Възрастова психология


Категория на документа: Психология



3.ненормативни жизнени събития.

ЖП е зависима променлива от тези три системи (независими променливи ). Всяка от тях влияе по отделно, но само специфичното им взаимодействие може да обясни изхода.

1.Възраст-нормативен фактор. Що е възраст? Възрастовите нормативни фактори са биологични и средови детерминанти на развитието - физическо и социално ( усвояване и реализация на норми, соц. роли, образование, работа, брак, пенсиониране). Тези фактори изглеждат нормативни и сходни, задължителни за членовете на дадено общество в определен исторически момент и имат силна връзка с хронологичната възраст. Всяка човешка система има определени норми за регулиране на ЖП. Колкото по-елементарна е една система, толкова по-стриктни са нормите. Възрастови норми - соц. очаквания, които определят кое е подходящото поведение в даден период от ЖП. Осн. принцип е "Времето разделя", проявен в реплики като " не му е време", " мина му времето". Това сочи, че има определени строго свързани с възрастта маркери (определящи външни фактори), които се проявяват в определена последователност и отбелязват промените в различните сфери на живота (биол, соц, псих.). Най общо тези факти се определят като повратни точки, променящи посоката на ЖП. Възрастовите фактори са нормативни, общо задължителни, особено онези свързани с биол. съзряване -т.е. те могат да се предвидят. Но тези норми могат да не се проявяват по същия начин за предходните и следващите поколения - напр. акселерацията в биол. развитие. Независимо от вариациите тези фактори са нормативни - съществува консенсус за социално разписание ("соц. часовник" ) , което е прието в дадена култура и оформя културния прототип за очакваното развитие на жизнения път. Соц. часовник е съвкупността от интернализирани разбирания, които регулират нашето придвижване през свързаните с възрастта маркери. Интернализацията на този соц. часовник започва на индивидуално ниво доста рано.

Възрастова степенна скала- това са соц. слоеве, които се основават на времевите периоди. Хората се подреждат като геологичните слоеве на земната кора. За психолозите на ЖП е полезно да отнесат развитийните промени само за сметка на възр.-степенните фактори, още повече че тяхното влияние е очевидно, всеки го преживява, а и може да следи възрастта на другите. Изглежда интуитивно вярно, че съзряването на мозъка и НС, проговарянето и моторното развитие е нормативно и се извършва приблизително на една и съща възраст, но интеркултурните изследвания доказват, че в ранните фази на живота има различни подобия, пряко свързани с възрастта, независими от култ. различия. Особено това важи за привързаността - потребност надграждаща се над биол. интсинкти, изразяваща се в търсенето на соц. контакт. Когато детето започне да търси общуване заради самото общуване - тази потребност е започнала да действа. Белезите на привързаността се проявяват в определено време в различните култури, което показва, че това е генетично обусловена, общочовешка потребност. Осн. канал за осъществяване на връзката със соц. обект е емоционалността ( депримираните деца изостават в псих. си развитие).

По-старите хора претърпяват упадък на интелектуалните си способности, свързан с упадъка на нервната система( факт на нормативното стареене), но съществуването на широка гама интериндивидуални различия, особено в по-късна възраст, показва, че не е уместно да отнесем цялата развитийна промяна в термините на възр.-нормативните фактори.

2.Ненормативни жизнени събития-имат силно влияние върху зрелостта. Те са общи за малка част от индивидите на една и съща възраст, но обикновено са строгоиндивидуални и се реализират в различни периоди. Осн. особеност на НЖС е, че те не се извършва в предвидимо време от ЖП- печалба от тотото, загуба на близък, развод. Всички тези събития могат да предизвикат необичаен обрат в жизнения път (затова са ненормативни). Бандура напомня, че НЖС включват и ненадейни срещи между хора, които не се познават, но могат да бъдат важни детерминанти на ключови събития в живота (особено в младостта). Тези въпроси са още неизследвани в научната литература. Науката се стреми не да предвижда, а да опише и обясни какви различни типове НЖС детерминират различните картини на живота и какво дългосрочно влияние имат тези събития върху протичането на ЖП. Едни от НЖС могат да станат нормативни - работеща жена, предбрачни сексуални отношения. Соц. обусловените нормативни събития също с течение на времето могат да станат ненормативни. Такива преминавания включват качествени и количествени промени. Превръщането на събитието от ненормативно в нормативно го прави не просто обичайно, а и прието. Да не постъпиш на работа след завършване на висше образование при наличие на разпределение не е допустимо, но при промяна на системата и увеличаване на безработицата намирането на работа вече не е проблем само на лична инициатива и качества. Променя се начинът на оценка на безработицата като ненормативно събитие, а и се увеличават шансовете тя да се прояви.

3.Исторически степенни фактори - Много нормативни влияния са свързани пряко със специфични исторически събития, а не с възрастта. Те се проявяват в определен истор. момент и влияят драматично върху индивидите, които ги преживяват. ИСФ включват трайни ефекти на обществени събития - войни, икон. кризи, девалвация на ценности, СПИН. Изследванията на П.Белтс и Шайе показват, че разликите във възр. групи са свързани не само с възрастта, но и с кохортни ефекти. Кохортните различия са различия в поведението, наблюдавани у индивиди, родени в различни исторически времена. Индивидите родени около 1906-1907 могат да имат по-ниски когнитивни способности от индивидите родени през 50-те, поради по-добрите възможности за образование. Не трябва обаче да се преувеличава значимостта на кохортните различия.

В психологията на жизнения път се третира въпроса за тежестта на тези събития през живота. Оказва се,че 1. имат най-голяма тежест в ранните периоди от живота и в края на жизнения път. Голяма част от особеностите на младежката възраст и дълбоката старост се дължат вероятно в най-голяма степен на възрастови фактори. 3. имат най-голямо влияние през юношеството и младостта - тогава индивида изгражда разбиранията си за обществото и своите отношения с него, изгражда се перспектива за живота, формулират се целите. Изследванията показват, че по време на войни са засегнати в най-малка степен най-малките и най-старите. Най-сериозни са последствията за младежите - не успяват да си изградят жизнен план. Влиянието на 2. постепенно нараства с възрастта на индивида. С нарастване на възрастта нарастват и индивидуалните различия. Групата от 60-годишни е по-хетерогенна от групата от 40-годишни. Обяснението е в натрупването на повече уникални жизнени събития.

ВЪЗРАСТ

Дали възрастта е каузален фактор на развитийната промяна?Може ли да се разглежда възрастта като независима променлива, а промяната в псих. развитие като зависима?

В ПнЖП възрастта се разглежда като многомерно понятие - има умствена, биологична, функционална, субективна, психологическа възраст.

Основни измерения на понятието:

1.Хронологична възраст- отнася се до брой години от раждането. Понякога това понятие изцяло покрива понятието възраст, а друг път хронологичната възраст изцяло се отхвърля като каузален фактор на псих. промени. Някои психолози твърдят, че тя сама по себе си не е релевантна за разбиране на псих. развитие т.е. сама по себе си не е причина за развитието. Хронологичната възраст е маркер на събития, преживявания, които се променят във времето и влияят на поведението. Дж. Ботвиник твърди: " Хронологичната възраст не е релевантна за разбирането на развитието. Възрастта като понятие е синоним на време, а времето не може да повлияе само по себе си жизнените функции и поведението. Времето не е причина за нищо. То е индекс на множество събития и преживявания, които именно като индекси са каузални. Ако изучаваме тези събития ние трябва да се занимаваме с мъглявия индекс на времето. Тези променливи за разлика от самата възраст могат да бъдат манипулирани експериментално като другите фактори са константи."
Но дори самият автор посочва, че това е едно крайно становище. Пълното отхвърляне на хрон. възраст ни води към изследването на отделни събития и функции, а не личността на определена възраст. Има определени социални изисквания за обосноваване на специфични клонове, занимаващи се с възрастови особености - педиатрия, гериатрия. За последната има най-малко позитивни знания и най-много социални проблеми. Дж. Ботвиник предлага двустадиалната стратегия за изследване на развитийните проблеми:

I.Описание- провеждат се изследвания, за да се опишат развитийните факти, свързващи хронологичната възраст с някои характеристики, които ни интересуват

II.Обяснение - провеждане на експерименти, за да бъдат проверени определени хипотези отностно причината за промените свързани с хронологичната възраст.

2.Биологична възраст- Бирен и Ренер твърдят: " Биол. възраст е оценка на позицията на индивида по отношение на неговия потенциален жизнен обхват. В биол. възраст влизат функционалните способности на системата от жизненоважни органи на индивида. Тя е индекс на биол. здраве. Жизнеспособността на даден индивид може да бъде по-добра или по-лоша в сравнение с друг индивид на същата хронологична възраст. Колкото по-млада е биол. възраст в сравнение с хронологичната, толкова повече се очаква, че ще живее индивида.

3.Психологична възраст - отнася се до адаптивните способности на индивида сравнени с тези на други в същата хронологична възраст. Адаптацията на индивида се осъществява чрез различни псих. конструкти: когнитивни, поведенчески, мотивационни фактори. По тези псих. индекси, когато са налице позитивни псих. характеристики, в сравнение с други хора на същата възраст, индивидите се разглеждат като псих. млади. Ако тези позитивни адаптивни способноси не зависят от хронологичната възраст, индивидите се водят псих. стари.

4.Функционална възраст - касае способността на човек да функционира ефективно в дадена среда. Индивидът се нуждае от някои физически и псих. умения, за да функционира самостоятелно. На 45 год. човек е много по-функционален от на 25 г. Понеже функц. възраст не съвпада с хронологичната се изработват таблици за оценяване на функц. способности на човека.

5.Социална възраст - отнася се до социалните роли и очаквания, които хората имат по отношение на себе си и на други членове на обществото. Напр.: ролята на майката и поведенията, които я съпътстват - ако трябва да направим предикция на поведението на жена на 30 год. , за нея е по-важно да знаем, че има 3-годишно дете, отколкото че е защитила дисертация, защото социалната възраст е свързана с определен кръг задължения и отговорности, но и с определени права. Соц. възраст не винаги съвпада с хронологичната.

От всичко това става ясно, че възрастта е многомерна, има различно качествено съдържание и не винаги съвпада с броя на годините, който е неточен индекс за предикция на псих. развитие. ПнЖП набляга върху необходимостта да се направи възрастов профил на индивида. Само тогава можем да разберем многокомпонентната същност на понятието"възраст".

Възрастовия профил се състои от оценка на 1., 2., 3., 4., 5. Всеки един от тези компоненти има различна тежест върху позитивните развитийни промени.

МЕТАМОДЕЛИ, ПАРАДИГМИ И ФОРМИ НА ПСИХИЧНО РАЗВИТИЕ

1.Понятие за развитие

2. Осн. функции и измерения на метамоделите за псих.

развитие



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възрастова психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.