Власт, влияние и авторитет в организациите


Категория на документа: Психология


2.Власт, авторитет, влияние
Функционирането на организацията се нуждае от организираност т. е. от динамична подреденост на изпълняваните от нея дейности и на притежаваните от нея ресурси. Тази организираност се постига от управлението на организацията посредством влacттa. Или властта се характеризира с отношения в динамика, изменящи се само във времето, но променящи и ситуацията, и хората в организацията.
Властта често се отъждествява с понятието авторитет. Такъв подход не е правилен. Дискусията, която се води по същността на тези понятия, засяга сходството и различията между понятията власт и авторитет. В последните години се постигна определено общо съгласие за това, че властта е право, което човек притежава вследствие на служебното положение, който той заема в организационната структура. Властта, ако се разглежда от тази гледна точка, има извънличностен характер и няма нищо общо с конкретния човек, заемащ това положение. Обратно, авторитетът в голяма степен е персонифициран и има отношение към умението на човека да постигне изпълнение на задачите чрез оказване на влияние върху други хора. Или авторитетът е пряк резултат от въздействието на личността на човека.
Авторитетът е власт, възникнала на формална основа, като дадена някому и възприемана от подчинените като нещо, с което те са съгласни и го смятат за правилно. Мнозина имат власт, малцина авторитет. Власт без авторитет е химера.
Проблемът за властта и авторитета основателно предизвиква значителен интерес сред специалистите и има твърде важно значение. Познати са случаи, когато високопоставен мениджъри, облечени с всички права, които съпътстват длъжността им в йерархията на изпълнителната власт на организацията имат малък авторите или способност да влияят на другите. Но има и много хора, които без да имат формалното право да въздействат върху другите са изключително силно влияещи.
Следователно авторитет - това е способност за въздействие върху другите хора. Налице е сила, мощ. За разлика от властта, обаче авторитета е легитимен и целите винаги са общи.
Влиянието - също може да се определи като способност да се промени поведението на другите хора, но то е по-слабо и по-малко надеждно.
Влиянието се основава на следните фактори: когато лицето върху което се влияе е убедено, че ще бъде наградено или ще избегне наказанието; това е поведение на съгласие, на сервилност; когато лицето се идентифицира с източника на влияние; когато лицето, върху което се влияе споделя дейностите на източника на влияние.

3. Източници на власт
В една организация не всички длъжности и произтичащите от тях дейности имат еднакво значение. Онези единици на организацията, които са отговорни за постигането на най-важните задачи и дейности на организацията, ще имат най- голямо влияние в нея. Обемът на властта, която всеки неин носител притежава, произлиза от важността на осъществяваната от него дейност. В този смисъл може да се каже, че властта е структурно детерминирана. Тя се влияе от способността на участниците в организацията да разширяват своите основи на властта и да убедят другите в нейната необходимост и ценност.
Основа на властта се нарича онова, откъдето тя произлиза, а източникът на властта е това, чрез което дадената основа се използва.
Преминавайки от общото към конкретното, Джефри Пфефер (професор по организационно поведение ) откроява следните източници на власт: право на власт, власт на примера, власт на информацията, потребност от власт.
Мениджърите, които заемат едни и същи длъжности, имат равни права. Обаче всеки от тях използва даденото му право в рамките на своите способности. Често се получава така, че сякаш всеки мениджър притежава различно право на власт. В много случаи даденият източник на власт може да бъде единствен, особено ако организацията е в процес на създаване. Подчинените изпълняват важна роля във формирането на практиката на приложение на дадения вид власт. Тук много е важно да се получи от тях признанието на правото на власт, което е тясно свързано с използването на другите източници на власт. Правото на власт, за разлика от останалите източници, има ясно очертани граници на нейното приложение в рамките на предоставените на мениджърите права и отговорности.
Властта на примера е свързана със способностите на мениджъра за влияние върху поведението на подчинените си в резултат на своята привлекателност и обаяние. Властта на примера се формира главно върху подражанието в много насоки на мениджъра от страна на подчинените му. Колкото повече ръководителят е идеал за тях, толкова повече го уважават, подкрепяйки по такъв начин неговата личностна основа на властта.
Властта на информацията се основава на възможността за достъп до нужната и важна информация, тъй като тя служи като база за осъществяване на ефективни решения. По такъв начин притежателите на необходимата информация са способни да вземат оптимални решения, тъй като имат специфичен вид власт. Положението на счетоводителя в организацията не отразява точния обем на неговата власт. Счетоводителите нямат твърде силна власт, но действителната им власт се заключава в това, че те имат достъп и контролират важна информация. Това важи и за редица други специалисти в управленския апарат на организацията. Онези от тях, които координират информационните потоци и контролират комуникационната мрежа, притежават повече власт от формално предоставената за тяхната длъжност.
Потребността от власт е убедително разкрита в мотивационната теория на Дейвид Мак Клепънд. Според него потребността от власт се изразява в желанието на дадена личност да има влияние над хората. Даденият източник на власт се проявява в следното: точни действия, оказване на помощ и даване на консултации (съвет), а също и чрез контрола, предизвикване на емоции у другите; поддържане и издигане на репутацията. Изследванията на Дейвид Мак Клелънд и на неговите колеги показва, че най-ефективните ръководители на организациите притежават следните качества: използват своята власт за постигане на стоящите пред организацията задачи; практикуват стил на съучастие или наставничество във взаимоотношенията с подчинените; не се стремят към тясно сближаване с останалите.
В групата, съставляваща организационната основа на властта, като източници на властта влизат: вземането на решения, власт над ресурсите и власт на връзките.

Вземането на решение като източник на власт се проявява в определена степен, доколкото носителят на тази власт може да влияе върху конкретно решение в протежение на целия процес на неговото вземане. Затова този източник на власт не е свързан само с онзи, който взема окончателното решение. Съвременната управленска практика се характеризира главно с групови решения, тъй като в тяхната подготовка вземане и изпълнение участва повече от един човек.
За своето нормално функциониране организацията се нуждае от различни ресурси: суровини и материали, човешки ресурси, парични средства, оборудване, инструменти и други. Някои от тази ресурси могат да имат ключово значение за осъществяване на операциите на организацията, други се придобиват по-трудно в сравнение с останалите. Очевидна е важността от осигуряване на необходимото количество от определен вид ресурс. Разпределението на ресурсите образува източник на власт. В организацията обикновено потокът на разпределение на ресурсите има насоченост отгоре надолу. Така се постига съответствие между поставените задачи и необходимите за тяхното изпълнение ресурси. Обособяването на йерархични равнища в организацията дава възможност на висшите ешелони на властта да контролират ограничените във всеки момент ресурси и по този начин да засилват още повече своето право на власт.
Властта на връзките се базира на способността на даден индивид да въздейства на други хора чрез възприетите от тях асоциация на този индивид с влиятелни хора както в организацията, така и извън нея. При. това става дума не за съществуването на реални връзки у конкретния индивид, а за формирането на представи за тяхното наличие от онези, на които се оказва влияние. За това дадената връзка, възприета от хората, прибавя на човека по-голяма влиятелност сред останалите.
4.Видове власт
Социалните психолози Френч и Рейвън в класическо изследване (1954) развили схема за източници на властта, чрез която да анализират как действа властта в определени взаимоотношения. Според Френч и Рейвън властта се различава от влиянието по следния начин: властта е ситуацията, която поддържа дадени взаимоотношения А- В, като даден опит на А за повлияване върху В, прави замислената от А промяна на В по-вероятна. Тук властта е фундаментално относителна - зависи от определени разбирания, които А и В прилагат в своите взаимоотношения и изисква от В да разпознае качество у А, което би мотивирало В да се промени по желания от А начин. Задължително трябва да обърнем внимание на принципа или комбинация от принципи на властта подходящи за взаимоотношението, за да се постигне желания резултат.
Под "основа на властта" авторите имат предвид отношението между този, който влияе и този, на когото се влияе, което отношение е и източник на тази власт.
Феноменът власт и влияние, както отбелязват Френч и Рейвън включва двустранна връзка (отношения) между двама агенти, които могат да се разглеждат от 2 гледни точки:
- Какво детерминира (определя) поведението на агента, който упражнява властта.
- Какво определя реакциите на получателя на това поведение.
Френч и Рейвън се придържат към втората гледна точка и формулират основите на властта от позициите на личността, върху която се упражнява власт. В изследването, Френч и Рейвън дефинират 5 основи на властта. По-късно през 1992г. Рейвън добавя още една основа на властта.
И така, шестте основи на властта според Френч и Рейвън са:
* Власт, която се основава на възнаграждения - влиянието се основа на осигуряването или на обещание за осигуряване от А на Б.
Основава се на възможността за контрола и разпределението на ценни за подчинените организационни ресурси и възнаграждения. Нея човек получава, контролирайки ресурси, ценни за останалите - заплата, придвижване в кариерата, назначения, статус, похвала, признание. Лидерът обаче винаги трябва да си дава сметка за това, какво другите смятат за ценност. Ако наградата не се цени от потенциалния получател, тази форма на власт е неефективна.
* Власт, която се основа на принуда - влиянието се основава на въздействието на А върху Б чрез наказание или заплаха за наказание.
Основава се на използването на наказания, санкции и принуди. Когато някой контролира основните човешки потребности, той притежава такава власт. Мениджърите могат да намалят заплатите, да лишат от отпуска - следователно те имат принудителна власт. Тази власт е по-неуловима, може да не се вижда, но да оказва съществено влияние(пример: критики, лишаване от закрила, приятелство, емоционална подкрепа). Този вид власт е очаквана, необходима и желана от подчинените. Когато не се прилагат санкции, ефективността на организацията намалява.
За да бъде ефективна тази власт, не е задължително да бъде използвана. В повечето случаи е достатъчно самото й съществуване, или по-точно убеждението за това. Доста изследователи посочват, че наказанията са ефективни, ако се прилагат, както трябва. Използването на тази власт изисква добра способност за социална оценка. Независимо от потенциално отрицателните ефекти, тя се среща в много организации, но най-вече там, където работата е рутина, трябва да се спазват срокове за изпълнение и не се изисква творчество.
* Власт, която се основава на закона (легитимна власт) - влиянието се основава на правото или пълномощията на А да изисква от Б. Тази власт се опира на 3 неща:
o На културните ценности. Тук се включват такива неща като възраст, интелигентност, класова принадлежност, физически характеристики и други. В някои култури например на по-възрастните хора се дадени правата да предписват поведението на по-младите.
o На възприемането на социалните структури. Ако Б възприема като право социалната структура на неговата група и организация и особено йерархията на длъжностите, то той ще възприема законната власт на А, който заема по-висока длъжност в йерархията. По такъв начин законната власт в една формална група или организация е отношение предимно между длъжностите, отколкото между отделните личности.
o На упълномощаването на законов представител. Влияещият А може да бъде разглеждан като законов при предписване на поведение на Б, ако преди това са му дадени такива права от законов представител, на когото А е подчинен. По такъв начин началникът на даден отдел ще се подчинява на своя вицепрезидент в сготвената област, защото тази власт ще е определена от президента.
* Референтна власт - основава се на самоидентификацията на Б с А. Б подражава на А и развива качества, които наблюдава в А. Това е власт на примера на харизматичното влияние на А върху Б.
За референтна власт може да се говори тогава, когато дадени лица попадат под влиянието на друго лице по силата на неговите особени лични качества. Обаянието на това лице, или тяхната харизма, се явява основата на референтната власт. Ръководителите, които познават силата на референтната власт не пропускат да упражняват този вид власт. Изследванията сочат, че тя се приема като по-естествена. Бих прибавила, че повечето хора обичат този вид власт защото е по-ненатрапчива, но същевременно носи повече ползи за крайните резултати в работата. Защо се получава така? Отговорът е даден от изследователите на властта, които казват, че референтната власт е власт на основата на харизмата. Тя е резулат от присъщи на ръководителя лични качества или стил на поведение."Харизма" е термин, който се използва за описание на притегателните черти на този, който влияе на другия. Някои лица притежават обаяние, или харизма, но това е вродено, а не придобито качество.
Властта на примера, харизматичното влияние, която Дж. Френч и Б. Рейвън наричат референтна власт, се определя с това, че един изпълнител се отъждествява със своя ръководител (лидер). Другата причина за развитието на референтна власт според двамата изследователи е потребността на самия изпълнител да бъде лоялен, признателен и уважителен. Някои служители имат по-силно неудовлетворена потребност от лоялност, признателност и уважителност, в сравнение със свои колеги и това безспорно ги прави по-поддаващи се на референтна власт. Те се стараят да подражават на своя ръководител, както и да развиват качества, които наблюдават в него и които им допадат. Разбира се това поведение може да придобие и екстремни, в същото време неприятни за околните ефекти.
* Експертна власт - основава се на разбирането на А, че Б притежава някакви специални знания или способности, без които А не може да взема компетентни решения.
Експертната власт, или както още я наричат "власт, основаваща се на експертни знания", зависи от вярата на другите, че това лице притежава необходимите знания, с помощта на които ще се разрешат и техните проблеми. Това представлява всъщност един неформален авторитет. Експертната власт съществува до този момент, до който могат да се ползват знанията на някого, които другите не притежават.
Притежаването на експертни знания все още не означава, че притежателят им разполага с експертна власт. Останалите трябва да я признаят и да го възприемат като достоверен източник на информация и съвети. В краткосрочен аспект възприетата експертиза е по-важна от реалната, но с времето нещата си идват на мястото. От друга страна, специализираните знания или умения ще останат източник на власт дотогава, докато се нуждаят от нея, т.е. тази власт е относителна. Човек е авторитет, докато знае повече в дадена ситуация. Появи ли се обаче друг, който го превъзхожда, той губи част от властта си, ако не цялата. Информационна власт - това е власт, произтичаща от контрола върху информацията. Според информационният поток всичко е информация.Който притежава и контролира информационните процеси, той ще има най-голяма власт.
Разгледаните източници на власт не работят непременно независимо един от друг. Лидерът може да разполага с различни типове власт, които да упражнява. Ефективните лидери си служат със смесица от различни типове. От друга страна, използването на един източник на власт може да повлияе на силата на други. Човек може да получи по-голяма законна власт, като го назначат на по-висока длъжност, и да използва повече властта на възнагражденията. Но ако предпочита властта на принуждението, той ще загуби част от референтната си власт. На практика начинът на употреба на един тип власт може да намали или увеличи ефективността на власт от друг тип.

5.Пълномощия и тяхното делегиране в организацията
Делегирането е акт, посредством който човек или група хора, притежаващи власт, прехвърлят част от тази власт на свои подчинен или група подчинени. То е необходимо за повишаване ефективността на управлението във всяка една организация.
Делегирането е процес, при който ръководителят възлага част от своята власт на подчинените си. Когато възлага задачи на свой подчинен, ръководителят му дава и необходимата власт, за да бъде изпълнена задачата. То не е начин да се избяга от отговорност, а форма на разделение на управленския труд, която позволява да се повиши неговата ефективност.
Делегирането е начин за разпределение на властта в организацията. То освобождава ръководителя да използва своето време и сили за дейности от по-висок приоритет. Това обаче, не го освобождава от отговорност за действията и решенията на неговите подчинени. Делегирането е процес, който се използва от ръководителите, за да се предава властта към позиции, които се намират под тях в йерархията. В някои организации се осъществява делегиране до възможно най-ниското йерархично ниво, за да се постигне необходимата гъвкавост и се приспособи организацията към настъпващите вътрешни или външни промени. То е начин да се изпълняват управленски дейности със съдействието на други служители. При него властта преминава от едно ниво в организацията към друго, по-ниско и с това се разширява кръга на хората, вземащи решения, относно политиката на организацията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Власт, влияние и авторитет в организациите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.