Заекване


Категория на документа: Психология


Съдържание:
1.Исторически данни за заекването.
2.Защо настъпват смущения в хода на говорното развитие?
3.Дефиниции на заекването.
4.Етиология.
5.Симптоми-основни,вторични.

1.Исторически данни за заекването.
Заекването е често срещано в детството комуникативно нарушение. То е флуентно нарушение или нарушение на плавността на речта.Отбелязват се трудности в естествения плавен поток на речта,с неуместни паузи,колебание,блокиране,рязко спиране на речта и повторения.
Макар неговото изучаване и опитите за преодоляването му да имат многовековна история, същността му остава неизяснена. Това се отразява в слабата ефективност на терапевтичните програми. Заекването е сравнително лесно за идентифициране, но се оказва твърде трудно за дефиниране и дешифриране.
Нарушенията в нормалната флуентност са проучвани още през древността - заекването е описано с египетски йероглифи като "тремор - земетресение". Известни древни лекари като Хипократ (460-377 пр.н.е.) и Гален (131-200) също са писали за заекването. Хипократ е считал, че заекването се причинява от "влажност на мозъка". Демостен, един от най-ярките древногръцки оратори, е описал упражнения за говор с камъчета в устата с цел контролиране на заекването. По всяка вероятност той е правил тези упражнения, за да преодолее собствения си говорен дефект (заекването).Заекващи са били и много известни личности:Уинстън Чърчил,Луис Карол,Адлер и др.
Решаващият период от усвояването на езика са първите четири години от живота на детето,защото по това време се придобиват основните езикови и говорни познания,като през тази фаза в говорното развитие могат да възникнат отклонения или симптоми.
2.Защо настъпват смущения в хода на говорното развитие?
След третата година езикът на детето се развива много бързо.Образуваните до тогава изречения от по две-три думи вече непрекъснато се разширяват и допълват с нови понятия.Речникът ежедневно се обогатява.Изговорът все повече се съобразява с говорните образци.И детето трябва да координира много фактори:
-Да изразява в словесна форма всички свои мисли и преживявания(спазване на строежа на изречението,на изговора и подбора на думи).
-То обаче иска да представи своите преживявания възможно най-бързо и непосредствено
-Затова трябва да подреди мислите си по такъв начин,че неговият събеседник да може да проследи разказа.
Тук става ясно колко е застрашен от смущения говорът през този период.В тази фаза на говорното развитие децата се самоконтролират главно слухово,за да съобразяват говорния пример на околоните със своя собствен говор,тоест изговора на думите,съставянето на изреченията и собственото словесно богатство.Този самоконтрол се променя едва в хода на развитието.Тогава детето вече не се самоконтролира слухово,а допълва този контрол чрез сетивата на докосването и движението(тактилно-мускулните въприятия).То вече не контролира толкова вежливо своя говор;за него е по-важно,че разказва,както и онова,което разказва.Ако през този период често бъде предупреждавано да коригира евентуални допуснати говорни грешки,детето засилва своя аудитивен контрол над говора,като не насочва контрола си само към съдържанието,но и към конкретния изговор на разказаното.
По този начин у него може да се породи известна несигурност в собственото говорно умение.Смяната на тактилно-мускулния кпонтрол с аудитивен може да прекъсне плавната реч и да я насече.
3.Дефиниции на заекването:
Съществуват различни определения за заекването,ето и някои от тях:
1) заекването се отнася към такива случаи на нарушена реч, които съдържат моносилабични повторения на цяла дума, повторения на част от думата, удължавания на думите, удължаване на звукове или безшумни фиксации или блокажи. Те могат или не могат да бъдат придружени от вторични поведения ( т.е. поведение, използвано за избягване и/или отстраняване на тези речеви прояви ).
2) заекването се състои от речеви симптоми, които са със сигурност доловими като за заекване от наблюдателите.
3) заекването се отнася за частния, личен опит на една насилствена загуба на контрол от лицата, които заекват. Като такова то често влияе върху ефективността на говорната комуникация.
4) заекването предполага нарушена реч и се появява като резултат на: някои физиологични,неврологични или психологически отклонения; някои лингвистични, афективни, поведенчески и когнитивни процеси; някои техни комбинации.
Van Riper и Erikson описват заекването като нарушение, което се появява, когато потокът на речта се прекъсва абнормно от повторения и пролонгации на звукове и срички или артикулаторни пози и поведения на отбягване и борба. Тук отново акцентът се поставя върху най-често срещаните симптоми, но обхвата на изброяваните най-чести прояви на заекването е разширен.
Българската авторка Ценова счита, че заекването се характеризира с: 1) блокажи в говора, резултат от спазми в говорния апарат с различна степен на тежест, 2) накъсана реч, лишена от плавност, съпроводена с речеви емболи, синкинезии и мъчителни усилия за продуцирането и контролирането й, 3. плитко, неикономично дишане, вегетативни смущения при говор и вторични психични наслоения.
Всяко от цитираните по-горе определения за заекването насочва към същината на проблема, но е трудно да се даде една общоприемлива и общообхватна дефиниция. Като най-близък опит за такова определение можем да посочим: "Заекването е известно като комуникативно разстройство, характеризиращо се предимно с насилствени спазми или блокажи на плавността на речта особено когато последните съдържат повторения или удължавания на звукове или срички и когато са придружени от известни усилия за освобождаване от тях." ( по Георгиева, Д., Избрани методи за корекция на заекването, 1996г.)

В обобщение, може да се отбележи, че както в исторически план, така и в съвременността, една голяма група дефиниции на заекването включват най-характерните симптоми на това нарушение, като съществува единство по отношение на факта, че заекването не може да бъде описано с един единствен симптом. Някои дефиниции включват само симптомите, касаещи непосредствено говорните характеристики, други допълват и съпътстващите, афективни и поведенчески симптоми.

4.Етиология.
Фактори
Защо и как Възниква заекването? Това е един от най-често задаваните въпроси от всеки, който заеква, и особено от родителите и близките на деца със заекване. Учените и изследователите също поставят този фундаментален въпрос. Защо при едни деца възниква Взривно - случва се някоя екстремна или обикновена ситуация и детето започва да заеква? Тогава повечето родители или близки на детето "откриват" в някоя подобна ситуация "логично" обяснение за възникване на говорното разстройство. Примерно: уплаха от животно (най-често споменавано е кучето!), непредпазливо действие от страна на някой човек, стрес от някой предмет или природно явление и прочее. Но малцина търсят отговор защо точно това дете е започнало да заеква, след като негови връстници са преживели далеч повече и по-стресиращи събития, дори ужаси, и процеси, без те да дадат някакво отражение върху говора им?
А защо при други деца заекването тръгва така леко и незабележимо, че дори самите родители не осъзнават как всичко се е развило? За съжаление все още никой по света няма категоричен отговор на много въпроси относно етиологията. Засега изследванията витаят около редица фактори, които предразполагат, ускоряват и/или затвърждават заекването. Разбира се, всички те се обосновават със задълбочени анализи и теории на различни изследователи и школи.
Въпреки че мненията на експертите са спорни, все пак се очертава и се налага една положителна тенденция към интегриране на многообразните различия. Това означава, че експертите са съгласни, че много различни фактори могат да допринесат за развитието на заекването. Но тези фактори са различни по сила на действие и време при всяко дете. При всяко дете се появяват В различно време (основно между 2 и 6 години), с различна сила и интензивност. И ако заекването не се преодолее в предучилищна възраст, то тогава допълнителни фактори влияят за ускоряване и задълбочаване на проблема. Така че "факторите имат различно значение в зависимост от дистанцията Във времето или просто от продължителността на развитие на това специфично говорно разстройство.
Причините за това състояние са много.
Едната от тях е наследствената обремененост - невропатично предразположение, предавано по-често от страна на майката, или наследствено превъзпитание на деца левичари в десничари. Инфекциозните заболявания са друга група причини, предизвикват общо физическо и психично отслабване на организма и водят до нарушаване на нервно-вегетативното равновесие. Затрудненото носово дишане (аденоидни вегетации), прекалената употреба на месна храна, силната уплаха или телесни наказания, стресови състояния - това са факторите, които провокират заекване. Има случаи, когато видима причина не се констатира - генуинно заекване. То може да се появи и по подражание.
От много години специалистите по неврофизиология се опитват да си обяснят този феномен, но и до днес не могат да открият. Последните, най-съвременни изследвания на заекването чрез позитронно-емисионна томография показват, че при заекващите има незначителни изменения в тази област на мозъка, която управлява говорната дейност (център на Брока).
Нещо повече - открита е хиперактивност в дясната половина на мозъка, която няма пряко участие в говоренето. Знаем, че двигателният център на речта е в лявото полукълбо. В резултат на това възниква интерференция между импулсите на двете полукълба на мозъка. Нарушава се регулиращата двигателна функция на говорния център отляво и той губи връзките си с другите центрове от предната част на мозъка. Възникналите дефекти в лявата половина на мозъка засягат и подкоровите ганглии, които са центърът за управление на автоматичните движения. Така се регулира речта чрез връзките си с мозъчната кора и като следствие се влошава координацията на говорните актове. Появяват се смущения в ритъма и темпа на речта. При децата, които нямат такива анатомофизиологични отклонения, заекване не се развива.
Към общата предразположеност се включват такива фактори, които влияят върху развитието на детето и имат отношение към появата на заекването:
1. Степен на зрялост на централната нервна система - в детска възраст нервната система има свои специфични особености, свързани с функционалната асиметрия в дейността на главния мозък, която преди всичко е свързана с речта.
2. Ускорено ("бурно") речево развитие - между третата и четвъртата година от живота на детето съществува период на бурно развитие на речта и най-вече на нейната комуникативна, познавателна и регулираща функция под влияние на речевото общуване с възрастните. През този период при много деца се наблюдават повторения, сходни със заекването, на срички и думи, но това е физиологично явление, свързано с недостатъчната автоматизация на речевата моторика.
3. Социални условия, влияещи върху развитието на детето - най-вече това е речта на майката (речевият образец), емоционалните контакти на детето, семейният и педагогическият климат и отношението на обкръжаващата го среда. Сериозните конфликти в семейния и педагогическия климат могат да способстват за появата на заекване.
За появата на заекване съществуват и производни причини, които включват следните социални фактори:
1.Обкръжаваща среда - семейните условия, условията в детския колектив (детска градина, училище) въздействат върху развитието на личността и характера на детето и ако не са благоприятни, могат да доведат до остри психични травми. Психотравмата по своята значимост е една от най-важните, ако не и най-важната причина за възникване на заекване (невротично заекване). Тя може да бъде единствена, но може да бъде (а това най-често се случва) асоциирана към редица други, улесняващи нейното действие, моменти. Психотравмиращото въздействие може да бъде с различна сила и продължителност.
2. Хронични конфликтни преживявания:
а) отрицателно въздействие на обкръжаващата среда - то включва продължителни отрицателни емоции във вид на трайни психични напрежения или неразрешени, постоянно затвърдяващи се конфликтни ситуации. В основата на тези явления лежат противоречията между индивидуалните стремежи и социалните изисквания.
б) неправилно възпитание - то включва императивно възпитание, лишено от родителска обич и разбиране, наличие на високи изисквания, неотговарящи на възможностите на детето, липса на единство между действията и изискванията на хората, които са ангажирани с възпитанието на детето и пр.
3. Психогенни фактори, водещи до общо изтощаване на централната нервна система - към тях се включват макротравмите, които са еднократни силни психични въздействия (срах, ужас и прекомерни радостни изживявания) и макротравмите, които са хронични конфликтни ситуации. Като най-честа психогенна причина за заекването се сочи внезапното и силно изплашване, но едно макар и не силно, но продължително действащо емоционално напрежение и особено пренапрежение също може да бъде много вероятна причина за възникнало заекване, особено в комбинация с редица други неблагоприятно действащи фактори.
Боянова разделя типовете заекване на три групи, според вероятната етиологична причина. Според нея, заекването, в зависимост от етиопатогенетичния си характер бива:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Заекване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.