Умения за решаване на конфликти


Категория на документа: Психология


* Едно от първите неща, които може би трябва да променя, е моят подход.
* Не се хващай на примамката и не отмъщавай.
* Не започвай да се оправдаваш.
* Не заемай защитна позиция.
* Премини в позицията на активно слушане и остани в нея докато другата страна не се успокои.
* Използвай фрази като: "Това наистина те вбесява", "Виждам, че си много разстроен/а", "Чувстваш сякаш си на своя предел", "Правилно ли съм разбрал?", "Така че когато направя ... ти наистина се фрустрираш от мен? (Фрустрация - неприятно чувство, което се появява, когато нещо застане на пътя ни към достигането на желана цел - бел. Web.adm.).
Продължавай да отразяваш колкото можеш по-точно, докато другия/гата не успокои силните си емоции. Ако го правиш правилно, другият/гата ще обясни всичко с подробности. Когато взаимодействието продължава, "жегата" би трябвало да излезе от разговора.
№4: ПОДХОДЯЩА АСЕРТИВНОСТ*

(*асертивност - умение за отстояване на собствената личност, без да нараняваме другите)

Кога да използваме "Аз"-послания
Същността на Подходящата Асертивност е в това да си способен/а да заявиш своята позиция без да събуждаш защитите на другия човек. Тайната на успеха се крие в това да кажеш как ти възприемаш това, което става, а не какво другите трябва или не трябва да правят. "Аз виждам нещата така...", прикрепено към твоето асертивно послание ще помогне. Добре построеното "Аз"-послание може да направи дори повече.
Какво не е "Аз-послание"
Твоето "Аз-послание" не е средство да бъдеш учтив. То няма нищо общо с "мек" или "мил" начин на изразяване - нито пък с груб. Целта е посланието да бъде ясно.
То дава тема за разговор (отваря разговора), а не решение. "Аз-посланието" е по-често отваряне към подобрение, отколкото към влошаване на взаимоотношенията.
Ако очакваш твоето "Аз-послание" да донесе отговора и да оправи незабавно нещата, които не вървят както трябва - е възможно да имаш нереалистични очаквания.
Ако очакваш другия да откликне незабавно по начина, по който искаш - може да имаш нереалистични очаквания.
***
Това, което реалистично можеш да очакваш от едно "Аз-послание", изказано с добро намерение, е че:
* е много необичайно да причини някаква вреда;
* е стъпка в правилната посока;
* със сигурност ще промени сегашната ситуация по някакъв начин;
* може/ще те отвори за възможности, които досега може да не си видял/а.
Формулата на "Аз-посланието" е полезна, когато искаш да заявиш своята гледна точка. "Аз-посланието" казва как е от моята страна, как аз виждам нещата.
Можеш да загубиш прекомерно количество от мозъчната си енергия, спорейки как другия трябва или не трябва да реагира. Недей! Трябва да си сигурен/а, че не използваш език, който ще "възпламени" другия човек и е много вероятно да предизвика отрицателна реакция към теб, т.е. езикът трябва да е "чист".
Тъй като не знаеш предварително дали другия човек ще направи това, което искаш от него или не, чистото "Аз-послание" е изказано не за да принуди другите да оправят нещата, но за да заяви твоите нужди.
Използвай "Аз-послание", когато другия човек трябва да знае, че въпросът, който обсъждате, предизвиква силни чувства в теб. Другите често подценяват колко наранен/а, ядосан/а или раздразнен/а може да бъдеш, затова е полезно да кажеш какво точно се случва за теб. Не представяй ситуацията нито по-лоша, нито по-добра, твоето "Аз-послание" трябва да е "чисто".

Съдържание на "Аз-посланието":

1. Когато ти.... (извърши някакво действие)
2. Аз се почувствах... (твоите чувства и емоции, предизвикани от действието на другия човек)
3. И бих желал/а... (твоите нужди).
Понякога ситуацията може да не изглежда променена, но след чисто, ясно "Аз-послание" често се чувстваме различно, което само по себе си може да промени нещата.
Ето един пример:
Нан е разстроена, когато разбира, че нейният - вече възрастен - син, Томи, посетил града без да й се обади. По всичко личало, че те постепенно се отчуждавали и тя много се тревожела за това.
Нан не искала да се заяжда с него или да каже нещо, което би влошило нещата. Тя искала да го вижда, когато той идвал в града.
Когато след това говорили, вместо да приказва с онзи глас, с който се преструвала, че не е наранена, тя се подготвила с добре репетирано "Аз-послание". То било "ясно" и "чисто". Нан била много сигурна в себе си, че искала разговор, различен от всичките пъти, когато е подмятала за проблема без да го каже направо.
"Когато нямах възможност да те видя аз се почувствах наранена и това, което желая е да се срещаме когато посещаваш града".
Това казала тя. Томи незабавно реагирал - "ти винаги ми натякваш едно и също нещо". Но Нан имала ясни намерения - "Не, този път казах нещо различно. Аз просто ти казах как се чувствам".
За първи път, откакто са приказвали по този въпрос той наистина я чул. Последвал момент мълчание. След това, вместо да започне да се отбранява (както обикновено правел) Томи казал: "Ами всъщност аз се опитах да ти звънна няколко пъти, но никой не вдигна телефона".
Тя потвърдила, че наистина не си е била вкъщи. Почувствала се много по-добре и след това те провели най-хубавия си разговор от години.
***
Следващият път, когато някой крещи срещу теб и това не ти харесва, противопостави се на изкушението да напуснеш бързо (е, може би да затръшнеш врата зад себе си).
Противопостави се на изкушението да се развикаш за да спреш яростната атака и се заеми с твоя нарастващ гняв.
Време е за АСЕРТИВНОСТ. Поеми дълбоко въздух. Остани съсредоточен/а, твърдо стъпил/а на земята и настрой мозъка си на "Аз-послание". Започни да забъркваш рецептата с трите съставки:
* Когато... чух, че викаш срещу мен
* Се почувствах...унизен/а
* И ми се иска да...мога да обсъдя този въпрос с теб без да бъда наранен/а от разговора между нас.
Най-доброто "Аз-послание" е лишено от очаквания. То предава чисто, ясно послание за това как изглеждат нещата от моята страна и как бих желал/а те да бъдат.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Умения за решаване на конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.