Теоретични идеи за психичното развитие


Категория на документа: Психология


Теоретични идеи за психичното развитие
1. Характеристика на подходите за анализ на псих. развитие.

Биосициален подход(Зигмунд Фройд и Ерик Ериксон)
Социалнопсихологичен подход(Анри Валон,Данил Борисович Елконин)
Личностнопознавателен подход(Лев Симеонович Виготски, Лидия Божович, Александър Запорожец)
Изразнопознавателен подход(Джон Уотсън, Толман Хъл Бандура,)
Когнитивен подход(Жан Пиаже, Джеръм Брунар)
Дейностнокреативен подход(Алексеий Леаонтиев, Генчо Пирьов)
Екологичен подход(Бронфен Бренер, Дейвид Марнусон)
2. Основни идеи свързани с динамичните промени в психиката. Дава предствава за различни псих. промени в различните вързрасти. Много интересни са идеите на представители които свързват псих.развитие с условията на живот(Курт Леви - Теория за социалното поле. Според него силите на социалното поле водят псих.развитие на индивида. Емоционалното напрежение като афективно състояние на индивида се повлиява от две равни по големина но противоположни сили. Така интензивността на развитието става функция на противоположните сили, затова при продължително силно напрежение, а при психосоматични заболявания човек се явява аджитиран(прекалено объркан)което обикновено променя поведението. Важно е да се проследява изявата в група и да се отчита вътрешната динамика. Така се обсъждат соц. взаимодействия, структурата и мрежата на връзки характерни за групата. Приносът на Леви е в това че изследва малки групи с вътрешна динамика и специфични проблеми в психичното развитие. Той остановява, че поведението е функция на личността и обкръжението й, защото ценностите и нормите приети в социалното поле се отразява пряко на всеки от групата.) Механизмите за проектиране на външната среда се отразява в/у групата в резултат на идващите послания свързани с отзивчивостта към тях на групата. Всеки член от групата е носител на влияния от принадлежащата среда. !!!!!!!! Институционалните групи винаги се отвърждават по двама лидери с идеи ефективност лично отношение.
Адлер - В началото на 20и век. Според него човек се ражда на този свят като социално същество, обречено на съвместен живот и на действия с останалите хора. През първите години след раждането се формира индивидуалния стил и детето компенсира собствената слабост по отношение на другите, утвърждава линията на своя живот. Тя се свързва с жизнената дейност на индивида с няколко основни и важно акценти за развитието. 1. Чувство за малоценност - два варианта: детето да развие своето чувство за общност или присъствие в група или да формира комплекс за малоценност и стремеж за власт. То притъпява отношението към общност. За Адлер е важно да разграничи чувството за общност се свързва със социалното чувство за солидарност със другите и за това в детската възраст има майката която ще дава възможност чувството за солидарнос
Индивидуалния стремеж към превъзходство според Адлер показва че индивида може да мине без групата, но при чувство за общност той е зависим от групата. Чувството за общност според него е вродено, но може да остане нердоразвито когато се развият невротични комплекси влияещи негативно на развитието. Вграждането на човека в условията на живот се затруднява ако има дефицит в чувството за общност, следователно то е критерий за душевно здраве. Според Адлер в соц. среда три причини водят до изолация - недостатъчен инерес и развитие на некооперативен стил в общуването,когато има органическа непълноценност(тоест някакъв физически проблем), разглезеност, отхвърленост.
Взаимоотношенията на човека със соц. среда: майката въздейства като поощрява чувствота за сътрудничество, съобразява се с това че едни и същи травми могат да повлияят по различен начин в/у психиката на детето, на неговите преживявания и не бива възрастните да не оценяват, че детето формира определен тип характер.
Характерът е определена позиция, начин по който човек подхожда към средата, ръководна линия, съгкасно която човек се реализира във връзка с чувството си за общност. Средата влияе по определен начин за научаване психичното развитие
Алфред Бандура - Според него сложните модели на поведение не се научават чрез директно подкрепление, а чрез наблюдение и съпреживяване на награди и наказания, които получава от други хора. Следователно за разбиране на поведението е необходимо да се анализира отношението между поведение и различните подкрепления. Основата на псих развитие е наблюдаването. То включва наблюдаване на чуждо поведение което се приема като модел, чрез моделирането то възпроизвежда особеноститие на поведението, които трябва да изпълни за да може да се освобождава от грешки, които възникват в неговите действия. Така детето се научава как да използва обектите в соц.среда. Според Б. формите не се учат чрез директно подкрепление, а от наблюдението и преживяванията привнесени от други. Така научаването се влияе от саморегулативнивте процеси във взаимоотношениеята с хората. Моделите на научаване включват няколко процеса - внимание(откриване на цеността или привлекателността), запомняне/съхранение(образите които са впечатлили). Бандура подлага на съмнение възможностите за непрекъснато регулиране на поведението отвън защото не всичко което се наблюдава се пресъздава. Поведението което се наказва е по-малко вероятно да бъде научено от това което се възнаграждава, за това насочва вниманието си към три фактора на морална регулация - соц. среда, поведение, личност. Взаимодействията регулират поведението на човека.
Самоефективност(съжденията на детето за неговите възможности да се справи с конкретно поведение)
Наблюдения на чуждото поведение
Способност за построяване на поведение
Убеждения - ако детето е убедено може да повлияе в/у самоеф. и нещо си
Ейбрахам Маслоу - според него човешката природа е добра, разрушителните денденции са разултат от фрустрация или неодволетвореност на потребности
Развитието се осъществява в йерархическа структура - физически потребности, психически потрбности.
Човек има базови подребности които се удоволетворяват в развитието и най-лесно става чрез културата. Разрушителните тенденции се свързват с неодоволетворени потребности но според Маслоу могат да бъдат организирани ерархия от физиологични потребности.
При ранна фрустрация на потребностите се забелязва зараждане на ново ниво на функциониране и така базисните потребности организират псих.здраве. При одоволетворяване на емоц. базови потребности се формират и характерни черти(обичливост, самоуважение, сигурност) Според М. в хуманистичната психология е важна ролята и мястото на мотивацията, тя определя равнището на което се намира личността. Следователно процеса на развитие е поддържане стремежа на личността към самоактуализация(понятие което говори за адаптирана личност и показва според маслоу оставяне на "нисък таван")




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теоретични идеи за психичното развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.