Възрастова психология


Категория на документа: Психология


а\ социално-ролева концепция: обхваща отчасти биол. и отчасти соц. конструираните роли, които индивидът трябва да осъществи. Вътрешно семейното развитие следва тези стадии: брачна двойка без деца, двойка с малко дете, с няколко деца, празно гнездо, внуци, вдовство. Чисто биол. фактори заемат много широки граници по отношение на времето, през което протичат стадиите, но прецизното разположение във времето и начинът, по който се разполагат ролите е въпрос на соц. конвенция.

б\ задачи на р-ето: поятието е въведено от Робърт Хевигърст. Обхващат се нещата, които личността трябва да научи в даден момент от жизнения цикъл, да бъде оценена от себе си и другите като човек, който се развива, който е щастлив и има успех.

От организмичната парадигма следва, че р-ето се разглежда като качествена промяна следваща определени модели, последователности, стадии в р-ето. Стадиалността е осн. идея и ПнР-ето изследва тези качествени промени във вътрешните структури. Тези стадии имат някаква крайна точка. Тези концепции са телеологически ориентирани.

Има биол., социокултурна и когнитивно структурна концепция за стадиите. Първата разглежда стадиите в съзряването, втората - социоролевия фактор и задачите на развитието. Източници на задачите на развитието са биол. съзряване, соц. роли, които са културно дефинирании, вътрешната мотивация - аспирациите и ценностите на човека, на които той дължи живота си, чувството за идентичност, за собствено достоинство и собствена ценност.

Стадиалната концепция свързана със задачите на р-ето води до описание на това какво субекта изпитва в различните възрасти, какво има потребност да постигне. Тази концепция се разполага между индивидуалната психология и соц. изисквания. Приема се активното учене на субекта, взаимодействащо с активно социално обкръжение. Така Хевигърст се основава на имплицитната дефиниция на р-ето като промени, резултиращи в индивида, който става\остава относително щастлив и удовлетворен. Изследователите от тези концепции, наред с другите измерения на възрастовата промяна, изследват и динамиката на субективното чувство за щастие, като се приема, че един от белезите за деградацията на личността в старостта е спада на това чувство. Младостта е време за реализация на родовата същност на човека със всички потенции. Хевигърст признава, че задачите на развитието са културно дефинирани, културно изменчиви и така признава тяхната ценностна природа.

Когнитивно-структурна концепция за стадиите: само качествените промени в компетентностите, приети като резултат от промените в когнитивните структури се разглеждат като признак за определяне на стадии. Т.е. проследяват се последователностите в когнитивните структури. К оличествените промени се разглеждат като промени в постижението, а не в структурната компетентност. Когн.-структурните стадии се отнасят до промени в структурата, резултиращи в промени в компетентността и се изразяват в качествено различни начини на отговаряне. Такива отговори се отличават от предшестващите ги по форма на организация, а не само по тяхното съдържание. Когн.-структурните стадии не се появяват случайно - те образуват инвариантна последователност, която може да бъде ускорена или забавена от културните фактори, но не може да бъде отменена. Тя е универсална.

Стадиите са йерархични - по-късните стадии интегрират по-ранните в своята структура. По-късните стадии не са просто по-различни, а са качествено нови придобивки в компетентностите на индивида. Тези стадии могат да бъдат представени върху жизнената линия като серия от стъпала, а линията която ги свързва ще бъде наклонена, а не вертикална, защото преходът между стадиите е постепенен и не става изведнъж. Разлчните стадии могат да бъдат ясно разграничени. Те представляват структурно цяло, т.е. те балансират и обединяват взаимно зависими поведения, нагласи и умения. За разлика от предишните две концепции, тази е силно оспорвана в ПнЖП, защото не може адекватно да отговори на нейните задачи. Оспорването върви по няколко линии: нови стадии в когнитивното развитие( следва се Жан Пиаже ), търсене на нов тип интелигентности компетентност( Клаус Ригел) . Той смята, че развитието на формалната логика е само един от аспектите. Зрялото мислене се отличава със своята диалектичност, то търси неравновесието и противоречияна в мисленето и реалността.

Когн.-структурната концепция е един от начините за интерпретация на стабилността в р-ето, но не и единствения. Оспорвайки универсалността на тази концепция, през 50-те години се появява т.нар. когнитивна революция в психологията. Става възможно като се взаимстват обясненията за р-ето на когнитивните структури , те да се пренесат и отнесат към други процеси( подсъзнание, мотивация) и да се дадат някои нови отговори на въпросите в психологията.
КОНТЕКСТУАЛНО-ДИАЛЕКТИЧЕН МОДЕЛ:

Този модел интегрира няколко възгледа- контекстуалната парадигма, екологичната и диалектичната. Но тъй като възгледите им за човека и неговата промяна са общи, те се обединяват в един модел. Утвърждаването на този модел се дължи на факта, че в неговите условия най-добре се операционализират осн. идеи на ПнЖП. Той преодолява ограниченията на досегашните концепции и предлага една по-динамична картина за човека.

Осн. метафора тук е "историческо събитие" - човекът като историческо събитие е в непрекъснат процес, той е динамичен и не е насочен към някаква крайна цел, състояние. Развитието се разглежда като процес, то няма завършек. Общото между различните концепции в модела е специфичната гледна точка, която налагат в ПнЖП. Това, което се изследва са интеракциите между личността и средата. Нито личността сама по себе си, нито средата определят р-ето, а взаимодействието между тях. Акцентът се поставя върху транзактната зависимост между променящите се индивид и среда. Единица за анализ е взаимодействието между тях. Зрелият човек е непрекъснато повлияван и непрекъснато влияе на различните контексти в своя живот. Осн. идея е тази за многофакторната детерминация на ЖП - как индивидуалните и средови фактори влияят на протичането му. Индивидуалното р-е може да бъде разбрано като резултат от интеракцията на трите системи от влияния, за които стана дума. Акцентът се поставя върху вариабилността и интериндивидуалните различия. Хронологичната възраст престава да бъде най-важен критерий за определяне на хода на развитието. Според този модел в човешкото р-е предварителното програмиране и последователността са твърде слаби. Биол. система установява границите и обхвата на нашите активности, но точния характер на ЖП силно зависи от разнообразни фактори на средата-икономически, географски и т.н. До тук този модел е в съзвучие със социо-културната концепция за стадиите, но той не се занимава с последователностите от роли и поведения, произтичащи от интеракцията личност-среда. Той показва как специфичните влияния на средата варират взависимост от историческото време и културата. ЖП не е нито универсален, нито инвариантен. ЖП на съвременните поколения се различава от този на предходните. Промените в образователната система, в професионалната структура, в семейството влияят върху промяната на ЖП. Всеки ЖП може да се локализира в дадена историческа епоха. Категориите, които използваме за описване на ЖП и обхвата на жизнените стадии също варира. Така тези, които сега разглеждаме като деца през средните векове са били малки възрастни. Този модел подчертава историчността и напомня, че осн. категории в ПнР и тяхното значение не са неизменни.

Друг източник за влияние върху живота на поколенията са различни политически и соц. събития, както и ненормативни събития. Тези три рода събития въздействат като се опосредстват от индивида. Засега контекстуално-диалектичния модел настоява ,че не може да се направи универсална и окончателна картина на ЖП. Този модел е насочен към описание и интерпретиране на единството на изменчивост и постоянство, прекъснатости непрекъснатост в многомерното пространство но индивидуалния ЖП. Контекстуалният модел повишава обяснителните си възможности като се обединява с диалектичния. Като се базира на философската концепция за човека като субект на своето развитие, Клаус Ригел включва понятието за противоречията като източник на р-е. Кризите, конфликтите, противоречията трябва да се разглеждат като конструктивна конфронтация, а не като причина за западане. Риген критикува равновесния модел за развитието и разглежда противоречията като основа за всички дейности и мисли. Соц. р-е е също основано на дебати и диалози. Както вътрешните така и външните противоречия са полезни за индивида и соц. групи. От позицията на контекстуално дуалистичните модели ЖП се разглежда като възпроизводство на асинхронно протичащи жизнени процеси, отстоява се разбирането, че онтогенетичните фактори са предварителни условия. Соц.-историческият контекст се разглежда като осн. източник, а индивидуалните активности като централен механизъм , опосредствуващ индив. р-е. В рамките на този модел интересът се насочва не към извеждане на универсална последователност от стадии, а към изследване на условията при които се проявяват различните стилове на развитие, различните индивидуални начини на справяне с живота. Вниманието е насочено към различните типове личност, системност, които допринасят в най-голяма степен за използване на псих. потенциали на ЖП. В рамките на контекст-диалектичния модел се разгръщат различни частни теории.

III РАЗДЕЛ: СТАДИАЛНИ ТЕОРИИ ЗА РАЗВИТИЕТО ПРЕЗ ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ

ТЕОРИЯ НА ШАРЛОТА БЮЛЕР ЗА СТАДИИТЕ И МОДЕЛИТЕ В БИОЛОГИЧНОТО, ПСИХО-СОЦИАЛНО И ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ

1.Живот и творческа кариера, фундаментална идея и метод

2.Биол. структура и фази на живота

3.Моделът "експанзия-рестрикция"; биографичен метод- структура, динамика и вариабилност на психо-соц. р-е.

4.Моделът за целеобразуването - съзнателно самоопределение, самоосъществяване на личността; възрастова динамика и стадии в целеобразуването и самодетерминацията на личността.

5.Моделът за осн. базисни тенденции - индивидуални начини и възрастова динамика за постигане на двойните цели на развитието-запазване(стабилност) и промяна(изменение).

Ш.Б. се занимава с разглеждането на псих. р-е като стабилност и изменчивост. Изследванията на Ш.Б. и нейните ученици( Елде Френкел Брунсуик ) се утвърждават в началото на 30-те, но те не представляват само исторически интерес, а оказват трайно влияние върху осн. идеи на ПнЖП. Теорията на Ш.Б. е емпирично верифицирана система с многобройни изследвания върху целия жизнен обхват. Името на Ш.Б. е свързано с разбирането на ЖП като биография и утвърждаването на биографичния метод в изследването му. Ш.Б. работи във Виена като първите й интереси касаят детството и юношеството, но постепенно се разпростират върху целия ЖП. Според нея е невъзможно да се обяснят отделните възрасти без да се има предвид целостта на психичното р-е и преди всичко целостта на житейската задача. Този въпрос за влиянието на цялото върху частите стои както пред научното познание, така и пред индивидуалното самопознание и самоопределяне. В тези постулати за влиянието на целостта виждаме идеите на гещалт психологията. Съществуват много форми на задаване на екзистенциалния въпрос за смисъла на живота и взависимост от отговора има различни начини на ниво биол., псих., соц. и личностно разгръщане на потенциалите, защото човек е единственото същество живеещо живота си съзнателно и има право на избор. Само той осъзнава своя край. Това осъзнаване на края не е източник на слабост, а на сила, защото се развива специфична мотивация.

Първата и публикация е трудът " Психол. изследвания върху протичането на живота"- описват се осн. й идеи, биографичния метод, изследванията й, осн. изводи. През 30-те години тя заминава за САЩ и там попада под влиянието на идеите на хуманистичната психология.1968 год. става президент на асоциацията по хуманистична психология. Издава друга книга "Мотивацията на ЖП", където доразвива осн. си идеи за целесъобразността, предлага по разгърната система за фазите в развитието на осн. жизнени тенденции. При разглеждане на въпроса за псих. р-е, Ш.Б. тръгва от организмични, структурно-функционални позиции - структурата, формата , целостта е предварително зададена и се разглежда последователно. Но тя отчита и влиянието на соц. фактор, соц. включеност на процеса на р-ето.

На тази плоскост - взаимодействието между биол. и псих., между псих. и соц. - Ш.Б. се опитва да изведе общи, универсални закони и закономерности в псих. р-е. Това е моделът експанзия-рестрикция, който е общозадължителен. Тя се опитва да отчете индивидуалното, уникалното в преживяването на биографията, в целеобразуването, мотивацията на ЖП. Т.е. усилията й са насочени и по отношение и на номотетичния и на идиографичния подход.

В първата насока има много изследвания, докато във втората почти липсват. Един от въпросите които Ш.Б. си задава е "има ли някаква свързана с възрастта нормативна промяна в мотивацията на ЖП? "

С понятието р-е се обозначава един еднопосочен процес с начало и край, при това развиващата се структура, наследствените дадености и потенциали изпитват частично по-големи или по-малки изменения под въздействие на средата и породените от опита процеси на учене. Основен проблем е за интеракцията между наследствени дадености и опита, между запазването и изменението, което представлява осн. движещо противоречие, определящо насоката на изменение.
БИОЛОГИЧНА СТРУКТУРА И ФАЗИ НА ЖИВОТА

Ш.Б. разглежда псих. развитие в тясна връзка с биол. р-е. Тъкмо биол. структура на живота осигурява осн. план на псих. изменения и тя търси съответствието с биологичното, но и противопоставянето с него. По отношение на биол. фази и изменения има 3 периода:

1.Период на растеж и прогресия



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възрастова психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.