Вътрешнопредметни вразки в системата на обучение по български език и литература (1-4 клас)


Категория на документа: Психология


ТЕМА -20-Вътрешнопредметни вразки в системата на обучение по български език и литература (1-4 клас)

Осигуряванена по-плътна вътрешна интегрираност и кохерентност научебния предмет с оглед на по-надеждното обезпечаване на ефективността на ученето на литературата (доколкото то е повече формиране на гъвкави и диференцирани когнитивни структури и конструиране на значения , отколкото"складиране" на изолирани факти). Следването на този принцип се изразява в усилване на възможностите не само за междупредметни , но и за вътрешнопредметни връзки- както между езика и литературата , така и между отделните митологични , фолклорни , литературни текстове, между фигурите на езика и изграждания втекста " образ на света / човека"...Стремежът е културите , направленията , творбите да не изглеждат само паралелни или следващи едно след друго във времето ,но и да " говорят " помежду си , да бъдат въведени в " сюжети", в" сценарии"/ фреймове .Например:- знания за различнитенаправления
в литературата се усвояват не само чрез капсулирани в себе си определителни описания, коитоне знаят едно за друго, не се четат помежду си, но най -вече чрез
съпоставка помежду им: по какво символизмът ( неговият образ на света ) се отличава от романтизма , еспресионизмът - от символизма и под .; - изучаването на творби от Хр.Смирненски ,Гео Милев, А. Далчев, Е. Багряна е фокусирано колкото върху спецификите на индивидуалните творчески " почерци ", толкова и върху проявленията в тях на типичните за следвоенния модернизъм поетологични черти ; - изучаването на литературните текстове разчита на диалозите между тях : " Бай Ганьо " като" пре -прочитащ "Епопея на забравените ", " На нивата " като " пре - прочит " на " Хаджи Димитър "...

Методически възможности на междупредметните връзки
В нашето училище е приета предметната учебна система. Системността и взаимната връзка между дисциплините се спазва при излагане учебното съдържание и при подреждането на предметите в учебния план.
По този начин знанията, изучени по един предмет служат като предпоставка за успешното усвояване на знанията по друг предмет.
Особено значение имат връзките на приемственост, чрез които материалът се свързва с по-рано изучен и се опира на него. Най-често тези връзки са вътрешнопредметни, но съществуват и между предметни. Разграничават се и перспективни връзки, чрез които изученият нов материал подготвя учениците да усвоят в бъдеще определени знания.
Междупредметните връзки определят реда на разположение на изучаваните учебни предмети, което е предпоставка за повишаване ефективността на обучението.
Съществуват няколко начина на разположение на учебните предмети в учебния план:
1.Суксесивно /последователно/ - учебните предмети се изучават последователно.
2.Симултантно /едновременно/ разположение - едновременно се изучават няколко учебни предмета.
3.Концентрично - на различни етапи от процеса на обучение се осъществява повторно изучаване на един и същ материал, но на по-високо ниво в съответствие с по-големите познавателни способности на учениците.
Езикът е основно комуникативно средство, следователно необходимо условие за проявление на човешката същност, за съществуване на обществто-доколкото, както отбелчзва Б.Д.Паригин: " Общуването е важна предпоставка и условия за съществуване не само на отделнич индивид или неголчма група хора, но и на големи социални общности, включително до цели народи, нации и държави.

Езикът има и др. особеност, не по - малко важна, свързана с комуникативната диалектико-материалистическа психология мислите не само се изразяват, но и се формират в думите.

Учебният предмет български език и литература (четене) се характеризира с редица особености:

Първа особеност. Една от основните особености на този учебен предмет е неговия комплексен характер. Той интегрира езиковот и литературното обучение на малките ученици. Затова, не без основание, в новия учебен план за I-IV клас (1991) той фигурира под названието български език и литература (четене) БЕЛ (Ч). Реализира се в следните четири раздела обучение в начална грамотност, обучение по четене ( литература), езиково обучение, развитие на устната и писмена реч.

Комплексният подход при изграждането на този учебен предмет се проявява и във втори план: в комплектността на самото езиково обучение.
Комплектността на езиковото обучение се обуславя: първо, от сложността и многостранността на езика ( като предмет на учебно познание) и второ, от основната ориентация на съвременното езиково обучение за овладяване на езика като средство за общуване.
Реализирането на комплексния подход създава условия за постигане на единство в знаничта за същността на езиковото явление в различните му проявления , за осъзнаване НА езика като сложно цяло, за проникване в закономерните връзки на различните му страни, за разглеждане на всяка от тях като елемент на единно функциониращата езикова система.

Това разбиране на комплексния характер на съвременното обучение по БЕЛ ( Ч) в началните класове се различава от съществуващата по-рано постановка за "енциклопедичния" му характер.

Втора особеност. Обучението по БЕЛ (Ч) в I-IV клас е органическа част от езиковото и литературното обучение на учениците в ЕСПУ. Затова то не трябва да се разглежда по др. начин, освен като начална степен в единния цялостен процес на системното организирано запознаване на децата с езика и с литературата, на развитието на речевите и литературните им способности и на творческата им словесна активност. Изучаването на системните курсове по български език и по литература започва от IV клас. В този смисъл обучението по БЕЛ (Ч) в I-IV клас има пропедевтически характер.

Трета особеност. В границите на учебния предмет родна реч се реализира организирано, системно усвояване на родния език, а не на втори (чужд) език, т.е. става въпрос за родноезиково обучение. Безпорн усвояването на всяка една от двете разновидности на езика-роден или чужд- е подчинено на различни закономерности.

В родоезиковото обучение особено методическо значение например има използването на натрупания личен езиков опит на детето. До постъпването в училище, по пътя на подражанието, непреднамерено, детето усвоява в определена степен родния си език, т.е. налице е начална "езикова компетентност", която трябва да се познава. Детето поражда спонтанно реч и в този процес първостепенно значение има езиковия усет, формиран под въздействието на естествената говорна среда.
Четвърта особеност. Съществена особеност на обучението по родна реч в началните класове е неговата практическа насоченост.

Същността на практическата насоченост на обучението по роден език се проявява в неговата речева ориентация. Задачата за развитието на речта е основна; буквално пронизваща цялостната работа в обучението по роден език.

Основна задача на обучението п БЕЛ (Ч) в I-IV клас, която обединява работата по всички раздели и внася единство в този учебен предмет, е развитието на речта на учениците.
Н.И.Жинкин също отбелчзва, че "...в условията на общуване в кръга на семейството може да се постигне само първата елементарна степен на владеене на езика". Ако средата, в която е расло детето, е носител на книжовния език, в момента на постъпване в училище детето владее в основни линии литературното произношение. Обаче всички останали езикови подсистеми-лексическата и граматическата-остават "неразработени". Според Н.И.Жинкин, именно в тази насока трябва да се съсредоточат системните педагогически въздействия. В духа на съвременните постановки за овладяване на езика като средство на общуване авторът обръща внимание, че: " Задачата е не само в това, да се въведе в паметта на учениците литературния език, но главно в това да се научат да се ползват от този език по най-добър начин.

Следователно основен момент в речевото развитие на детето в училище е ориентацията към усвояване на кодифицирания литературен език.

Втори важен принципно нов момент в задачите по развитието на речта в началните класове, в сравнение с предучилищната възраст, е овладяването на писмената реч.
Работата в/у свързаната писмена реч в I-IV клас е представена в богата система разнообразни по вид и жанр речеви съобщения, обединени в две основни групи-преразказ и съчинение.

Наред с този качествено нов момент в речевото развитие на детето-овладяването на писмената реч, в началните класове продължава интензивното, изпреварващо развитие на устната реч. Докато писмената реч току-що започва да се развива, детето вече умее да общува устно; възможностите му за устна речева изява са значително по-големи и трчбва да се усъвършенстват оптимално, без да се задържат, като се осигурява интензивното им прогресивно развитие.

Типично за началното обучение е интензивното развитие на монолога, като едновременно с това продължава и усъвършенстването на диалога. Монологическата реч се появява още в предучилищната възраст, но се усъвършенства в условията на училището. Развитието й предполага създаване на умения за цялостно, свързано изказване, с логичност и последователност на мислите, обединени от определен замисъл.

Работата по развитието на учениците от началните класове се реализира с три основни направления: работата над думата(лексикално равнище); работата над словосъчетанието и изречението (синтактично равнище); работата над свързаната реч.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вътрешнопредметни вразки в системата на обучение по български език и литература (1-4 клас) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.