Теми по когнитивна психология


Категория на документа: Психология


- Изстласкване - Фройд твърди, че паметта е относително постоянна и, че забравянето е
причинно-обусловено. Болезнените или предизвикващи тревога спомени, се забравят чрез процес наречен изстласкване - несъзнавана у нас защита, чиято цел е да предпази активното съзнание от силна тревожност. Ако събитието е силно травмиращо, например присъствие на убийство или фатална катастрофа, човек развива частична или пълна амнезия. Когато е налице и бягство от ситуцията, се развива състояние на фуга. В такива случаи личността изпада в паника и страда от загуба на памет за цялата инф-я, необходима за самоидентификация. Тъй като подобни спомени често се възстановяват, това според Фройд означава, че те са били просто изстласкани, а не загубени. Чрез механизм на изстласкването може да се обсни психологичното забравяне, но не може да се даде общо обяснение за забравянето.
- Разпад - нормалното всекидневно забравяне може да се дължи на това, че паметовите
следи просто се разпадат, ерозират или избледняват с течение на времето. Обяснението чрез разпад на паметовите следи е интуитивно привлекателно, но е трудно да се верифицира експериментално. Въпреки това е важен, макар и не единствен, фактор за забравянето.
- Интерференция - конкуриращите се спомени могат да предизвикат забравяне чрез
пораждане на интерференция, която действа в две посоки. Първата е проактивна интерференция - забравянето на нов материал, което се дължи на разрушителното действие на предварително заучен материал. Втората е ретроактивна интерференция - забравяне на предварително научен материал под влияние на разрушителното въздействие на новото учене.

Модели на паметта:
- Модел на Во и Норман;
- Модел на Аткинсън и Шайфрин;
- Модел нива на възпроизвеждане на Зинченко;
- Модел нива на обработка на Крейг и Локхарт;
- Модел на епизодичната и семантична памет на Тул Винг;
- Асоциативен модел.

Когнитивни процеси при вземане на решения.

Като цяло познанието обхваща по-висшите психични процеси, включително как познаваме и разбираме света, как преработваме инф-я, вземаме решения и правим преценки, как описваме познанието и разбирането си за другите. Психолозите са установили, че решаването на проблеми следват три основни стъпки: подготовка за генериране на решения, самото генериране на решенията, оценка на развитите решения. Проблемите се простират по континиума: добре определени - зле определени. При добре определените задачи присъстват и са ясно дадени както природата на самия проблем, така и инф-ята необходима за разрешаването му. При зле определените проблеми е възможно не само конкретната природа на задачата да е неясна, но и необходимата инф-я за решаването и да не е толкова видима.

Проблемите попадат в три категории:
1) Проблеми на подреждането
2) Проблеми на въвеждане на стр-ра
3) Проблеми за трансформация (загадката на Ханойските кули)

Независимо от категорията на проблема първоначалният етап на разбиране и диагностициране е от критично значение за решаването му, защото ни позволява да развием собствена когнитивна репрезентация на проблема и да го поставим в лична рамка. Когато се опитваме да опростим задачата е възможно тя да се раздели на части или някаква част от инф-ята да се игнорира. Отсяването на несъществената инф-я често е критична стъпка за решаването на проблеми.

Изключително важен аспект на първоначалната среща с някакъв проблем е начинът, по който си го представяме и организиране на личната инф-я. Успешното решаване на проблеми изисква личността да си формира подходяща репрезентация и да организира задачата. Ако проблемът е относително прост, решенията могат да се получат по пътя на пробите и грешките.
1) Алгоритъм - набор от правила, чието спазване генерира решения, дори и причината, поради която работи, да не се разбира от личността.
2) Евристики - обратно. Те са базични правила или умствени съкратени пътища, които могат да водят до решения, но не го гарантират.
- евристика репрезентативност
- евристика наличност
- анализ на средствата и целите - най-често прилаганата евристика
- работа отзад напред
- подцели - проблемът се разделя на междинни цели или подцели
3) Инсайд - според Кьолер - внезапно прозрение за взаимоотношенията м/у различни елементи, които преди това са изглеждали независими един от друг. Инсайдът зависи от предварителния опит с елементите, включени в проблема.
4) Оценяване на решенията - последната стъпка в решаването на проблеми се състои в преценяване адекватността на решението. Това често е просто, ако има ясно решение ще знаем незабавно дали сме имали успех.
Макар че когнитивните подходи към решаването на проблеми подсказва, че мисленето протича по
доста рационални, логични линии, когато личността се изправи пред проблем и обмисля различни решения, в действителност съществуват доста фактори, които пречат на развитието на творчески, уместни и точни решения.

Пречки на етапа на подготовката - функционална фиксираност - тенденцията за обекта да се мисли само в термините на обичайната му употреба.

Пречки при точното оценяване на решенията - диспозиция към потвърждение - при нея първоначалните хипотези се предпочитат и се пренебрегва противоречивата инф-я, подкрепяща алтернативни хипотези или решения.

Човешки интелект и творчество - теории за интелекта, творческа дейност.

Интелигентността представлява сбор от умствени способности, които са ни необходими, за да се учим от опита си, да се адаптираме към променящата се среда около нас, да работим, преслдвайки целите си, да решаваме проблеми и да мислим творчески. Тя се свързва не толков със съдържанието на нашите мисли, колкото със самия мисловен процес. Постепенно се оформят три различни концептуални подхода към интелигентността: психометричен, когнитивен и подход на имплицитната теория.
1) Психометричен подход - интелигентността е това, което е измерва.
Утвърждава се от британския психолог Чарлз Спирман, който развива своята теория за вътрешната организация на интелигентността. Той открива, че м/у оценките от различни IQ тестове има положителни корелации. Въз основа на тях той създава и усъвършенства метод за анализ на данни, познат като факторен анализ. Той е убеден, че всевъзможните мерки за интелигентност могат да бъдат разпреелени в два независими фактора:
- главният фактор g, който по-късно започва да се нарича обща интелигентност. Интелектуалните задачи, казва той, корелират пом/у си дотолкова, доколкото всяка задача измерва g.
- s фактор - всички отделни задачи отразяват специфични за тях фактори, които също влияят в/у решаването им. Наличието на различни s фактори в различни интелектуални задачи се изразява в отслабване на корелацията м/у тях.
Един от първите, които се противопоставят на идеята за съществуване на една



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по когнитивна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.