Теми по когнитивна психология


Категория на документа: Психология


единствена форма на обща интелигентност е Луис Търстоун. Той аргументира обратната теза, че интелигентността е по-скоро съвкупност от независими способности, а не един общ фактор, който да е постоянен при различни тестове. Прилагайки нов тип факторен анализ, той идентифицира седем отделни умения и ги нарича първични уматвени способности: вербално разбиране, вербално умение, числа, памет, пространство, перцептивна скорост, разсъждение.

Теория на Кетел - според него има два типа интелигентност:
- флуидна - способността да се анализират проблемите и да се решават правилно и бързо.
- кристализирала - отразява обобщеното знание и инф-я за света.
2) Когнитивен подход - интелигентността се разглежда като умствена преработка на
инф-я. За разлика от първия подход, който се интересува от продуктите на интелигентността, когнитивният подход се вглежда в процеса, който стои зад интелигентното поведение и в специфичните умствени операции, които генерират отговорите на въпросите. Целта на този подход е да опише хар-ните компоненти на дадена интелектуална задача и точно да определи умствените операции, необходими за решаването.

Индивидуални различия във вниманието - теория на Хънт. Интелигентността е свързана със способността да се разпределя вниманието в/у повече неща в едно и също време.

Индивидуални различия в разсъждението - теория на Робърт Стърнберг. В своята компонентна теория той разглежда интелектуалното изпълнение като ф-я от съвместното д-е на компоненти и метакомпоненти в интелигентността.
3) Подход на имплицитната теория - интелигентността е това, което се използва в
ежедневието.
4) Теория за трите йерархични нива и практическата интелигентност - Робърт
Стърнберг:
- Компонентен тип интелигентност - измерва се чрез стандартните тестове и е необходим за възприемането на нова инф-я и критичното и осмисляне.
- Практически тип интелигентност, основан на опита - необходим е за творческо и ефективно приспособяване към нови задачи и ситуации.
- Контекстуален тип интелигентност - необходим е, за да могат хората да подбират средствата, в която действат, да се адаптират към нея и при необходимост да я променят.
5) Теория на множествената интелигентност - Хауърд Гарднър. Той анализира данни,

получени чрез тестове за интелигентност, когнитивни експерименти, невропсихологични изследвания и хора със специфични способности. Приема, че съществуват 7 независими типа интелигентност, които под влияние на наследствеността или обучението, се развиват различно при различните хора: лингвистична, логикоматематическа, пространствена, музикална, телесно-кинестетична, интраперсонална, интерперсонална. Първите три типа се измерват чрез стандартни тестове за интелигентност. Останалите четири обаче пораждат някои спорове дали са различни типове интелигентност, или просто различни способности.
6) Индивидуални различия в интелигентността - генетичните и средови влияния не се отразяват
отделно в/у интелигентността, а си взаимодействат. В поведенческата генетика се описват три форми на взаимод-ето ген и среда: пасивно, предизвикващо, активно.

Внимание - същност, модели и теории, видове внимание, основни св-ва на вниманието.

Вниманието се дефинира като концентрация на възприятивто в/у определен брой стимули, т.е. фокусиране на активното съзнание. Вниманието е селективно, но същевременно с това може и да се раздвоява. Тази способност за разсейване ни позволява да насочим вниманието си към нови източници на важна за нас инф-я. Фактът, че вниманието ни е селективно, предполага, че то е ограничено. Ние сме склонни да прехвърляме вниманието си ъм нови и сложни съобщения или към големи интензивни или движещи се стимули. Като цяло стимулите привличат вниманието ни ако изпъкват, променят се или са свързани с опасност.

Теории за вниманието:
1) Теория за селективния филтър - Доналд Бродбен. Според него има три компонента
в преработващата с-ма: селективен филтър, канал с ограничен капацитет, средство за разпознаване.
2) Теория за филтъра и заглушаването - Ан Тресман - тя твърди, че филтърът не
действа катопревключвател от типа на всичко или нищо, а служи за отслабване на нерелевантните сигнали или на тези, на които не обръщаме внимание.
3) Теория за анализа по пътя на синтеза - Улрих Найсер - според него човек разбира
постъпващия сигнал като синтезира вътрешна репрезентация на сигнала.
4) Теория за късния подбор - Дойч и Дойч - според тях се обработват всички
постъпили сигнали, но подборът се осъществява в работната памет.
5) Теория на Люис - всичката инф-я постъпва паралелно в работната памет.
Възможностите на тази памет обаче са ограничени и следователно само част от инф-ята ще се съхрани в нея.
6) Теория на Кенеман - при обработката на инф-я се използва не ограничен канал, а
разпределител на ресусри, който контролира процесите на разпределение на възможностите при търсене на оптимален вариант. Това е условие, за да могат няколко задачи да се изпълняват едновременно.

Реч и език - същностна психологическа характеристика на речта и езика, развитие на речта.

Езикът е система от жестове, звуци или писмени символи, която се използва за общуване. Тази с-ма включва смислови единици (думи), подредени според набор от правила (граматика) за целите на общуване. Езиците могат да бъдат естествени или изкуствени, като естествените са възникнали в резултат от всекидневната комуникация м/у хората, а изкуствените са конфигурирани с взаимодействие с машините. Всички естествени езици имат няколко фундаментални св-ва. Те са продуктивни, структурирани и референтни.
- Продуктивност - означава, че няма граница пред броя нови изречения, които можем да образуваме.
- Структурираност - езикът е структуриран чрез правилата на граматиката - знанието, което подпомага говорещите майчиния език да образуват приемливи изречения, да разбират значението им и как да ги произнасят.
- Референтност - т. е. предметна отнесеност. Този термин описва отношението м/у думите и техните значения
Част от това, което правят морфемите смислени, е нашата способност да ги
възприемаме отделно, дори когато са свързани с дума. Точно тук се намесва и възприятието на речта, което включва идентификация на слуховите езикови стимули. Възприятието на речта не е по-различно. То включва не само преработка на фонеми в морфеми и на морфемите в думи, но и разбиране на това, което вече е изречено и онова, което вероятно ще се каже по-нататък.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по когнитивна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.