Увод в психологията


Категория на документа: Психология


- Следващ етап е до наши дни. През този етап отново се връща идеята, че психологията е наука която трябва да се занимава с умствени процеси, с изучаването, как функционира съзнанието, как се приема, как се обработва, съхранява, използва информацията.Според повече съвременни изследователи психологията е наука, която изучава умствените процеси и самонаблюдаемото поведение. В това определение под поведение се разбира - всичко което прави организма. Движение, усмивка, плач, кашляне, изчервяване. Умствените процеси са вътрешен субективен опит, който получаваме чрез своето собсетвено поведение, усещане, въображение, емоции, възприятие и др. Друга характеристика за определението на съвременната психология - наука която се характеризира не толкова със събирането на факти ,колкото наука в рамките на която се задават въпроси и се търсят отговори. Обект на психологията са всички живи организми притежаващи нервна система. Предмет на психологията е субективното отражение от страна на живите организми ,които притежават нервна система породена от въздействието от външна или вътрешна среда. Това Субективно движение се изучава със специфични методи. Отражение - изменение на една система под въздействието на друга система. То може да бъде - химично, физично, физиологично, субективно. Единствено субективното притежава самостоятелна активност.
Видове ШКОЛИ

След като в края на 15в. Психологията се обособява като самостоятелна наука нейното развитие продължава в две основни направления.
1. Изграждане на психологически школи.
2. Проява и развитие на различни дялове в психологията.

Психологическите школи - това сагрупи учени споделящи определена теоритична ориентация и работещи над общи проблеми. В развитието на психологията се оформят 7-м психологически школи.

I. Структурализъм - според учените представители на тази школа , структурализма е наука която изучава съзнателния независим от индивида опит. Основни представители на школата - Вилхелм Вунд (1832-1920г.); Едуард Титченер (1867-1927г.) американец; Херман Ебинхаус (1850-1909г.); Освалд Кюлпе (1862-1915г.)

II. Функционализъм - психологията е наука която изучава ролята на разума за адаптиране към обкражаващата среда. Основни представители на тази школа са - Уилям Джеимс (1842-1910г.); Джеимс Маккин Кеттел (1860-1944г.); Роберт Вудворте (1869-1962г.); Стенли Хол (1844-1924г.)

III. Бихевиоризъм - според представителите на тази школа , психологията е наука на поведението изследваща само поведенчески актове които могат да бъдат описани обективно.Основни представители на тази школа са - Джон Уотсън (1878-1958г.); Фредерик Скинер(1904-1990г.); Едуард Чейс Толмен (1876-1959г.); Алберт Бандура(1900-1985г.)

IV. Гещалдпсихология - (гещалт- образ цялостност). Основен предмет на психологията според тази школа е възприятието и създаването на общ модел. Основен принцип към който се придържат учените. Обединяването на психологическите моменти създава ново качество ,което не се свежда до своиствата на отделните елементи. Основни представители на тази школа са - Макс Вертхайнер (1870-1943г.); Курт Кофка ; Волфганг Кьоер (1887-1967г.); Курт Левинт (1890-1947г.);

V. Психоанализа - това е учение разработено от Зигмунд Фройд(1856-1939г.), което привлича интересите на група изследователи сформиращи психоаналитичната школа. Според тези изследователи психологията изучава безсъзнателното и неговата връзка с съзнателното в психиката на човека. Карл Густав Юнг (1875-1961г.); Алфред Адлер (1870-1937г.); Анна Фройд (1895-1932г.); Ерик Ериксън (1902-1994г.).

VI. Хуманистична психология - според учените в тази школа основен предмет в психологията е личността като уникална цялостна система. Във връзка с това те подчертават изключителното на изучаването на съзнателния опит на човека. Основоположници на тази школа са - Ейбрахим Маслоу (1908-1970г.); Карл Роджерс (1902-1987г.)

VII. Когнитивна психология - Според учените от тази школа основно внимание следва да обръщат на изучаването на процеса на знание , на това как жизнените преживявания на човека се обработват активно от неговия разум. Основни представители са - Джордж Милър (1920г.); Улрик Нейсер (1928г.).
История на развитието на психологическите школи
1. Структурализъм - от 1875 г. до 1900г. - Херманд Е. ; Освалд К. ; Едуард Т. ; Вилхелм В.
2. Функционализъм - от 1900 г. до 1930г. - Уилям Д. ; Робърт В.; Стенли Х.;
3. Психоанализа - от 1910 г. до 1975 г. - Карл Г.; Алфред А..; Анна Ф.; Ерик Е.; Зигмунд Ф.
4. Бихевиоризъм - от 1916г. до 2000г. - Джон У.; Фредерик С.; Едуардс Т.; Алберд Б.;
5. Гещалдпсихологията - от 1925г. до 1950г. - Макс В.; Курт К.; Волвганг К.; Курт Л.;
6. Хуманистична - от 1950г. до 2000г. - Ейбрахам М.; Карл Р.;
7. Когнитивна - от 1975г. до 2000г. - Джордж М.; Улрик Н.;
Психология на знанието - когнитивна психология - усещане, възприятие, представа, въображение, реч. Други дялове с фундаментален характер са :

1. Социялна психология - конформност - тенденцията на човек да се повлиява от чуждото поведение; нонконформнист - неповлияващ от чуждото мнение.

2. Медицинска психология - отклонение от нормата на психическо отношение на човека и тяното коригиране.

3. Експериментална психология - основни принципи на психологическото изследване. Приложни дялове - дялове на психологията ,които са възникнали въз основа на експериментално установени факти и закономерности, получени при решаването на различни практически проблеми. Прмери: педагогическа психология - в нея се изучават основните закономерности на обучението и възпитание на децата, които са в разултат от специфични педагогически методи за развитие и обучение на децата.

4. Психология на труда - този дял се появява през 60-те години в отговор на потребностите на ръководителите в различни сфери на производство по отношение, на това какви качества трябва да имат хората за да могат успешно да прилагат своята трудова професия.

Видове трудова психология - Инженерна (изучава се човек-машина); Спортна (качествата на личноста за колективните и индивидуалните спортове); Юридическа (Поведението на човека за спазване на закони)

5. Психодиагностика - дял в който се създават специфични методи за изследване на психичното.

6. Психотерапия - дял в които се развиват подплодии за корекции на психиката.

7. Психологическо консултиране - методи за решаване на проблеми в семеиството, училище, трудова деиност и т.н.

Общото между психолозите представители на различни сшколи работещи над общи проблеми. Научното познание е резултат от критичното мислене изследователския скептицизъм на мислене.
Критическото мислене означава, че психолозите притежават нагласата да изледват и проверяват основни понятия на науката, да проникват в скритите ценности, мисли, чувства, да оценяват очевидното и аргументиране, да правят заключения. Изследователския скептицизъм се проверява в стремежа на психолозите да получават отговор на два въпроса - Какво мислите за това? От каде знаете това? Психолозите търсят научното доказателство за фактите.
Основни въпроси на психологията



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Увод в психологията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.