Възрастова психология


Категория на документа: Психология



3.Осн. идеи за човека на механистичната, организмична и

контекстуално диалектична парадигма.

ПнЖП усложнява дефиницията за понятието "развитие". Рийз и Овъртън твърдят, че понятието за развитие(р-е) не е дефинирано - р-ето е конструкт, който е в процес на търсене на идентичност. Р-ето не е емпиричен термин въпреки че се приема за такъв- колкото и емпирични данни да се съберат това няма да ни позволи да дефинираме що е това р-е, освен ако приемем, че каквото и да се случи по време на жизнения път е развитие( това характеризира описателната ПнЖП , но това е атеоретична дефиниция, само се събират факти без да се отговаря на въпроса кое е по-доброто р-е. Не се предлага обяснение, не се правят предвиждания, не предлага възможности за интервенция.) Конструктът "р-е" според Рийз и Овъртън трябва да се изгради около понятието за подобряване - промените в количеството и качеството се оценяват според това в какво се състои доброто, идеалното развитие- т.е. необходими са критерии засягащи същността на развитието. Дефиницията за р-е предхожда събирането на данни след което те се анализират, за да се види дали се посрещат тези критерии. Един от добрите начини да се дефинира развитието е да се различава р-ето като идеален процес от реалното му осъществяване. Според Каплан р-ето се отнася не до реалното, а до рядко постижимия идеал.

В хуманистичната психология( Маслоу) изследванията сочат, че само 1% от лицата могат да се отнесат към висшите нива на този модел. Емпиричните изследвания могат да осигурят данни засягащи степента, в която различните индивиди се развиват. Основната идея е, че не е важно докъде сме стигнали, а от къде идваме и накъде се движим.

Второ исискване е да се разглежда развитието като процес, а не като крайно състояние. Един от стълбовете на псих. здраве - самоидентичността - никога не е завършен, защото една завършена идентичност означава ригидност. По-важно е да се питаме колко близо е личността до някакво идеално състояние и дали изобщо се придвижва в тази насока. Ако приемем възгледа за променящия се индивид в променящата се среда, дори и идеала да е постигнат той може да не отговаря на променените ценности и изисквания на утрешния ден. Във вечно променящата се среда постиженията на организма ще остаряват и ще се нуждаят от модификация. В този смисъл Каплан дефинира развитието като усъвършенстване и наличието на посока на осъвършенстване, въпреки че термина усъвършенстване също се нуждае от определяне. В хуманистичната психология се описват дефиниции на това да бъдеш възможно най-добър и за пътищата на индивида за надхвърляне на средното ниво. Твърде малко са описани обаче конкретните стъпки за постигането на това състояние. Моделите на хуманистичната психология черпят идеите си от организмичната парадигма, но ПнЖП стимулира формулирането на хипотези и по-частни теории.

Метамоделът\парадигмата съдържа допускания в най-абстрактна форма за същността на човека и насоките на неговата промяна. Метамоделът е най-общ ориентир определящ стратегията на изследователските търсения. Каква е ценността на модела? Моделите не трябва да се приравняват с научните теории. Те не могат да бъдат директно верифицирани. Общите допускания за човека и насоките за неговото ставане са твърде абстрактни, за да бъдат емпирично доказани. Но тези идеи имат определена ценност:

1.Моделите стимулират поставянето на въпроси, те изграждат концептуалната основа на теориите. В рамките на парадигмата се концептуализират различни частни теории, които винаги са съгласни поне по-отношение на същността на човека. I ценност- генериране на теории и стимулиране на експерименталната им проверка.

2.Моделът определя дефиницията на научните понятия и тяхната операционализация.

3.Подсказват методологичните подходи, които са най-подходящи за проверка на хипотезите

4.Определяне начина на интерпретация на резултатите. Всичко това стимулира изследователските търсения, но моделът има и свойте ограничения, защото той винаги е рамка на гледната точка и интерпретацията. Един модел не може да бъде отхвърлен на основа на научни доказателства, но предизвиква методологична рефлексия относно ограниченията на изходната теоретична рамка и стимулира използването на доказателствения материал и източници за нови и по-всеобхватни концептуализации.

Днес няма рязка противопоставеност на парадигмите- търси се интегративен подход, резултатите се реанализират и се комбинират обяснителните схеми. Рийз и Овъртън:" Модели на развитие и теории за развитието"- поставят въпроса за разграничаване между метамодел и теория за развитието. Метамоделът определя най-общи ориентири,рамка, детерминираща стратегията на изследователските търсения. Метамоделът представлява в силно абстрактна метафорична форма някакъв аспект от реалността. Моделите на развитието са изградени около вътрешно съгласувана система от допускания за същността на човека и насоките на неговата промяна през възрастността. Тази система е твърде абстрактна, за да бъде пряко проверена в емпирични изследвания. В рамките на модела се разгръщат различни частни теории, които вече могат да бъдат проверявани като хипотези. Повечето изследвания в ПнЖП имат източник в трите споменати модела.
МЕХАНИСТИЧНА ПАРАДИГМА:

Машината е сложен комплекс от части, които могат да бъдат декомпозирани на по-прости части. Всяка част определя цялото притова машината е вътрешно пасивна. Тя има прости реакции на обкръжението. Възрастният е пасивен организъм, реагиращ на събитията, но не инициира активно събития и не си поставя никакви цели.Т.е. човек става това, което е, в резултат на реакциите си спрямо средата и обогатяването на репертоара от реакции. Осн. принцип е елементаризма. Моделът внушава, че цялото може да бъде разбрано чрез анализ на частите. Човек може да бъде изучен като се разбие на множество части - интелект, псих. процеси, емоции, соц. развитие. Всяко от тези неща може да се разглежда независимо и да даде информация за промяната, която се разглежда като последователно натрупване на умения и знания. Човек става това, което му задава средата. Мех. подход не прави разлика между каквато и да е промяна и развитието като процес. Характерен представител на този модел са теориите за ученето: р-ето през жизнения път се определя като натрупване на знания, умения и опит.

Тези модели са строго детерминистки. Всичко в чов. поведение - нагласи, цели, ценности е детерминирано отвън. Човек не е отговорен за своето поведение, защото той е реактивно същество и всичко в него се дължи на соц. обкръжение. В по-ново време класическите теории за ученето се обогатяват и включват социални променливи и стимули. Териите за соц. учене (Бандура) надхвърлят класическия установъчен модел и включват някои когнитивни променливи в обясняването на соц. поведение. Според Бандура в ежедневието хората забелязват последиците от своите действия и нагаждат поведението си според тях. Т.е. теориите за соц. учене отреждат по-голяма роля на съзнателното управление на собственото поведение. В рамките на тази парадигма се формират различни теории и разбирания за човешката личност. Акцентът се поставя върху динамиката на измененията и възрастовите промени в сферата на интрапсихичните операции взависимост от биол. и соц. часовник на индивида.

Според изследванията на Нюгартен жизненият цикъл се детерминира от три измерения на времето( три рода събития):

-време на живота( индивидуална хронолог. възраст )

-социално време (система за възрастово разполагане на очакванията, детерминиращи жизнения цикъл )

-историческо време (последователност на политически, шкономически и социални събития)

В рамките на тези 3 системи се определя постоянно изменящия се фон от стимули, детерминиращи промяната. Многопосочност на развитието се допуска, но понеже не се изясняват механизмите, тя е средна.
ОРГАНИЗМИЧНА:

Метафората е ембрион. Той се развива значи има някаква вътрешна природна сила. Човекът се разглежда като активен, комплексен, организиран. Той е една вътрешно свързана цялост, която се променя по своя инициатива. Приема се съществуването на вътрешни тенденции - биологични (за съзряване) и психични ( за саморазвитие и творчество). От тук произтичат хуманистичните теории. Човекът е активен и отговорен, планиращ, вътрешно мотивиран. Той използва вътрешни стратегии за действие, които приема като желани и носещи му удовлетворение. Човек има вътрешна сила. Тези тенденции са предварително зададени и се актуализират последователно в различните възрастови степени. От този модел произтича доминиращата ориентация на съвременната психология на развитието, която разглежда р-ето като последователна, качествена промяна, която следва определени модели, последователности в развитието.Външният свят тук има по-малка обяснителна стойност- той определя спецификата на промяната. Главна каузална роля има структурата на организма, която определя границите и възможностите, в които става промяната.Тук се тръгва от структурно-функционални позиции: структурата, целта е първична и предварително зададена.

Усилията на учените се изразяват в търсене на тенденциите, които са структурообразуващи и предварително зададени. Целостта е първично зададена. Анализът на частите не се разбира без анализ на целостта. При Валон такава тенденция е потребността от общуване, която е първична и включва индивида в соц. обкръжение и благодарение на соц. обкръжение се активизират всички страни на псих. развитие. Инструмента за включване са емоциите - те са в началото на всичко. При Ериксон такава първична тенденция е потребността от психосоциална идентичност. Този модел постулира, че под външната неравномерна поредица от промени има дълбока последователност на разгръщащата се във времето вътрешна структура. Има някаква крайна цел, към която развитието се стреми. Тези модели се наричат телеологически ориентирани. Като концептуална база се приема когнитивно-структурната теория за р-ето. В ПнЖП човек се разглежда като мислещ, отговорен, човешкото познание не е само активно, но и планиращо стратегическо. Хората не само приемат информация и я структурират в някакви схеми, но й придават смисъл, значение. Това е акцента на организмичната парадигма постулираща интерес към човешкия ум, разум и целеобразуване. На всяка възраст човек е интегрирана личност, цялост, която може да обмисля проблемите си, да планира и да се самоконтролира. Организмичната парадигма разглежда функцията на псих. развитие като последователна промяна, която е качествена, прекъсната, има качествени разлики в различните стадии. Псих. р-е е стадиално, строго свързано с хронологичната възраст и насоката на промянатавинаги е преход от по-низша към по-висша структура.

Р-ето е прогресивно и еднопосочно. Норма е този тип развитие, а отклоненията са за клиницистите. В рамките на организмичната парадигма се разгръщат хуманистичните теории, теорията за ЖП и др. Тези концепции изглеждат несъвместими, но те са съгласни за осн. постулати за същността на човека, за вътрешната детерминация на псих. р-е, за вътрешната активност за качествена промяна, за стадиалността и за наличието на някаква крайна цел в р-ето.

Има 3 различни схващания, употреби на понятието "стадии в развитието". 1. Стадиите се разглеждат по отношение на биол. р-е и съзряване; 2. Стадиите се разглеждат като социокултурно понятие с две третирания *социално ролеви теории, ** задачи на р-ето; 3. Стадиите се разглеждат като когнитивно структурно понятие.

Биологична концепция: следва се модела, описващ р-ето като ръст, поддържане на развитието, упадък. Съзряването се разглежда като завършващо в ранна възрастност, след като вземат връх процесите на стабилизация и упадък. Човешкото р-е се разглежда като арка - наклонът на кривата сочи степента на развитие и упадък, а дължината на платото показва степента на фазата на стабилизация. Тази концепция е противоречива, защото биол. понятие за стадий игнорира социо-културния контекст и неговото влияние върху ЖП.

Социокултурната концепция: признава се културата като фактор очертаващ строга последователност на ролите и задачи от раждането до смъртта и адаптивността към тази последователност от задачи, която води до личностната промяна, характерна за отделните възрасти.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възрастова психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.