Въпросници за психологично изследване на личността


Категория на документа: Психология


2. Скала на лъжата (скала Л). Тя измерва степента, в която опитното лице се стреми да представи себе си в по-благоприятна светлина. При високи стойности по тази скала, останалите скали са неизползваеми; и в тези случаи в тези случаи действителният профил е по-висок от получения. Високи стойности могат да се получат и при добросъвестно попълване на теста при личности, както и при хора с ригидност на мисленето. Повишаването на скала Л се съпровожда често от повишаване и на скалите на хистерията, параноята и психопатията.

3. Скала на валидност (скала В). Тя е съставена от твърдения, при преценката на които в групата на нормалните лица съществува значително единомислие, т.е. твърденията от тази скала отразяват общоприетия начин на мислене, духа на конвенционалност във възгледи и разбирания в определена социална среда. Високите стойности по тази скала свидетелствуват за повърхностно отношение към теста, за невнимателно прочитане и неточно осмисляне и разбиране на твърденията. Относително високи стойности могат да се срещнат и при твърде образовани, но неконвенционално, оригинално и свободно мислещи хора. Сурова стойност над 20 точки се среща при симуланти, както и при пациенти в състояние на обърканост и при слабоумие. При висока скала В, чрез разпитване на опитното лице и проверяване на отговорите на част от твърденията може да се изясни причината за това.

4. Скала на корекция (скала К). Тя отразява също нагласата на опитното лице към опита, но в друг аспект. Високите стойности по тази скала свидетедстват за поведение на защита по отношение психични недостатъци (дефекти), до съзнателното изопачаване на отговорите с цел да се направи "нормално" впечатление) Обратно, по-ниските стойности по скалата показват, че изследваният е прекалено откровен и склонен към самокритика и признаване на симптоми, даже ако те имат минимална изразеност. Ниската стойност може обаче да е резултат и на преднамерен опит да се направи лошо впечатление, т.е. за агравиране и симулиране на болестни оплаквания. Лицата с висока скала К обикновено говорят сдържано и предпазливо за себе си. Скала К е в негативна корелация със скалата на социалната интроверзия и позитивна със скалата на хипоманията. Стойностите по скала К се използват главно като статистичен фактор за корекция с оглед подобряване на различителната острота на някои от личностовите скали на теста и по-специално на скалите на психастенията, шизоидията, хипохондрията, психопатията и хипоманията; приема се, че скала К изразява степента на подтискане, различно застъпено при личностови структури; корекцията се извършва, като към получените сурови стойности по скали Пт, Ш, Хд, Пп и Ма се прибавят съответни относителни дялове от К.

Клиничните скали, образуващи клиничния профил са десет. Те носят названията на клиничните групи пациенти с определена психопатологична или личностово-психологична характеристика, при чието изследване са обособени. Всяка скала има свой буквен и цифров профилен код според подреждането на скалите в клиничния профил. При кодово представяне на резултата от теста се предпочитат цифровите кодови знаци поради неудобството от използването на психиатрична терминология и отрицателния психологичен ефект от него при неклинични (пък и при клинични) изследвания.

Скала 1: Хипохондрия (Х х).

Свързва се с изострено внимание и интереси към състоянието на телесните функции и неоснователни безпокойства за здравето. Лицата от тази група се оплакват от болки и разстройства, които могат да бъдат трудно идентифицирани и за които не може да се намери никаква органична основа. Те са склонни да надценяват телесните си оплаквания, търсейки съчувствие от другите. Често това са песимистични натури, навъсени, кисели, плачливи, или цинични, които странствуват от лекар на лекар, оспорвайки лекарската компетентност и способности. Изглежда, че те не желаят подобрение на състоянието си и са твърде скептични в това отношение, макар че в сравнение хистеричните са по-малко склонни да разрешават с помощта на болестните симптоми трудните си житейски ситуации и конфликти. Те не показват резки колебания на настроението и не са нито депресивно подтиснати, нито оптимистично приповдигнати. Ниски стойности на скала Хх се срещат при лица, склонни да игнорират телесните си оплаквания, при подрастващите и при вьзрастни, подчертано самоуверени и независими.

Скала 2: Депресия (Д).

Измерва силата на различни депресивни синдроми. Създадена е въз основа проучването на болни с реактивна и ендогенна депресия. Високите стойности, по скала Д говорят за емоционална подтиснатост и чувство малоценност, за неспособност да се погледне оптимистично на бъдещето. Скалата се основава не само на симптомите на явната депресия, но и на т.нар. усмихваща се депресия, на подпраговите или на скритите й прояви, проникващи в мирогледните и ценностните преценки. Високото Д, освен това често е свързано със своеобразна характерова структура: себенеувереност, интроверзна нагласа, склонност към прекалени безпокойства. Повишената втора скала успоредно с повишаване скалите на хипохондрията и хистерията образува т.нар. невротична триада, характерна за невротично болните. Екстремно ниски стойности по скала Д са редки; те говорят за липса на депресивни настроения, за склонност към весело настроение и ентусиазъм. Интерпретацията зависи до голяма степен от останалите особености на клиничния профил.

Скала 3: Хистерия (Х и).

Обхваща пъстър кръг от симптоми, характерни за хистерията - вегетативни и вегетативно-висцерални разстройства, псевдоневрологични прояви, пристъпи на слабост, безсъзнание или гърчове. Явните хистерични симптоми възникват често в пряка връзка със стремежа на болния да се отклони по този път от чакащи своето решение проблеми. В известни случаи може да има и действителни соматични оплаквания. Като личности боледуващите от хистерия са относително по-незрели, имат често семейни конфликти или трудности в придобиването на автортет, склонни са да се надценяват, но се характеризират заедно с това с живост, богато въображение, по-широк кръг интереси и добра социална свързаност. По тази причина високото Хи при едновременно покачване на психотичните скали, когато то е толкова високо, колкото и последните, се счита за прогностично благоприятен "защитен" фактор, тъй като Хи-факторът предполага определена сила на Аз-а и интерес към социалните групи, каквито липсват при психозата. .

Скала 4: Психопатия (асоциална) (П п.).

В англо-американската психиатрия понятието психопатия е по-тясно по обхват от това в европейската и по-специално в немската психиатрия. То включва клинични прояви, които са присъщи на определени психопатни разновидности, а именно на асоциалната и антисоциалната психопатия и отчасти на неудържимите, възбудими и търсещи признание психопати. Затова в названието на скалата е добавено определението "асоциална". Тази скала измерва степента на социалната дезадаптираност на личността. Най-честите отклонения на поведението от социалните норми са склонността към лъжи, кражби, алкохолизъм, наркотици и неморално сексуално поведение. Високи стойности по скала Пп са свойствени на личности с определена характерова структура - безразсъдни, лекомислени, ексцентрични, самовлюбени, дискомформни, докато ниски стойности се намират особено често при лицата, отличаващи се с конвенционалност и ригидност, както и с ограниченост на интересите. Често първото впечатление от лицата с високо Пп е приятно - те са открити, топли, контактни, свободни в маниерите си, интелигентни и обиграни, но неустояващи на обещанията си, поради което лесно стигат до конфликти и биват отхвърляни от групата. Особено неприятно е съчетанието на високо Пп с високо Па, което се среща при личности с тежко, агресивно и отблъскващо поведение.

Скала 5: Интереси (М ж).

Означава се още като скала, измерваща насочеността на интересите в пропорцията мъжественост - женственост. И при двата пола повишаването на стойностите по скала Мж означава отклоняване на интересите в насока на интересите на другия пол. Тази скала е създадена чрез сравняване резултатите от ММРI при мъжествени и женствени мъже, както и от сравняването на резултатите при мъжете и жените помежду им. При мъжете високата Мж-скала говори за женственост на интересите, но само на базата на този признак не може да се диагностицира хомосексуалност, ако няма други опорни точки за това. При жените, високите стойности по скала Мж имат само характерологично значение. Стойностите по пета скала могат да имат известна стойност при избора на професия. При мъжете се установяват позитивни корелации между повишаването на скалата и наличността на естетични и философски интереси. Жените с високо Мж се отличават със самоуверено, спонтанно, свободно, доминиращо и агресивно поведение. При ниски стойности по скалата жените са подчертано отстъпчиви, меки, колебливи, зависими, склонни да се оплакват и да търсят съчувствие. При мъжете ниските стойности са свързани обикновено с доминантно преживявана мъжественост.

Скала 6: Параноя (П а).

Като изходна целева група при съставянето на тази скала е използвана група болни, характеризиращи се с мнителност, свръхчувствителност и идеи за преследване със или без експанзивна самооценка. В диагностично отношение се е касаело за болни от параноя, параноидна шизофрения и други параноидни състояния. Лица с повишени стойности по скала Па, издаващи свръхмерна параноидна подозрителност, се срещат често. Между тях има немалко гранични случаи, които умеят да се владеят и декомпенсират със свадливост и отмъстителни действия само при специални обстоятелства. Скалата се счита за твърде надеждна и при стойности над 70-80 Т възниква сериозно подозрение за психоза. Слабо повишаване на скалата се среща при капризност, чувствителност, раздразнителност, педантичност и своенравност.

Скала 7: Психастения (Пт).

Измерва сходството на изследваните лица с група психиатрични пациенти, страдащи от фобии и натрапливо поведение. Натрапливото поведение може да се прояви в натрапливи действия или в натрапливи мисли. Фобиите включват всички форми на неоснователен страх от обекти или ситуации, както и свръхмерния страх при разбираеми заплахи. Много хора имат подобни прояви в лека степен, без да са абнормни - напр. по-слаби форми на фобия, като страха от змии или от паяци, натрапливото броене на подредени в редица обекти, повторното проверяване, дали вратата е заключена и пр. Често психастенните тенденции могат да се проявят под формата на лека депресия, в свръхмерните безпокойства, в липсата на доверие или в инсуфициентност на концентрацията, нерешителност и себенеувереност. Подобно на скала Па, Т-стойности над 80 и повече са указание за болестна степен на изразеност на психастенните явления.

Скала 8: Шизоидия (Ш).

Скалата е създадена чрез сравняване на резултатите при група болни от шизофрения с тези на контролната група. Обаче понятието шизофрения в американската психиатрия е значително по-широко, като включва в себе си и това, което класическата психиатрия означава като шизоидна психопатия или шизоидни личности. От друга страна, скалата обхваща само 60% от случаите, диагностицирани като шизофрении най-вероятно поради хетерогенността на тази нозологична група. По тази причина определянето съдържанието на скалата е недостатъчно ясно и еднозначно. Лицата с висока. Ш скала се характеризират със странен, необичаен начин на мислене и поведение; техните афективнн и поведенчески реакции са трудно разбираеми и непредсказуеми. Болните, диагностицирани като шизофрении, имат най-често стойности между 80 и 90 Т. По-високи стойности могат да се наблюдават и при някои невротично болни. Лицата с леко покачване на скала Ш се чувстват отчуждени, неразбрани; те имат лоши способности за контакт и проявяват склонност към аутистична мечтателност и изолиране. При младежи скалата е често леко повишена. Тя показва значително изразена позитивна интеркорелация (r=0,84) със скалата на психастенията.

Скала 9: Хипомания (М а).

Тя измерва онзи личностов фактор, който е присъщ на лицата с явна свръхпродуктивност на мисленето и действията. Както е известно, с термина хипомания означаваме по-слабите маниакални състояния. Те са трудно разграничими от някои психично здрави, които са особено амбициозни, дейни и изпълнени с планове. Редица твърдения от тази скала не са нищо повече от просто акцентиране на нормални начини на реагиране. Повечето трудности на хипоманийния човек произтичат от неговата прекалена предприемчивост; той е активен, ентусиазиран, склонен към реформи и към дела с голям размах, но неустойчив, неспокоен, лесно избухлив и конфликтен. Скалата обхваща приблизително около 60% от случаите, диагностицирани като хипомания; при останалите 40% се установяват стойности между 60 и 70 Т. Общо взето, лицата с повишена Ма скала са активни, сърдечни, склонни към въодушевление, но заедно с това лесно разстройващи се, обидчиви, гневливи, неовладими, избухливи; те имат трудности в учението поради бърза смяна на интересите и неиздръжливост. При младежите Ма е често повишено едновременно с Пп. Ниски стойности по скала Ма се намират при апатични личности, без подем, с недостиг на подтиците, на които въпреки добрите способности липсва инициатива (особено при Пп около 40).

Скала 10: Социална интроверзия - екстроверзия (С и).

Нулевата скала измерва тенденцията за отвръщане от социални контакти. Тя не е клинична скала в тесен смисъл на думата. Не показва различия, свързани с пола, поради което използва едни и същи Т стойности при мъжете и при жените. Съставена е чрез сравняване на резултатите от теста при група студентки, участвуващи малко в студентски или други, несвързани пряко с учебната материя дейности и начинания; като контролна група е използвана група от студентки с много интереси и задължения извън преките учебни занимания.

Gough, Harris и Black (1953) дават следната кратка схема за интерпретация на резултата при леки покачвания на скалите при нормални лица, свидетелствуващи за определени личностови особености:

Високо К



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въпросници за психологично изследване на личността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.