Учение за личността и значението му за медицинската психология


Категория на документа: Психология


Учение за личността и значението му за медицинската психология
Определение на понятието личност
Проблемът за личността е основен в медицинската психология.Всички въпроси,които тя разглежда,са всъщност докосвания до един или други страни на човешката личност. Разработването на този проблем изисква преди всичко точно определяне на понятието личност като естественонаучна и общофилософска категория. В съвременната психология личността се определя като динамична организация на основните психични и физически особености на индивида,определящи нейната насоченост и реактивност в условията на социалните взаимоотношения.Личността е продукт на общественото развитие,на определена историческа епоха.На нея са присъщи индивидуално биологични и социално обусловени свойства и качества на психиката.Личността-това е човек като носител на съзнание.Според К.Маркс "Човекът е съвкупност от обществени отношения".
Според съвременните прогресивни разбирания личността е онова психофизично единство на индивида,което се изявява в неговите многостранни проявления и социално поведение.Във връзка с това не е безинтересно да се посочи,че през 1937г.G.Alport (Г.Олпорт) дава 50. определение (до тогава той е намерил 49) на личността: "Личността-това е организирана система,функционираща като цяло или единство на навиците,предразположенията и чувствата,които характеризират един член от групата като отличаващ се от другите и членове".Въпреки своята претенциозност и това определение не е цялостно, а носи известна едностранчивост.То малко се онася до социалната природа на човешката личност и поради това не може да бъде прието от прогресивната психология и философия.Без да се спираме върху обширния проблем за определянето на личността и за подстъпите към нейното изучаване, ще изтъкнем схващането на К.К.Платонов(1966) за основните принципи за разбирането на личността при прилагане на диалектическия метод:
1. Приципът за единството на личността и съзнанието означава,че личност е човекът като носител на съзнание.Всяко нарушение на съзнанието води до промяна на личността, а всички промени на личността в съответната степен променят съзнанието.
2. Принципът за единство на личността и дейността гласи, че личността се формира и проявява в дейността.
3. Приципът за структурността на личността,според който всяка личност има своя индивидуална и неповторима структура и всички личности имат обща структура,в която могат да се вградят всички индивидуални структури.
4. Принципът за динамизма на личността означава,че личността непрекъснато се изменя под влияние на външните условия,развива се по силата на своите вътрешни закономерности и се формира под влияние на целенасочените въздействия на другите хора.
5. Принципът за компенсаторността на личността предполага изключителна пластичност и функционална взамозаменяемост на отделните елементи в цялостната структура на личността.
6. Принципът за индивидуалния подход към личността изисква по-голяма дълбочина в разбирането на личността.Може да се мисли,че това разбиране на личността е най-ясно в медицината,доколкото тук принципът за индивидуален подход и принципът за цялостност на организма се срещат и взаимопроникват почти до пълно сливане.
Говорейки за личността,съвременнта материалистическа психология има винаги предвид човекът като член на обществото.Личността е немислима извън обществото.Активната дейност на човека е обществото,взаимоотношенията му с обществото определят и формите на индивидуалните черти на личността.От позициите на марксистката концепция развитието на детето,разгъването на неговите биологични,психологични и социални качества до степента на зрялост се извършват под въздействието на познаваеми сили,то не се свежда до"рагъването" на някакви поначало вложени в природата на детето качества. Осъществявайки се в процес на борба на противоположности,при надделяване на новото над старото (в резултат на което възникват нови явления и функции) това движение не е развномерно и праволинейно.То се извършва сякаш по спирали,при имиването на които в едни моменти е възможно известно забавяне или даже спиране,а при други -ускоряване.В края на караищата процесът следва закономерния си ход и води до появата на качествено нови свойства.Още от ранното си детство индивидът се включва в определена от историческото развитие система на обществени отношения,която той намира вече готова.По-нататъшното развитие на човека вътре в социалната група създава сложно преплитане на отношения(главно натрупани независимоот волята и съзнанието на индивида),които го формират като личност.Това не означава, разбира се,че личността е едва ли не пасивен продукт на социалната среда.Тя е също така и активен деец.Процесът на усвояване на социалния от личността опит се осъществява с помоща на "вътрешния и мир",в който се отразява отношението на човека към това,което той прави и което се прави с него.
Активността се проявява в характерните за личността мотиви за поведение,постановки и способи на действие или,по-общо казано,в многообразната дейност,насочена към преобразуване на обкръжаващата действителност.Следователно активността на човека намира израз в жизнената позиция,която той заема,осъзнавайки своето положение и място в живота.По такъв начин всички външни вуздействия върху човека са пречупени от социално обусловената система или от съвкупността на вътрешни условия на дейността,които в цяло образуват това,което наричаме негова личност.
Индивидуалността е една от най-характерните страни на личността на човека.Индивидуалността не е нищо друго освен неповторимо съчетание на особеностите на спихиката на личността.Към тези особености се отнасят характерът,темпераментът,съвкупността от преобладаващи чувства и мотиви за дейност,интересите,способностите,идеалите,мирогледът.Няма двама дущи на земята с еднакво съчетание на тези особености.Това важи и за всички индивиди,които до сега са живели на земята,и за тези, който ще се родят.Науката е изчислила, че още милиарди години е възможно да се раждат различни хора,които да не се повтарят,да не съвпадат един с друг. Личността на човека е неповторима в своята индивидуалност.Затова и ние така скърбим за умрелите,защото знаем,че те няма да бъдат заменени от други индивиди.Личността е преди всичко,живият,конкретния човек със своите достойнства и недостатъци,със силните и слабите си страни.
Структура на личността - Интересно е да се знае, че латинското значение на думата личност-personа- е означавало в древността още и маската на актьора.Една от характеристиките на маската в античния театър е нейното постоянство,нейната фиксираност.По време на цялата пиеса актьорът носи една и съща маска.В това понятие следователно е включен дълбокият смисъл на постоянството,на обособяването на индивидуалното.Известно е , че психологическата структура на личността,т.е съчетанието на нейните психологически особености(характер,темперамент,ум,интереси и т.н.)съставя у всеки човек едно относително устойчиво единство.Тази структура участва във всички моменти на живота на човека-във всичките му обществени прояви и взаимоотношения,в активната му дейност,във възрастовите му изменения.Тя обаче остава относително постоянна при всички тези ситуации и моменти от живота.От друга страна това постоянство не е абсолютно.Психологичните изследвания установяват възможността за известни промени на психологичната структура на личността.Тези промени,макар да не са коренни,отразяват измененията на външните,жизнените условия,влиянието на различните видове въздействия от възпитателен и друг характер,на които е подложен индивидът в жизнения си път.Анализът на структурата на личността отделя преди всичко нейните основни качества.Съвременнта прогресивна психология е единодушна,че едно от основните качества на личността е нейната насоченост.Това е съвкупността от изгледите,идеите и убежденията,които са станали ръководещи в активната дейност на човека,насочена към постигане на относително далечни и сложни,жизнено важни за него цели.Редица съвременни психолози виждат в противоречието на постояно изменящите се в процеса на дейността на човека потребности и реалните възможности за тяхното удовлетворяване главните движещи сили на психичното развитие.Развитието на психичното от своя страна се отразява най-осезаемо в еволюцията на потребностите.От насочеността-като един от основните аспекти на личността, се разграничават темпераментът,способностите и характерът,за които ще стане дума по-нататък.И трите форми са относително устойчиви свойства на личността,определящи в голяма степен параметрите на нейното функциониране.Други важни качества са: равнището на личността,определянето на обществената значимост на нейната активност,широтата на личността,която отразява обема и размаха на обхващането на действителността и възможността да се въздействува върху нея,интензивността на личността пък се измерва със силата на отразяване и въздействие върху действителността,която се разпростира от пълно безразличие до страст,устойчивостта на личността намира израз в постоянството,с което тя се изявява в обществото и с което преследва своите цели и опорствува в постигането им,действеността на личността е непосредствена проява на активността на характера.Формите, в които се изявяват всички тези качества ба личността,са различни по сложност и биха могли да бъдат степенувани така: от влеченията и желанията до интересите,които са израз на специфична познавателна насоченост,склонностите са проява на повишавана активност при голям интерес,идеалът е висша цел на съзнателната активна целеустременост,убежденията на човека са съчетаване на мирогледа със стремежа към осъществяването му и с готовност за борба за своя мироглед.Освен формите,в които се проявява активността на личността,съществуват още и различни равнища на тази изява.В.Н.Мясищев различава според преобладаващите отношения следните три равнища на развитие на личността:прави може да възникне противоположното на надеждата преживяване-опасението.Надеждата е мощен психичен адаптивен механизъм в условията на все още неудовлетворени потребности.Вярата е преживяване,вкючващо познавателни и емоционални компоненти,изграждащи отношение към истинността на въздействуващите върху личността фактори.
Преживявания,възникващи след удовлетворяването,респективно неудовлетворяването на потребностите-Основното в тях е отношението към положителния,отрицателния или неутралния характер на породилото ги въздействие.Това отношение се съдържа в преценката за добро-зло,изпълнен-неизпълнен дълг,чистотата на съвестта,зачетеното доствойнство.Разновидностите на тези преживявания са големи.нюансите се преливат, а и не винаги може да се посочи термин за точната им противоположност.Затова ще се ограничим само с няколко примера,базирайки се на изводимостта им от връзката с основните етични категории.
Добро:удоволствие,радост,вдъхновение,обич,облекчение,спокойствие.неудоволствие,тъга,скука,досада,омраза,тревога,изненада,грижа.
Дълг:възхищение,трогване,гняв,негодуване,разочарование,сърдене.
Съвест:благодарност,разкаяние,угризение,срам,неблагодарност,завист,свидене.
Достойнство:гордост,унижение,огорчение.
Нерядко преживяванията се разбират като черти на личността.Основание за това дава фактът,че в онтогенетичното развитие на човека те се стабилизират в черти на характера,а характерът е една от структурните съставки на личността.
Система на личността - Схематично в учението за личността трябва да различаваме изграждане и изява.
Изграждането на личността трябва да се разбира като:
a) Изграждане от съответните и компоненти и връзката между тях;това изграждане определя структурата на личността;
b) Изграждане от детерминиращите я фактори-биологични и социални.
Изявата на личността се осъществява в поведението и посочва връзката и с околната действителност.Взаимоотношенията между личността и околната и обществена среда съставят предмета на социалната психология.А.В.Петровски различава три съставни структури на личността:вътреиндивидна(интраиндивидна)-системната ор ганизация на нейната индивидуалмост,представена в строежа на темперамента,характера и способностите на човека, интериндивидна-съвкупснот от предметните взаимоотношения на индивидите,опосредтсвувани от тяхната дейност,метаиндивидна(надиндивидна)-процеса на продължение на субекта в друг индивид.Не е трудно да се разбере,че всъщност вътреиндивидната структурае по същество изграждането на личността от съответните и компоненти,а интериндивидната и метаиндивидната структура представлява изявата на личността.Тук ще разгледаме компонентния състав на личността.Той включва системите на знанията,способностите,характера и ценностните отношения.
Система на знанията-Знанията са система от понятия за предметите и явленията,усвоени в резултат на възприятията,аналитико-синтетичното мислене,запомнянето и практическата дейност.Знанията могат да бъдат систематизирани и несистематизирани,теоретични и практически,обширни и тесни,дълбоки и повърхностни,гъвкави и шаблонни,трайни и нетрайни.
Система на способностите-Традиционно е разделянето на способностите на общи и специални.Общите способности могат да се класифицират според компонентите на съзнанието и познавателната система:способност за внимание,запомняне,за възприемане.за мислене,респективно разбиране на същественото в обектите на познанието и връзките между тях.Общите способности са присъщи на всички хора,но в различна степен.Общата способност за мислене-за адекватното отчленяване,сравняване
Абстрахиране-конкретизиране и обобщение,при което се разкриват съществените компоненти и зависимостите между тях при решаването на конкретни и абстрактни проблеми,се нарича интелект.Често той се определя като потенциално мислене,а мисленето-като интелект в действие.Основни качества на интелекта са широта,дълбочина,самостоятелност,живост и гъвкавост,усложливост.Специалните способности не са присъщи на всички хора.Те биват професионални,педагогически,организаторски,спортни,научни,музикални,литературни,художествени и т.н.За практическите нужди е удобно разделянето на способностите на познавателни и действени.Познавателните способности осигуряват възможността за разбиране на същността на явленията,а действените способности са различните сръчности и умения.
Система на характера-Характера е организирано единство от устойчиви свойства на личността,формирани при индивидуалното развитие чрез стабилизиране на волеви и емоционални процеси.При адаптацията тези черти се актуализират обратно във волеви актове и преживявания.Повечето психолози включват към характера и черти,които се определят от насочеността,от ценностните отношения на личността към действителността.По правилно е тези черти да се отнесът към структурата на аксиатиката-най-висшата и най-обхватната личностова система.Волеви черти на характера могат да бъдат категоризирани в три основни групи:1)активност-колебливост-пасивност;2)устойчивост-неустойчивост;3)самостоятелност-несамостоятелност.Съществуват и различни техни нюанси,отразени и в лексиката,например към групата активност се отнасят:предприемчивост,упоритост,трудолюбие,
нерешителност,непостоянство,безучастност,примирителност, към групата устойчивост-търпеливост,твърдост,прпряност,нетърпеливост,към групата самостоятелност-независимост,увереност,внушаемост и т.н.
Емоционалните черти на характера могат да бъдат групирани в две основни групи:стабилизирани настроения и стабилизирани афекти,които при адаптацията се актуализират обратно в настроения и афекти:1.Стабилизирани настроения и актуализиращи се в настроения;веселост,тъжност,топлота-студенина,злобност-добродушност и др.2.Стабилизирани афекти и актуализиращи се в афекти:плахост-безстрашие,смелост-малодушие,раздразнимост-спокойствие,обидчивост-необидчивост,стеснителност-нестеснителност и др.
Система на ценностнатана насоченост на личността и личностова защита(аксиатика)-Хората се отнасят към предметите и явленията като към ценности.Между човека и ценния предмет се установява ценностно отношение.Учението за ценностите се нарича аксиология и се разработва от философията,етиката,естетиката и дръги науки.Психичните ценностни отношения са аксиативна личностова система-аксиатика.Човекът оценява явленията и предметите от гледна точка на тяхната пригодност да удовлетворят неговите потребности.Затова ценностите се класифицират според потребностите и аналогично на тях различаваме материални и духовни,биологични и социални ценности.Ценност е не само това,което е налично,но и това,което трябва да се придобие,за което трябва да се борим.Трябва да се борим не само за придобиването на нови,но и за запазването на наличните,вече придобити,ценности.Личността отстоява своите ценности,като ги защитава и поради това в аксиатиката се включва и психологичната защита с нейните механизми.Всяка защита е защита именно на ценностите.Ценностните отношения имат свои кардинални форми:интереси,мнения,възгледи,убеждения идеали.Предметите и явленията към които са насочени интересите,за които се изказват мнения,възгледи и убеждения,които представляват върховна жизнена цел-идеали,са ценни придобити или желани предмети и явления.Те удовлетворяват значими потребности и поради това тяхното придобиване,запазва не и защита са свързани непрекъснато с възникване на съответните преживявания.Основните форми на аксиативните отношения трябва да бъдат подредени именно в горепосоченият възходящ йерархичен ред: интереси-мнения-възгледи-убеждения-идеали.Всички те предтсвляват движещи сили,мотиви на дейността.Идеалът е най-висшият личностов мотив и най-висшето психично явление.Личността защитава свойте интереси,мнения,възгледи,убеждения,идеали,защитава всъщност своята жизнена позиция,била тя активна или пасивна,защитава своята лична ценност-своето достойнство.Психологичната защита има редица типични механизми,срещащи се при ежедневните изяви на личността:изключване от съзнанието на пораждащите тревога и напрежение въздействия,прехвърляне на отговорността на други лица,рационално обосновяване на иразционално поведение,представяне на неприемливото като приемливо,пренасяне на енергиятаот по-недостъпно към по-достъпно,отричане на реалността т.е. неприемане на определени значими обстоятелства,агресия,осъществяването чрез стремеж да се избегне емоционално,волево или познавателно обременяване.В процеса на взаимодействие между хората се изработват стабилизирани иличностни черти,които са израз на оценъчното отношение към факти и дейности или са психологична защита на интереси,мнения,възгледи,убеждения,идеали.
Традиционната психология отнася тези черти обикновено към структурата на характера.Те могат да бъдат обозначени обобщено с термина манталитет ,който представлява " стил на мислене" на човека при взаимоотношенията му с обществото или с неговите членове.Манталитетните черти на личността съдържат не само стила на мислене на индивида ,но и оценката на обществото към този стил на мислене.Практиката ги дели обикновенно на добродетели и пороци.Термините,с които те се обозначават се, са многобройни.Затова ще се ограничим с посочването само на някои по-основни от тях:етичност-неетичност,възпитание-невъзпитание,отзивчивост-неотзивчивост,грижливост-небрежност,добросъвестност-недобросъвестност,искреност-несикреност,признателност-непризнателност,скромност-надменост,справедливост-несправедливост,
щедрост-скъперничество и т.н.
Личността и медицинската психология -В медицинската психология става дума преди всичко за личността на болния,чието определение в литературата е най-често в духа на Марксовото разбиране на болестта-проява на биопсихосоциалната същност на човешкия индивид,чийто живот е ограничен и стеснен от болестта.Медицинската психология разглежда характера на личността на болния,нейните защитни индивидуални и общи механизми,емоционално-моторната устойчивост на личността,нейните интереси и нагласи.Медицинската психология изучава способността на личноста на болния,нейните психологични възможности и резерви,с които тя разполага за противодействие на възникването и развитието на болестта.
Личността,нейното психично устройство,налага дълбок отпечатък върху възникването,протичането и изхода от заболяването.Мещо повече,при определени условия и някои форми на заболявания личността на болния може да реши в един или друг смисъл съдбата на болестта.Спред В.Н. Мясищев проблемът за личността е свързан с разбирането на болестта в различни насоки:
1) Болестно изменеие на личността в процеса на болестта
2) Деградация и разпад на личността в резултат на болестта
3) Патологично развитие на личността
4) Патологични реакции на личността спрямо редица обстоятелства на живота, в частност спрямо собствената болест
5) Роля на личността в етиологията и патогенезата на заболяването.
Съществуват не малко опити за съставяне на типологична класификация на личността за нуждите и задачите на медицинската психология.Сред тези опити внимание заслужава типологията на G.Destunis,съставяне според личностовата нагласа към болестта:
1. Страхуващи се от болестта личности.Те страдат повече от страха,отколкото от самото заболяване.Много са чуствителни към поведението на лекаря
2. Пренебрегващи болестта личности.За тях болестта е отклонение от предстоящите задачи.Може да се наблюда ва внезапно спадане на жизнените сили.
3. Безразлични към болестта личности.При тях по-голямо значение има ситуацията и поведението на околните
4. Търсещи болестта личности.Това е "бягство в болестта"-избягването на жизнените трудности посредством болестта.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Учение за личността и значението му за медицинската психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.