Теми по когнитивна психология


Категория на документа: Психология




Въведение в когнитивната психология.

Когнитивната психология оформя обща картина за човешкото поведение и човека
като същество активно събиращо инф-я, която е релевантна на решенията. Подходите към когнитивната психология са много, но най-разпространеният модел се основава на информационната парадигма:

Сетивен регистър СР

Кратковременна памет КП (паметовото натрупване е обект на бърз разпад)
Дълговременна памет ДП (паметовото натрупване не е обект на разпад)


Контролни процеси:
- програми за анализ на стимула
- промяна на предразположението на сетивните канали
- активиране на механизмите за повторение
- модифициране на потока на инф-я от сетивния регистър към краткосрочната памет
- кодиране и трансфер на инф-ята от КП към ДП
- започване или модифициране на търсенето в ДП
- евристични операции в/у съхранената инф-я
- установяване на критерии за вземане на решения
- генериране на реакции

Комплексен модел - когато някоя ф-я трябва да бъде автоматизирана в
компютъра, първата стъпка е анализирането и на компоненти, които на свой ред се анализират като инструкции. Инсрукциите се определят с термините на още по-молекулярни процедури, изпълнявани от хардуера на компютъра. Тази йерархична организация на преработката на инф-я се взаимства от психолозите в когнитивното направление.

Робърт Стърмър определя когнитивното развитие чрез промените на личността, достъпността и лекотата на изпълнение на различни типове компоненти, свързани с обработката на инф-я.

Усещане - същност, класификация на усещанията.

Усещането е репрезентация в мозъка на отделните сетивни свойства на предметите и
явленията от заобикалящата действителност, както и на вътрешните състояния на организма, възникващи при непосредственото въздействие на сигналите в/у съответния рецептор. Нервният механизъм на основата, на който възниква и функционира усещането, се нарича анализатор. Състои се от три основни части - рецептор, сетивен проводен път, сетивно-клетъчно поле.

Процесът на преобразуване на физическата енергия в нервен импулс се нарича трансдукция. Има два пътя на преаване на нервната възбуда:
- специфичен - пътят на предаване следва този на анализатора;
- неспецифичен - през ретикуларната формация.
Има три основни групи усещания:
1) Екстерорецептивни - отразяат св-вата на обектите от външната среда:
- Зрителни - предизвикват се от въздействието на светлината върху очите на човека, т. е. от електромагнитни вълни с дължина на вълната от 390 до 780 нанометра.
- Слухови - представляват репрезентации в мозъка на въздействащите върху слуховия рецептор звукови вълни, които се пораждат от звучащите тела и представляват сгъстяване и разширяване на въздуха. Въпросът по отношение на слуха е как нервните импулси се кодират, за да предават различен тип инф-я. В тази връзка има две теории: теория за мястото - основава се на идеята, че различни звукови честоти в действителност задействат различни нервни клетки; теория за чистотата - приема, че нервната възбуда се кодира чрез скоростта, с която нервните клетки се активизират.
- Вкусови - представляват отражение на качествените особености на приеманите от човека в-ва през устата.
- Обонятелни - по своята същност са отражение на миризмата на разпространените във въздуха летливи в-ва.
- Температурни - импулсите се предават в челните дялове на главния мозък и оттам до фронталната и темпорална кора. Това са промените във външната среда, които се отразяват с помощта на усещанията за топло и студено.
- Тактилни - над 600 000 рецептора в/у цялото тяло. Кожните рецептори преобразуват механичната енергия в нервен импулс, който се предава в сематосензорната кора на мозъка. Те отразяват наличието на натиск в/у определени участъци от кожата.
2) Интерорецептивни - отразяват състоянието на вътрешните органи:
- Органически - свързани са с органическите потребности на организма и се предизвикват в значителна степен от нарушаването на автоматичното протичане на ф-иите на вътрешните органи. Тези усещания са много разнообразни - усещания за глад, ситост, , жажда, бодрост, умора, сънливост, общо и локално неразположение, гадене, полови усещания. За тях е характерно, че се съпровождат с ясно изразени афективни реакции.
- Усещания за болка - сигнализират за дразнене и/или нарушаване на целостта или ф-иите на организма. Основават се на активността на нервни влакна с голям и малък диаметър в гръбначния стълб. За тези усещания няма отделни рецептори. Болката може да се предизвика чрез интензивно дразнене от почти всеки вид, включително екстремални температури, интензивен звук, силен натиск в/у кожата, електрошок, интензивна светлина.
- Усещания за равновесие - свързани са с вертикалното положение на човешкото тяло и възникват в резултат на функционалната действителност на вестибуларния анализатор. Основни дразнители тук са: праволинейните и ъглови усещания на човешкото тяло, развиващите се при ускорението центробежни сили, изменяне посоката на силата на тежестта при преместване на човешкото тяло.
3) Проприорецептивни - усещания за движение на отделните части на тялото:
- Кинестични - наричат се още мускулно-двигателни усещания. Предизвикват се от нервна възбуда, постъпваща от проприорецепторите, разположени в мускулите, сухожилията и ставите. Тези усещания са в тясна връзка и взаимодействие със зрението.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по когнитивна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.