук разгледахме главно две ситуации училища и трудови колективи , наблюдавайки най - важното качество в учителите и мениджърите подкрепата на автономността. В ново проучване се разглеждат случей в семейна среда , които оказват влияние в развитието на детето , което води до пасивност , завсимост и съглашателство или независимост , активност и инициативност. Изследването показва , че подкрепата на автономността в децата в домашни условия е база , която подкрепя приемането на автономност от страна на учители или работодатели.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвеменно развитие на мотивационните изследвания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.