Възрастова психология


Категория на документа: Психология



Концепцията на Даниел Левинсон: целият жизнен път е редуване на стабилни и преходни периоди, той е една постоянна трансформация и модификация на индивидуалната жизнена структура. Поставя на преоценка осн. понятия в ПнаР - качествено-количествено; универсално- уникално; обратимо-необратимо; прекъснато-непрекъснато.

Трета осн. идея е идеята за многопосочността vs еднопосочността - не съществува единствен специфичен път, който развитието трябва да следва.Жизнените пътища могат да варират. Развитието е потенциално многопосочно. Плурализма задава насоката на промените, конституиращи онтогенезиса дори вътре в една област. Насоките варират взависимост от категориите на поведение. На една и съща възраст при едни поведенчески системи се наблюдава възход, при други- застой, при трети - упадък. При това тези модели не са общи за всички индивиди. Многопосочноста е важен конструкт за разбиране на старостта и за разработване на диференцирана реалистична картина на стареенето. В началото геронтологиятя се фокусира върху описанието на нормативното стареене и извеждане на инвариантните характеристики на староста. Упадъкът е стереотип на стареенето, но изследванията на психическото стареене разкриват освен общите и диференциални особености, т.е. едни индивиди във старостта могат да проявят повишена креативност и същевременно да имат проблеми с припомнянето, при други може да е обратното.

Ето защо Ханс Томе и Урсула Леер разработват концепцията за патерни на стареенето, представляващи диференциална плуралистична картина. Те изследват интериндивидуалните различия през възрастността, които разкриват широки възможности за разбиране на разнообразието от патерни на интелектуалното, личностно, биологично и социално развитие. Следователно, перспективата на жизнения път препоръчва изследване на интериндивидуалните различия не само в рамките на различни групи, но и в една и съща възрастова група. Основната идея гласи, че развитието е едновременно и придобивки, и загуби. Процесът на развитие не е просто движение към състояние на по-висша ефикасност и действеност.

Четвърта осн. идея - индивидуалните различия.

В голяма степен личностната способност за промяна създава псих. развитие. В зависимост от начина на живот и опита на всеки отделен индивид жизниният път може да се променя. Той може да приема различни форми в зависимост от способността си за промяна- тя се измерва със степента, в която индивида приема разл. поведения и е изложен на разл. жизнени събития. Двата крайни полюса на тази способност са ригидност, консервативност и прастичност, гъвкавост, изменчивост. Утвърждаването на парадигмата за експериментална интервенция в изследването на псих. стареене се опира на големите възможности на вътр.личностна променливост на всички фази на жизнения път.

Пета осн. идея- l-s-подхода изисква съобразяване с факта, че развитието на жизнения път може съществено да варира в зависимост от историческите и културни условия. Как социо-културните условия влияят върху онтогенетичните промени? Как те се променят с времето? Едно от тези следствия е за културната и историческа относителност на теориите за развитието( релативизъм ). От тази гл. точка Кенет Герген посочва промяна в традиционните цели на изследванията в рамките на lp-подхода. Общо взето класическите цели на едно изследване в рамките на соц. теории и теориите за човека са следните: 1. разбиране на нещата , 2. предикция, 3. контрол. Т.е. теориите са насочени към извеждане на твърди дефиниции за нещата, които да ги обяснят и да издигнат хипотези за 2. и 3. Според Кенет Герген 2. и 3. не могат твърдо да се отнесат към концепциите за жизнения път, защото е трудно да се опише типичен жизнен път, тъй като той зависи от истор.-културната ситуация и освен това е строго индивидуален - има т.н. ненормативни сърбития, които могат да придадат качаствено нова посока на жизнения път.

Имайки предвид тази историко-културна и индивидуална измевнчивост предикцията е рискована и до известна степен недостижима цел. Що се отнася до 3. по-голяма ценност имат предикциите отнасящи се до общи процеси, а не до специфични съдържания. Сп. К.Г. разбирането е осн. функция на теориите за жизнения път като се има предвид натискът на вечнопроменящото се море от събития, индивидът може да търси средства за изясняване, определяне на това какво има в живота и защо. Теориите предлагат средство за анализиране на непрекъснатата промяна, посредством което безредието от текущия опит в живота става подредено. Следователно предлага описание и отговаря на въпроса "Какво има в живота?". В най-добрия случай, тя удовлетворява и търсенето от страна на индивида на отговора на въпроса "защо?". Следователно теорията осигурява удовлетворяващо чувство за разбиране, заедно със средства позволяващи на индивида да предава това разбиране на другите.

Като се има в предвид вечно променящата се природа на ЖП винаги ще има потребност от нови теории, по-съвремнни описания, по-ясни разбирания за човека и неговия живот. В идеалния случай новите теории предлагат свои прозрения и перспективи, ставайки общоприети. Има опасност теорията да бъде приета като напълно сигурна, като пълно и точно обяснение на реалността. Според К.Г. необходимостта от нови теории съществува непрекъснато като корекция на вече установените обяснения на реалността. К.Г. предлага още едно качество на теориите за ЖП. Те трябва да предизвикват водещите допускания на културата, да повдигат фундаментални въпроси, да благоприятсват при преразглеждането на това, което е прието за вярно.В ПнаЖП много от предикторите, които предвиждат емоционално благополучие и удовлетвореност от живота, са опровергани. Счита се, че е в упадък субективното чувство за щастие при стари хора без деца и стари моми - те са емоционално уязвими и изпитват по-скоро чувство на субективна неудовлетвореност, на безмислие и нещастие.

Изследванията показват, че по-скоро има липса на социална,психологическа, правна и икономическа подкрепа - т.е. исторически и културно наложени стереотипи. Изследванията доказват, че социалните и исторически промени могат да направят този жизнен стил по-жизнесспособен, но от гледна точка на релативизма. Друг стереотип в женската психология е, че времето на менопаузата е свързано с депресивност, с чувство на невъзвратима загуба.

Междукултуралните изследвания показват, че това не е така. Много жени се чувстват облекчени. Следователно традиционни модели, може би мъжки възглед за живота на жените, водят до неверни предвиждания за удовлетвореността й от пълнотата на живота.

Шеста основна идея е контекстуализма като парадигма: възр.психология изказва съображение за много възможни причини за промяна и следователно подкрепя и подобрява разбирането ни на развитието си. П.Белтс: Всеки жизнен път воже да бъде разбран като резултат от интеракцията на три системи от влияния:
1. Възрастово-степенната ( нормативна)
2. Исторически влияния (нормативна)
3. Ненормативни жизнени събития.

Влиянието на тези 3 системи се характеризира с понятията на метатеоретичния принцип, свързан с контекстуална плуралистична концепция за множествената детерминация на ЖП. Оттук хронологичната възраст, разглеждана като най-значимата променлива в класическата психология на развитието, губи своята значимост като като променлива въобще. Много времена влияят и оформят течението на ЖП. Възрастният индивид непрекъснато влияе в\у и е повлияван от контекста на живота. Налага се трансакционният възглед и се стреми да благоприятства разработването на реципрочно влияещи на взаимоотношенията личност-среда принципи.

Личността и средата се разглеждат като потенциално повлияващи се един друг - нито личността нито средата са еднопосочни детерминанти на развитието. Индивидда се променя в променящия се свят. Като следствие от пллуралистичното разбиране на детерминацията на ЖП се предлага понятието за модел.

Моделите на въздействие м\у социо-културните и исторически фактори от една страна и индивидуалните детерминанти от друга се разработват от П.Б., Шаие и Корнелиус.

Седма основна идея: Перспективата на жизнения път поставя ударение върху диахромните въздействия, върху времевата взаимосвързаност на по-ранните и по-късните етапи на човешкия живот. Във всеки момент на ЖП поведението на човека се определя като резултат не само от синхронното въздействие м\у настоящите биологични, психологични, социални, исторически фактори, но и взаимовръзката им с минали и бъдещи събития. Теориите за развитие на личността в рамките на ПнаЖП освен насочеността на личността, съдържанието на мотивите, целите, интересите, въвеждат още един организационен аспект - начинът, по който индивидът осъществява връзка м/у минало, настояще и бъдеще, как преодолява противоречието и как успява да запази насоката на развитието. Индивидът е производител на своето развитие. Начинът, по който човек движи своя живот се определя с понятия като времева переспектива. В юношеството един от основните признаци на кризата на личността е включването на бъдещето в жизнените планове. Идентичността в юношеството е свързана с дифузна времева переспектива - мигът само има значение. Младия човек разглежда времето като перспектива на развитие. Цялата проблематика, диахроничното влияние на минало и бъдеще за протичането на живота се отчита от ПнаЖП.

Осма основна идея

Сферата на ПнаЖП е междудисциплинарна. Утвърждаване на контекстуалната парадигма и възгледа, че множество фактори влияят в/у поведението и развитието, е свързано с проникване в ПнаР на множество подходи от други дисциплини - социология, философия, антропология, право. С налагането на интердисциплинарния подход понятието за развитие се развива като се набляга на многопосочността, мултидименсионалността, многопричинността на факторите, детерминиращи развитийните промени. Заедно с това осъзнаването на факта, че различните контекстуални фактори оказват своето въздействие в/у развитието и поведението в различните времеви периоди, направи възможно проникването на ПнаЖП в различни дисциплини. Изследва се това, което се има предвид с израза "времето разделя" - изследват се жизнените преходи и стреса свързан с жизнените събития. Става ясно, че не толкова съдържанието на събитието, а времето когато се появява и интерпретацията му имат значение за справянето със стреса. ПнаЖП доказва, че чувството за време и своевременност на събитието има важно значение за психичното здраве.

Девета основна идея

ПнаЖП поставя силен акцент на екологичната перспектива, което е свързано с възникването на релативиското мислене. Бронфренбренер разработва екологичната гледна точка: феномените трябва да бъдат изследвани в естествени условия. ПнаЖП приема за централен пункт интерактивния принцип и разглежда променящия се индивид в променящия се свят. ПнаЖП е единствената, която отчита динамичните и диахроничните взаимодействия на индивидитте със средата по такъв явен начин. Има голямо сходство м/у екологичната гледна точка и контекстуалната парадигма - сливат се в еко-контекстуален подход. От тази гледна точка изследоветелите обръщат внимание на разнообразието в протичането на индивидуалния жизнен път в различните исторически времена и социокултурни условия . В рамките на този подход основно внимание се обръща не на кохортните различия ( кохорта - поколение). Оказва се че различията м/у индивидите от различни поколения често надхвърлят различията м/у индивиди с различен възрастов статус. Тази тенденция за диференциране на влиянието на различните контекстуални включености е свързана с твърдението за отхвърляне на възгледа за универсалността на човешкото развитие и за развитието на релативисткото мислене в концептуализациите. Отчита се относителната уникалност на всяка жизнена биография. Нанси Датън подчертава, че от началото на 80-те се наблюдава корена промяна в методологията на изследователите от Пна ЖП. Те се отдръпват от тестиране на произлезли от теорията хипотези, от експерименталния метод. Ориентират се към описателни трудове с акцент в/у личността, която конструира и реконструира жизнената си история в дадена социална и историческа ситуация. Все по-системно се използва автобиографичния метод - дневници, интервюта и т.н.

ДЕТЕРМИНАНТИ НА РАЗВИТИЙНАТА ПРОМЯНА ПРЕЗ ЗРЕЛОСТТА

Контекстуализмът изказва предположение за множество причини за психичната промяна - така се преодоляват едномерните каузални модели и се пристъпва към многомерни, многофакторни модели за детерминацията на жизнения път. Психологията се отказва от едномерните модели, защото те нищо не могат да предвидят.

П.Белтс: Протичането на индивидуалното развитие може да бъде разбрано като резултат от взаимодействието на три системи влияния:

1.възраст- степенна( нормативна )

2.историческа- степенна( нормативна)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възрастова психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.