Теми по когнитивна психология


Категория на документа: Психология



Теории за мисленето...

При изучаването на психическата природа на мисленето, като познавателен процес в психологическата наука, погледнато в исторически аспект, съществуват няколко различни теории, които обясняват по различен начин неговата същност.
1) Мисленето като асоциации от представи - тази теория е свързана с принципа на
асоциацията, т. е. за образуването и актуализацията на връзките в съзнанието на личността м/у представите. Този принцип е послужил като основание за обозначаване на цяло направление в психологията - асоционализъм. Основният закон на асоциациите се формулира по следния начин: асоцияцията е толкова по-устойчива и вярна, колкото по-често тя се повтаря. Обобщено изразено се отделят четири вида асоциации - по сходство, по съседство, по контраст, по аналогия. Закономерностите на асоциациите се изследват в работите на Хартли, Бен и др. Тази теория се нарича още теория за репродуктивното мислене.
2) Мисленето като действие - разработва се от така наречената Вюрцбургска школа,
чиито основни представители са Кюлпе, Марбе и др. Тази теория разглежда мисленето като вътрешно д-е (акт). Мисленето е акт на виждане на отношенията. Като под отношение се разбира всичко, което няма характер на усещане, цялата с-ма от категории. Този процес става по същество общоприет принцип в съвременната психология.
3) Мисленето като функциониране на интелектуални операции - идеите на
Вюрцбургската школа се развиват в известна степен от германския психолог Зелц, разбиращ мисленето като процес на функциониране на интелектуални операции. Зелц си поставя задачата да покаже как става формирането на един или друг резултат от мисловната дейност, да покаже ф-ята на всеки етап от интелектуалната дейност при осъществяването на следващите стадии. Според него се образува проблемен комплекс, в който са отделени характеристиките на известното, е определено мястото на неизвестното, са отделени отношенията м/у даденото и търсеното. Също така, той за пръв път си поставя проблема за основните интелектуални операции и прави опит за детайлно изследване на техния състав.
4) Мисленето като акт на преструктуриране на ситуацията - разработена е в рамките
на гещалтпсихологията. Нейни основни представители са Кьолер, Кафка, Дункер. Конкретната психологическа представа за мисленето се заключва в неговата интерпретация като внезапно, неподготвено разбиране на съществените отношения в дадена проблемна ситуация. Гещалтистите, без да отричат миналия опит, подчертават, че само по себе си наличието на достатъчен минал опит все още не осигурява решаването на задачата. Те дават своя принос в преосмислянето на предмета на психологията на мисленето и методите за неговото изследване.
5) Мисленето като поведение - тази теория е разработена от представителите на
бихейвиоризма. Основните идеи в нея принадлежат на Уотсън. Той счита, че мисленето е общо понятие, включващо цялото наше безгласно поведение. Определя три основни ф-ми на мислене: просто разгръщане на речеви навици, решаване на стари задачи, но рядко срещащи се, така че да изискват пробващо словесно поведение, решаване на нови задачи, които поставят организма в тежко положение, изискващо словесно решаване до тогава, докато бъде предприето някакво открито практическо действие.
6) Мисленето като мотивационен процес - проблемът за мотивите на човешкото
поведение е издигнат за пръв път от психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд и неговите последователи. Счита се, че в основата на човешката активност, на поведението, лежат два главни мотива. Първият е свързан със сексуалния живот на човека, а вторият - с неговата агресивност. Мотивите на възрастния човек, неговото поведение са продукт на трансформацията на преобразуването на мотивите на детето. Фройд има и специален труд, който може да се отнесе към психологията на мисленето. Той се нарича "Остроумие и неговото отношение към безсъзнателното". В основата на остроумието винаги лежат неосъзнати първични мотиви. За психологията на мисленето съществено значение има и когнитивната теория за мотивацията. Нейните привърженици тръгват от мотива към познанието, а не обратно. Под когнитивни процеси се имат предвид плановете, които човек строи, целите, които поставя пред себе си личността, очакванията и риска, към който човек подхожда съзнателно. Едно от важните направления в изследванията на мотивите е посветено на изучаване мотива за самоактуализация. Специално този проблем се анализира от Маслоу. Потребността от самоактуализация възниква най-късно в мотивационната сфера на личността, но веднъж възникнала, тя започва да играе водеща роля.
7) Мисленето като биологичен процес - основа на дадената теория са разработките на
Пиаже и неговите последователи. Той използва понятието интелект като синоним на мисленето. Един от способите за разбиране на мисленето, според Пиаже, е сравняването му с възприятието. Теорията на Пиаже включва два основни компонента: учение за ф-иите на интелекта и учение за стадиите на развитие на интелекта.
8) Мисленето като с-ма на обработка на инф-я - с появата на електронно-
изчислителните машини (компютри) и развитието на кибернетиката като наука и практика се оформя и специфична теория за същността на мисленето. ЕИМ започват да решават задачи, достъпни по-рано само на човешкия интелект и човешкото мислене. Това доведе на възникването на понятието изкуствен интелект. Дори се стигна от някои изследователи до определянето на психологията като наука, изучаваща само процеса на обработка на инф-ята от човека.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по когнитивна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.