Теория за себеактуализацията на Карл Роджърс


Категория на документа: Психология


СУ "Св. Климент Охридски"
Катедра "Обща, експериментална и генетична психология"

Карл Роджърс е представител на хуманистичното направление в психотерапията, което се появява в средата на XX век в Америка. Той предлага нормален човешки контакт и зачитане на личността и потенциала на всеки човек в усилието му да осмисля и определя живота си. Не приема думата "пациент" и я заменя с "клиент", като по този начин избягва медицинските стереотипи и делегира повече права и отговорност на главния участник в психотерапевтичните отношения. Първото название, с което Роджърс дефинира своя метод, е "недирективна психотерапия", с което подчертава неекспертното терапевтично поведение. Главното действащо лице в психотерапията е клиентът, затова и неговият подход се нарича "клиентоцентрирана психотерапия". В края на творчеството си Роджърс избира названието "личностно центриран подход", което има по-широко приложение и извън психотерапията. (Георгиева, Р., 2012) Тези три термина са били подменяни от автора поради изопаченото им разбиране , но като идея са взаимозаменяеми.

За работата си Роджърс казва: "По-лесно ми е да ви покажа как работя, отколкото да ви обяснявам. След като видите процеса, ще можете да ми зададете повече въпроси." Така той демонстрира пред публика своето "терапевтично емаптично интервю". Показва "на живо" установяването на първия терапевтичен контакт и беседа с доброволен участник от публиката, след което предлага на аудиторията обсъждане. Тази негова идея е възникнала първоначално в университета, като елемент от обучението на студентите и по-късно става известна като "емпатична лаборатория", а публичните му демонстрации - "емпатично терапевтично интервю". Много от тях са записани и разпространени в интернет, а в книгата на Росица Георгиева "Психотерапията на Карл Роджърс" са публикувани в отделна глава, както и анализа им.

Самият Роджърс призовава повече психотерапевти и школи да предоставят такъв материал и да участват активно в неговия анализ и осмисляне. Публикуваните терапевтични сесии според него са ценна база за научни изследвания, за сравняване на отделните методи и тяхната ефективност, за онагледяване на обучението по психотерапия, за задълбочаване на професионалната себерефлексия (Георгиева, Р., Психотерапията на Карл Роджърс, "Изток-Запад", 2012, стр. 13).

Психотерапията не е само една - срещу бихейвиоризма и психоанализата

Според Р. Георгиева в Австрия, където възниква психотерапията, със закон е признато съществуването на 18 психотерапевтични подхода от съществуващите 500 - 600 вида. Анализаторът на развитието и състоянието на психотерапията в Европа Серж Жинже казва, че съществуващите психотерапевтични подходи днес са повече от видовете сирена и вино във Франция (които са 365, по един за всеки ден от календара). Процентното разпределение в Европа през последното десетилетие е следното: 25% - психоанализа; от 15 до 25% когнитивно - поведенческа; от 20 до 40% хуманистична психотерапия; 5 - 10% трансперсонална психотерапия (Георгиева, Р., 2012). В данните, които Р. Георгиева цитира, прави впечатление тенденцията към увеличаване на хуманистичната, за сметка на психодинамичната терапия (което е тенденция само в някои отделни страни). Днес в България има 12 официално признати направления от световната практика. В националния регистър на психотерапевтите са вписани малко повече от 100 души, като квалифицираните членове на БАП са 21, а редовните членове са 83, но тези, които сами се представят и опредлят като психотерапевти, са в пъти повече. Друга тенденция, която отбелязва авторката, е както тя го нарича "варварския еклектизъм" в съвременната психотерапия. Това означава механичното съчетаване на различни терапевтични техники, откъснати от тяхната идейна и теоретична база. Според друг автор, когото цитира Георгиева, с техниките на К. Роджърс постъпват като с английския език, възприемат го като лесен, защото колкото и неправилно да го говориш, пак те разбират. Става дума за това, че буквално няма психологичен тренинг или комбиниран еклектичен подход, в който да не присъства някоя от идеите на Роджърс. Например активното слушане и емпатията се преподават като комуникативни и социални умения. Днес хуманистичната психология и психотерапия се критикува като наивно и слабо оръжие, ехо от хипивълната срещу агресивния милитаризъм на Америка (Георгиева, Р., 2012).

Хуманистичната психология се самоопределя като "третата сила в психологията". Тя възниква като антитеза на двете доминиращи направления в психологията и психотерапията - бихейвиоризма и психоанализата. Всичко започва когато в началото на 50-те години на миналото столетие Ейбрахам Маслоу се свързва с млади психолози (сред които и Карл Роджърс) и в оживен научен дебат формират ново идейно течение в психологията. Първоначалното предложение на Маслоу е то да се казва "еупсихология" , за да се акцентира върху здравето, а не върху психопатологията (която е основа на психоанализата). Окончателният избор "хуманистична психология" отразява уважението и преклонението към класическия хуманизъм от древна Гърция и епохата на Ренесанса. Хуманистичната психология според Р. Георгиева не е отделно направление или школа в психологията, а движение за разкрепостяване и освобождаване от някои утвърдени стереотипи и догми в нея. Тя отстоява възгледа, че човекът е съвършен и прекрасен по природа. Той има способността да израства умствено и духовно, да твори, да преобразува и усъвършенства средата си, което хуманистичните психолози наричат "самоактуализация". (Георгиева, Р., 2012, стр. 46-47).

Според бихейвиоризмът човекът е предвидим, неговото поведение винаги може да бъде предречено и контролирано. Хуманистичната психология отстоява правото на човешка непредвидимост, човекът има последната и решаваща дума, той е способен да взема независими решения и да определя собствената си съдба. Хуманистичните психолози отбелязват, че проблемът не е в това, че Скинър не е прав, а в това, че той за съжаление е много прав. И историята, и науката са доказали, че поведението на човека може да бъде сведено до първичните си форми чрез страх и възнаграждения. Тези прости действени механизми са се използвали винаги и прдължават широко да се прилагат при управлението на "човешките ресурси" (Георгиева, Р., 2012, стр. 50). Хуманистичната психология отбелязва не само процесите на всеобща задълбочаваща се деперсонализация и дехуманизация на съвременното общество, но и съучастието на психологията в тях.

Роджърс и Скинър са се срещали два пъти в реален публичен дебат. Първият е озаглавен "Някои разногласия относно контрола над човешкото поведение" и е публикуван изцяло в списание "Science". Вторият, проведен пред над 500 учени в продължение на 9 часа, е записан на магнетофон и по желание на Скинър не е публикуван тогава, а след 27 години. Георгиева смята, че той доказва приоритета и надмощието на дехуманизацията в обществотото, "а също честото и услужливо участие на психологията". (Георгиева, Р., 2012, стр. 51).

Знам, че съм направил всичко от мен, зависещо за развитието на науката, но ако в резултат от моята работа и работата на други учени превърнем човека в робот, създаден и управляван от психологията, аз ще съм истински нещастен. (Роджерс, К., 1994, цит. по Р. Георгиева, 2012, с. 52)

За противопоставянето на другия голям авторитет - психоанализата -ще използваме отново цитат на Роджърс:

В психоанализата,.., се смята, че когато индивидът се разкрие, когато вие действително достигнете до човешката същност, то там ще откриете главно инстинкти и влечения, които трябва да се държат в подчинение. Това е диаметрално противоположно на моя собствен опит, който се състои в това, че когато стигнете до най-дълбоко скритото у индивида, именно на този негов аспект може да се вярва като на конструктивен, подпомагащ социализацията и развитието на междуличностните отношения...Когато наблюдавам хората в процеса на психотерапията, аз все повече се убеждавам, че на фундаменталната човешка природа действително можем да разчитаме, че можем да й се доверим. (Rogers C., 1989, цит. по Р. Георгиева, 2012, с. 54)

Тоест хуманистичната психотерапия и психоанализата постулират два противоположни възгледа за човешката природа. За първите в основата си тя е позитивно-конструктивна, а за вторите - агресивно-деструктивна. Оттук следва в единия случай - базово доверие в личностния потенциал и създаване на условия за стимулиране на актуализацията му, а в другия - стремеж към овладяване на енергията и динамиката на несъзнаваните и опасни вътрешни импулси. Естествено се разграничава и поведението на терапевта. В психоанализата (която следва медицинския модел) "докторът знае по-добре" и от експертната си позиция прилага подбрани техники и стратегии за лечение на пациента. Последните биват пасивни лекувани и поправяни като "повреден механизъм" от "добри специалисти". В хуманистичната психология клиентите са носители на вътрешно знание за справяне с трудните житейски ситуации, те са активни субекти, а не обекти на специализирани наблюдения, проучвания, корекции. Личностната гледна точка се приема и уважава като главно експертно мнение, когато става дума за собствените чувства, цели и съдба. Роджърс открива, че колкото повече психологът се отнася към клиента си като към обект, толкова повече самият човек започва да се възприема така. Подобно отношение според него "отслабва, обезценява и разрушава субективния индивид, вътрешото Аз". По този начин се блокират собствените непосредствени реакции на човека и се заменят с готови форми на поведение, предписани от специалисти (Р. Георгиева, 2012). Георгиева цитира и други автори, които говорят за "звездната болест" сред психолозите или т.нар. "психологичен цинизъм", който включва опростяване, категоричност, всезнайство, детерминизъм, обективизъм, неуважение и недоверие в човека. Цитирам един от най - важните според мен въпроси, които се задават в книгата на Р. Георгиева: "Защо психологията не прави психолозите по-човечни, по-земни, по-смирени?".

Същност на психотерапията на Карл Роджърс

Философска и ценностна база - принципи

Р. Георгиева посочва две основни позиции на Роджърс като хуманистична основа на цялата психотерапия:

1. Всеки човек има ценност и достойнство и трябва да бъде зачитан като такъв.

2. Всеки човек е способен и има право да се самоопределя, да избира своите ценности и цели, да взима своите собствени решения.

Роджърс сам определя кое отличава неговия подход в сравнение с другите школи:

1. Хипотезата, че определени нагласи у психотерапевта са необходимо и достатъчно условие за терапевтична ефективност.

2. Базирането върху модела за развитие в психотерапията и отхвърлянето на медицинския модел.

3. Функциониране на терапевта като автентично личностно присъствие и пълно приемане на клиента при всички негови прояви.

4. Интензивен и постоянен фокус върху феноменологичния свят на клиента - клиентоцентриране.

5. Терапевтичния процес като промяна в начина на преживяване от клиента на неговия непосредствен опит и задълбочаване на способността му за по-пълноценно функциониране.

6. Ориентация към процеса, а не към личностните структури.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория за себеактуализацията на Карл Роджърс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.