Теми по когнитивна психология


Категория на документа: Психология


Ако гледате улица с интензивно движение, колите. Които се движат в една посока, ще образуват една група. А, които карат в обратна посока - друга група.
Същност на възприятията:
- активно движение;
- обратна връзка;
- определена минимална инф-я от средата;
- структурираност на инф-ята.
Основни св-ва на възприятията са: константност, предметност, цялостност,
обобщеност, активност, обем, осмисленост, аперцепция.
Видове възприятия:
1) Възприятия за пространство.
- въприятие за формата на обектите;
- възприятие за големината на обектите - свързана е с два основни процеса: акомодация и конвергенция;
- възприятие за дълбочина и отдалеченост на обектите;
- възприемане на посоката.
2) Въприятия за време.
- възприятие за последователността на явленията;
- възприятие за продължителността на явлението;
- възприятие за теми;
- възприятие за ритъм.
3) Възприятия за движение - представлява репрезентация на изменението в положението на обектите в пространството.

Памет - същност и видове памет.

Паметта се отнася до способността на животни и хора да получват, запазват и
използват инф-я или знания. Имаме три паметови проеса - кодиране, съхранение и извличане. Когато за пръв път преживеем дадено събитие, трябва да преобразуваме инф-ята в представяне, което може да се разположи в паметта (кодиране). Това представяне трябва да се задържи в нея (съхранение) и накрая, за да можем да го използваме, трябва по-късно да се възпроизведе чрез припомняне (извличане).

Видове памет:
1) Сетивна памет - свързва настоящето с току що станалото. Определя се като
запазване на възбудата в нервната с-ма, след като физическият дразнител е престанал да действа. Изследванията показват, че сетивният регистър може да запазва голямо количество инф-я, значителната част от която обаче се губи за по-малко от секунда. Чрез икономичната памет нервната с-ма свързва отделните моменти във времето.
2) Краткосрочна памет - този паметово регистър може да получава инф-я отвън или
да намеи инф-я в паметовите ни архиви. Краткосрочната памет използваме, когато искаме да запазим инф-я за кратко време, за да я обмислим. Тя съдържа компонент, наречен работна памет - особен вид мисловно поле или мисловна скица, които се използват, за да променят инф-ята в съзнанието. Предната част на челния дял и слепоочните дялове на мозъка са изключително важни за краткосрочната памет. Уврежданията в тези области могат избирателно да разстроят краткосрочната памет за зрителни или слухови стимули, кактои да разрушат способността за планиране.
- Психолозите използват мярка, наречена обем на паметта. Това е максималният брой стимули, които могат да се възпроизвеждат в безпогрешна последователност в 50 % от случаите. Изследванията показват, че обемът на краткосрочната памет е в границите на 7 мнемонични единици.
- Времетраене - ако изследваните лица не са предупредени, че ще трябва да възпроизвеждат стимулите, инф-ята в краткосрочната памет се губи само след двусекунден период на дистракторно изпълнение.
- Забравяне - то е желано св-во на краткосрочната памет. То ни дава възможност да премахнем инф-я, която не ни е нужна.
3) Дългосрочна памет - по какъв начин кодираме едни стимули или мислим за тях, е
от съществено значение за дългосрочната памет. Кодирането е процес на интерпретация на даден стимул и предоставяне на тази интерпретация в паметта. Начинът, по който се кодира инф-ята, определя как тя се представя в паметта. Има три обобщени групи кодове - зрителни, слухови и семантични. Психолозите приемат, че има няколко различни вида дългосрочна памет:
- Процедурна памет - вид памет, която включва поредица от движения и реакции и, която ни дава възможност да изпълняваме различни дейности и умения.
- Епизодична памет - съхранява знанията ни за лично преживени събития и последователността и във времето.
- Семантична памет - вид памет, в която се съхраняват знанията ни за думи, символи и понятия, включително и знанията, и правилата им за употреба.
4) Експлицитна памет - изисква съзнателно припомняне на минали събития или
епизоди. Ние използваме точно нея, когато се опитваме съзателно да извлечем инф-я от паметта.
5) Имплицитна памет - проявява се при доброто решаване на задачи без
преднамерено съзнателно припомняне. Когато миналото влияе в/у нашето поведение, без да съзнаваме това, всъщност ние използваме имплицитната памет.

Памет - теории за нейните модели и механизми.

Психолозите не смятат, че човешкият ум е компютър, но те наистина са убедени, че често е полезно да мислим за човешката памет като за с-ма, която преработва инф-я и, която действа, поне отчасти, благодарение на процеси, наподобяващи процесите в компютъра. Този концептуален подход се нарича преработка на инф-я.

Концептуален модел на паметта на Нелсън Коуан - Инф-ята започва да се преработва от момента, когато сетивата я получават отвън. Тези непреработени сетивни сигнаи се съхраняват в краткосрочната сетивна памет - регистър с голям обем, който се отнася до всички сетива. Той задържа сетивната инф-я, за да осигури време на механизмите за разпознаване да я преобразуват в по-смислена форма. В процеса на разпознаване на образи те се идентифицират въз осноа на знанията, намиращи се в дългосрочната памет. В този момент образите се преобразуватв обект, за който започваме да мислим. Според този паметов модел обектът, за който си мислим или повтаряме, се съхранява в краткосрочната памет. Това е тази част от дългосрочната памет, която е активна в момента и може да се променя бързо, ако насочим вниманието си другаде. Ако обаче обектът е запомнен, можем да го извличаме от дългосрочната си памет, където се намира обектът. Когато това стане, той отново попада в краткосрочната памет и ние можем да съсредоточим вниманието си в/у него.

Забравяне - в дългосрочната памет забравянето е сложен механизъм, който се дължи на различни причини и фактори:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по когнитивна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.