Теория на личностните черти


Категория на документа: Психология


ТЕОРИИ ЗА ЛИЧНОСТНИТЕ ЧЕРТИ

1.Модел на чертите на личността

Най-разпространеното в съвременната психология разбиране за личността е моделът на чертите на личността. От тази гледна точка съществува все още неограничен набор от черти на личността, по които всички хора могат да бъдат сравнявани. Сравнението има количествена страна, така че в крайна сметка описанието на отделния индивид би изглеждало като профил от личностни черти - по една числова стойност за всяка отделна черта.

Това е и подходът, вследствие на който се поражда терминът индивидуални различия като отклонения от общия модел на поведение, съответно на дадена черта. Именно отклоненията от поведението, съответно на основното съдържание на дадена черта, води до създаване на термина индивидуални различия. Поради тези причини изясняването на структурата на личността би представлявало основа за разбиране на структурата и на индивидуалните различия.

Традиционно е разбирането за чертите на личността като вътрешни причини или обяснения за кросситуационната консистентност на поведението. Теоретиците на този подход разглеждат чертите като характеристики, качества или процеси, които съществуват у личностите и се оказват причина за наблюдаваните стабилни поведенчески реакции в разнообразни ситуации. С други думи, един човек реагира на спектър от сходни ситуации по сравнително еднакъв начин поради наличието на определена личностна черта. От друга страна, отделните индивиди ще реагират по различен начин на една и съща ситуация тъй като всеки един от тях има различни личностни черти или поне различна степен на някоя обща черта. Чертите представляват непрекъснати дименсии, върху които хората могат да бъдат подредени според размера на притежаваните от тях качества. Чертите могат да бъдат общи за всички хора или уникални за отделните индивиди. В този смисъл различните теоретици предлагат различния решения. Чертите които се разглеждат като универсални обаче се разбират като едно общо качество, което варира между индивидите само по количествен признак - размера, в който дадения човек го притежава.

2.Теории за личностните черти

2.1. Гордън Олпорт

Личностните черти съществуват реално и са конструктивните единици на психологическата организация. Във всяка личност съществуват ментални структури, които са отговорни за последователността на нейното поведение. Чертите са детерминиращи тенденции или предразположения към определени реакции. Те интегрират поведението. Олпорт предполага, че чертите са свързани с обобщени ситуации и имат определена стабилност. Голяма част от хората имат широко обобщени диспозиции, които влияят практически върху целия им живот. Това са кардиналните диспозиции. По-малко общи, но все още доста широко валидни са централните диспозиции. Всеки индивид притежава огромен брой конкретни начини за реагиране в специфични ситуации, наречени вторични диспозиции. Олпорт разграничава личностните диспозиции от общите черти. Личностните диспозиции се отнасят до уникалната конфигурация от черти в рамките на отделния индивиди. Общите черти са тези, по отношение на които индивидите могат да бъдат сравнявани.

Авторът смята, че конфигурацията на диспозициите или структурата на личността определя поведението на индивида. Олпорт е един от изследователите, които в най-висока степен са фокусирани върху значението на индивидуалните различия. Основата му постановка е следната - няма две лица, които са напълно сходни и следователно няма две лица които отговаря по един и същ начин на дадено събитие. Поведението на всеки индивид е детерминирано от специфична структура на неговите личностни черти.

Според Олпорт чертите никога не се появяват у две лица по един и същ начин - те действат по уникален начин у всеки индивиди. Доколкото всяка черта е уникална у всеки човек, чертите не могат да се изследват, като се правят сравнения между отделните индивиди. Затова Олпорт използва биографични изследвания и проследяване жизнената история на един и същ индивид в продължение на много години. Освен това той вярва, че благодарение на общия си опит и общи културни влияния, повечето хора имат тенденцията да развиват близки по същността си черти, върху основата на които хората могат да бъдат сравнявани. Той самият е критичен към статистическите обработки на психометричния подход и сам се придържа към идеографичния анализ на личността.

2.2. Реймънд Кетъл

Заслуга за оформяне на съвременната теория за чертите на личността има Кетъл. Той споделя някои от идеите на Олпорт - за чертите като основни единици на анализ, разбирането за чертите като ментални структури и като фундаментални конструкти, отговорни за постоянството и консистентността на поведението. Разграничава също общи за всички хора и уникални черти, характерни за отделния индивиди, черти, които не могат да бъдат преднамерени в същия вид у друг индивид.

Основното разграничение при Кетъл е по отношение на повърхностни черти и базисни черти. Повърхностни черти представляват клъстъри от поведенчески реакции, които се появяват заедно. Базисните черти са онези, които стоят зад повърхностните и ги детерминират причинно. Те могат да отразяват както ситуативните условия, така и конституционалните фактори. Освен това те могат да бъдат общи - които влияят върху поведението в широк спектър от ситуации и специфични. В системата на Кетъл чертите се групират и от гледна точка на това как се осъществяват. Тези, които се актуализират, когато човек се стреми към някаква цел, се разглеждат като динамични. Тези, които са свързани с ефективността на постигането на целта, са черти-способности. Чертите, свързани с енергичността и емоционалната реактивност, носят името темпераментови черти.

Изследванията му се основават на три типа данни: а.документиране на постъпките, при което се регистрират всекидневни ситуации и поведението се оценява по предварително изработени скали; б. самооценяване; в. обективни тестове, при които човек е наблюдаван в ситуации, специално подбрани така, че да са в състояние да предизвикат реакции, които на свой ред биха били информативни за предвиждане на поведението в други ситуации. Въз основа на тези данни и с помощта на факторния анализ Кетъл получава 16-факторната структура на личността, от която са изведени четири базисни фактора.

Основният принос на Кетъл е не толкова неговата структура на личността, защото тя на практика никога не е била пресъздавана в независими условия, а налагането на факторния подход като методология за определяне структурата на личностните черти.

2.3. Ханс Айзенк

Айзенк продължава и задълбочава идеите на Олпорт и Кетъл. Той съсредоточава усилията си върху намирането на базисните черти на личността, като изследванията му разкриват две базисни измерения, които в по-късните изследвания се оказват сред неизменно присъстващите, а именно - невротизъм и интраверсия - екстраверсия. Изследванията му са свързани и с търсенето на взаимоотношения между личностните черти. Класическият пример представлява широко известната трактовка на особеностите на четирите вида темпераменти по Хипократ като разположени в двумерно факторно пространство на емоционалната лабилност/стабилност и екстраверсия/интраверсия.

Неговите усилия превръщат психометричната традиция в основа за изследване чертите на личността.

3.Петфакторна структура на личността

С течение на времето броят на личностните концепти както и скалите, създадени да ги измерват се увеличават лавинообразно, повдигайки въпроса за необходимостта от интеграция на трупаните данни. Съществуват и доста проблематични ситуации, когато скали с едно и също название измерват различни неща, а скали с едно и също съдържание обслужват принципно различни конпецти. Изход от тази ситуация предлага систематичното описание на таксономията на факторите, която може да пресъздаде в една обща мрежа различните описания на личността, използвани днес. Ролята на подобна таксономия в психологията на личността играе пет-факторната структура на личността.

Този модел води началото си от разработките на Олпорт и Одберт. В стремежа си да създадат пълен списък на понятията, с които се описва личността, двамата автори изхождат от идеята, че естественият език е носител на всички понятия, които хората използват, за да описват своята личност, както и за да оценяват другите. От речника на английския език всички думи, описващи личността наброяват около 18 хил. думи. По концептуални съображения дескрипторите са разграничени в 4 групи (категории):

1. Черти на личността - "обобщени и персонифицирани детерминиращи тенденции в поведението, като консистентни и СТАБИЛНИ форми на адаптация на индивида към неговото обкръжение". Те са патерни на поведение - често повтарящи се поведенчески конструкти и са опит за описване на личността в един общ конструкт. Не съдържат оценка.

2. Временни състояния и настроения (моментни състояния, напр. "уморен").

3. Понятия, съдържащи оценка (напр. "добър", "лош").

4. Метафорични и не еднозначни понятия, за които има съмнение дали изобщо се отнасят до личността или не.

Авторите се съсредоточават върху първата категория, (съдържаща около 4500 дескриптори). Това е изчерпателен, но неудобен за използване списък, както поради своята обемност, така и поради липсата на концептуализация. Този списък е интегриращ център на усилията на няколко поколения изследователи (до 70-те години). С помощта на класификация, клъстърен и факторен анализ се получава удивителна картина - нееднократно се получава един и същи резултат: за различни по обем и характер извадки първите пет фактора в различните изследвания съвпадат. Резултатите и тяхното обяснение у различни автори гравитират около това стабилно "ядро" от пет фактора. Със същата процедура са правени и изследвания на други естествени езици (немски, холандски), които показват същата петфакторна структура на личността.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на личностните черти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.